„В миналото цензурата е функционирала, като е блокирала информационния поток. В XXI в. цензурата функционира, като удавя хората в несъществена информация” – Ювал Ноа Харари в „HOMO DEUS. Кратка история на бъдещето” (Изток-Запад, превод Юлия Гешакова).

Намират му кусури заради привидния парадоксален максимализъм, но внушенията му са точни. Знаем го от „SAPIENS. Кратка история на човечеството”. Макроистория. Сега наднича напред, но не по-малко ценно е, че интерпретира станалото до тук като причина за бъдещето.

Какво се задава – ще го кажат биотехнологиите и изкуственият интелект. Как те ще променят човека и обществото? Доминиращата доктрина на либерализма е осъдена при всички възможни сценарии.

Какво ще я замени – технохуманизъм? Датизъм? „Датизмът твърди, че Вселената се състои от информационни потоци и стойността на всяко явление или субект се определя от неговия принос за обработването на информацията.” Датизмът е вече тук. Води началото си от информатиката и биологията. Новата религия. Застрашава пряко формите на властта и сигурността…

Ноа Харари не си играе на пророчество. Задава въпроси: „Ако погледнем на живота в наистина дългосрочна перспектива, всички проблеми и промени ще бъдат засенчени от три взаимносвързани процеса: 1. Науката все повече се обединява около една всеобхватна догма, според която организмите са алгоритми, а животът – обработка на данни. 2.Интелектът се откъсва от съзнанието. 3. Несъзнателни, но високоинтелигентни алгоритми може би скоро ще ни познават по-добре, отколкото ние сами се познаваме.

Тези три процеса повдигат три важни въпроса, които, надявам се, ще останат в съзнанието ви дълго след като сте прочели тази книга: 1. Наистина ли организмите са просто алгоритми, а животът – просто обработка на данни? 2. Кое е по-ценно – интелектът или съзнанието? 3. Какво ще се случи с обществото, политиката и ежедневния живот, когато несъзнателни, но високоинтелигентни алгоритми ни познават по-добре, отколкото ние сами се познаваме?”