Политиката на Русия стана основната причина за промените, които се случват в НАТО. Алиансът създава нови командвания и повишава бойната готовност на своите сили, за да може да реагира бързо и да изпраща свои части в критичните точки. НАТО укрепва своите позиции, разказва БГНЕС.

Очаква се, че през тази година разходите за отбрана на европейските страни-членки на алианса и Канада да се увеличат с почти 4% в сравнение с 2017 г.

Това стана ясно от изказването на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на срещата на министрите на отбраната, която се проведе в края на миналата седмица в Брюксел /7-8 юни/.

Това ще бъде четвъртата поредна година на повишени разходи за отбрана. Тази динамика силно контрастира с тенденцията за намаляване както на разходите, така и на персонал на НАТО, която се провеждаше до 2014 г., когато Русия присъедини Крим и започна конфликта в Донбас.

Алиансът увеличава своята численост

Освен това, министрите на отбраната на държавите, членуващи в НАТО, се договориха да увеличат с 1200 числеността на персонала в органите за военно управление на алианса.

В момента там работят почти 7000 души. За сравнение в края на Студената война в структурата на командването служеха 22 000 души. Действията на Русия спрямо Украйна породиха тревога в източноевропейските държави-членки на НАТО.

В отговор на това алиансът вече укрепи своя източен фланг, по-конкретно, разгърна на ротационна основа четири батальона в Полша и балтийските държави.

Сега целта на НАТО е да бъде в състояние бързо да прехвърля подкрепления към тези части, уточни Йенс Столтенберг. Но в НАТО много неща се случват бавно.

Например, на алианса му трябваха почти две десетилетия, за да влезе в новата си щабквартира. Решението за нейното построяване беше взето още през 1999 г. И едва сега министрите на отбраната на държавите от НАТО за пръв път можаха да се съберат в „щабквартирата на XXI век за алианса на XXI век», както я нарече Столтенберг, разказва още БГНЕС.

Центърът в германския Улм за бързо прехвърляне на военни части

Но в едно нещо Северноатлантическият пакт се стреми да стане по-бърз – във възможността войските на страните-членки да реагират по-оперативно на заплахите.

За целта министрите на отбраната дадоха зелена светлина на две инициативи. Едната от тях е създаването на два нови командни центрове: за Атлантика /в американския Норфолк/ и за осигуряване на логистиката /в германския град Улм/. Столтенберг обясни по следния начин, защо те се създават:

„Да осигурим възможността правилните сили да бъдат на правилното място в правилното време“.

Т.е. първото командване ще позволи бързо и ефективно да се прехвърлят войски през Атлантическия океан, а второто – на територията на Европа.

Германският Улм беше избран, защото там вече се намира командният център на Бундесвера, където, освен всичко има и много военни от редица други държави. Германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен съобщи, че командването ще координира цялото предвижване на войските.

Това засяга въпросите на документацията и бюрокрацията, инфраструктурата, а също комуникации. Фон дер Лайен определи като „гигантска“ задачата, с която Германия се е захванала и ще ръководи.

И това наистина е така, защото след края на Студената война инфраструктурата в Европа се създаваше за гражданско ползване.

И нуждите на военните рядко се отчитаха. В резултат много мостове не са пригодени за придвижването на танкове, железниците не разполагат с възможности да транспортират бронирана техника, а нейното транспортиране по автомобилните пътища също е доста проблематично.

Не по-малко трудности създава и бюрокрацията, свързани с прехвърлянето на войски през граница. В НАТО разбират, че само със създаването на командване проблемът няма да бъде решен и за това по-рано предадоха на Евросъюза списък със своите нужди по отношение на инфраструктурата.

Подобряването на военната мобилност е също един от приоритетите на ЕС, посочва още БГНЕС.

Възможностите на НАТО към 2020: „четири пъти 30“

Ако дискусията за създаването на два нови командни центрове се е водила през последните месеци, то втората инициатива, с която излязоха САЩ, е напълно нова.

Тя се нарича „четири пъти 30“.

„Държавите-членки на алианса поеха ангажимент до 2020 г. да имат 30 механизирани батальона, 30 авиационни ескадрили и 30 бойни кораба, готови да бъдат използвани в течение на 30 дни или по-малко“, обясни Столтенберг.

В алианса подчертават, че в рамките на тази инициатива няма да бъдат създавани никакви нови подразделения, а ще се повиши готовността на вече съществуващите сили.

„Става дума за културата на готовност за война. А именно, за възможността да се поддържат подразделения с висока готовност, които могат да бъдат бързо предислоцирани“, отбеляза германският министър на отбраната.

По думите й стартът на тази инициатива ще бъде даден на срещата през юли, а детайлите трябва да бъдат разработени до края на тази година.

Следователно за момента не е известно какви именно ще бъдат тези части. Също така не е ясно, какво означават посечените 30 дни.

Според един от събеседниците на „Дойче Веле“ в НАТО, става дума за времето от вземането на решение до момента, когато подразделението излезе от казармата.

От какво се страхува НАТО

По време на срещата на министрите на отбраната генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг най-често споменаваше Русия, разказва още БГНЕС.

Отговаряйки на въпрос за критичната позиция на новото италианско правителство относно санкциите на ЕС спрямо Русия, той подкрепи тези ограничителни мерки. Столтенберг отбеляза, че нарушаването на международните правила не трябва да остава без последствия.

В същото време, „НАТО не си поставя за цел да изолира Русия“.

На въпроса, от какво се страхува алианса, стартирайки инициативата „четири пъти 30“, Столтенберг отговори, че НАТО „не се страхува“. Но тъй като светът се променя, алиансът трябва да се приспособява.

Първата от посочените причини – политиката на Русия. След въвеждането на митата върху стоманата и алуминия от САЩ, включително за производителите на ЕС и Канада, едва ли не най-важните журналистически въпроси станаха за разногласията между САЩ и останалите държави в НАТО.

В алианса започват да ги признават, но не виждат основания за отслабването на трансатлантическите връзки в сферата на сигурността.

„Много министри подчертаха важността на единството на НАТО. Ние трябва да останем единни, особено, когато виждаме, че Русия се опитва да ни раздели.

По тази причина единството вътре в алианса е нашият най-важен сигнал при подготовката на срещата на върха“ през юли, заключи Столтенберг.