Великобритания, разтърсена преди година от нападение срещу мюсюлмани в Лондон, е изправена срещу все по-голяма терористична заплаха, идваща от крайната десница и подхранвана от разпространението на езика на омразата, което принуждава властите да реагират.
В една страна, където през 2017 г. бяха извършени шест атентата, отнели живота на 36 души, “най-голямата заплаха идва от ислямския тероризъм”, заяви в началото на юни вътрешният министър Саджид Джавид. В същото време той добави, че “крайнодесният тероризъм също представлява все по-голяма заплаха”, обявявайки нова стратегия за борба с тероризма.
През последните пет години четири терористични атентата в Обединеното кралство бяха дело на “лица, действали сами и мотивирани в различна степен от крайнодесни идеологии”, се казва в правителствения доклад, разкриващ тази стратегия.
Дарън Осбърн, 48-годишен уелсец, блъсна на 19 юни 2017 г. с колата си група мюсюлмани близо до джамия в лондонския квартал Финсбъри парк. Тогава загина един човек и бяха ранени 12. Мъжът, който има жена и деца, се е радикализирал за няколко седмици и е развил мания срещу мюсюлманите, подхранена от трескаво търсене в интернет на съдържания, подтикващи към омраза.
Четири нападения на крайнодесни са били осуетени от 2017 г., разкри през февруари Марк Роули, който по това време бе шеф на полицейския отдел за борба с тероризма. Той нарече “тревожен” възхода на десния тероризъм.
“Има отчетливо увеличаване едновременно на честотата на извършване на нападения от крайнодесни и на тежестта, измерена в брой жертви, на това насилие”, подчерта в интервю за АФП Матю Хенман, шеф на международния център за анализ на тероризма “Джейн” към Ай Ейч Ес Маркит.
Проповедници на омраза в интернет
Преди няколко години крайната десница се състоеше от малки групи от застаряващи хора противници на имиграцията, които според властите представляваха много слаб риск за националната сигурност. Появиха се обаче нови организации като неонацистката “Национално действие” или малките групировки “Първо Великобритания” и “Дженърейшън айдентити”, наред с ново поколение млади и свързани екстремисти.
Трима от петимата “проповедници на омраза” с най-много онлайн последователи в света са британци. Всички те имат над милион абонати в различните социални мрежи, разкрива антирасистката организация “Надежда, не омраза”. Един от тях е Стивън Ленън, известен с името Томи Робинсън, основател на протестното движение “Английска лига за отбрана”, което напусна през 2013 година.
Сред другите са Пол Джоузеф Уотсън, млад англичанин, чиито видеозаписи събират стотици хиляди гледания, и Кейти Хопкинс, която скандализира обществото, наричайки мигрантите “хлебарки” в статия за таблоида “Сън”.
Според “Надежда, не омраза”, “властите не съумяват да вземат мерки и да атакуват тази нарастваща крайнодясна заплаха в онлайн пространството и към омразата срещу мюсюлмани като цяло”.
Мюсюлманският съвет на Обединеното кралство - организация, представляваща британските мюсюлмани - също разкритикува ислямофобската обстановка, подхранвана дори в редиците на управляващата Консервативна партия.
Матю Хенман смята, че има “окуражаващи сигнали” от страна на властите, които осуетиха терористични заговори и забраниха “Национално движение” през декември 2016 г., няколко месеца след убийството на депутатката лейбъристка Джо Кокс от симпатизант на неонацистите. Акт, извършен малко преди референдума за Brexit, който отприщи ксенофобска реторика в Обединеното кралство.
“Национално действие” обаче продължава да действа в сянка. Във вторник един от предполагаемите членове на организацията, 23-годишният Джак Реншо, се призна за виновен пред лондонски съд за участие в заговора за убийството на лейбъристката.
Матю Хенман смята, че “политиките действат срещу симптомите на крайнодясното, а не срещу причината”. Според него, вместо да се прилагат ответни наказателни мерки, трябва да се разработи “по-общ подход”. Той посочва също така “елементи в десните медии и радикалните политики, които допринесоха за една среда, където десният екстремизъм може да пусне корени и да се разпространи”.
Властите обещават да пресекат проблема още в зародиш, като откриват младежи, податливи на пропагандата на радикалния ислям или на крайната десница.
