Срещата на Билдербергския клуб, завършила на 10 юни, традиционно остави повече въпроси, отколкото отговори. Един от главните е: какво е правел там държавният секретар на Ватикана, дясната ръка на Римския кардинал Пиетро Паролини?
Билдербергският клуб е видимата част на «задкулисното» световно правителство, контролиращо глобалните процеси и подчиняващо ги, изключително на собствените си интереси.
В тази връзка възниква въпросът: какви цели преследва Ватиканът, сближавайки се с такъв род политически сили? Напомняме, че 2015 г. един от главните въпроси в дневния ред на форума беше смяната на властта в Русия.
Кардинал Пиетро Паролин е един от най-приближените лица на папата Франциск. Като държавен секретар на Ватикана, той отговаря за цялата политическа и дипломатическа дейност на «светия престол».
И понеже сегашният папа-йезуит, в католическите среди се възприема за краен либерал и прогресист, не е чудно, че «дясната му ръка» прокарва такъв дневен ред и не се гнуси от мероприятия, чиито участници открито се изказват против християнското вероучение. Преди той също взе участие в друго глобалистко мероприятие: международния икономически форум в Давос.
Какво плаши глобалистите?
Както пише в официалния сайт на тази организация, главната задача на Билдербергския клуб е, укрепване на връзките между Европа и САЩ. Тази година 128 участници от 23 страни обсъждаха 12 основни теми: «популизмът» в Европа, «неравенството», «бъдещето на труда», изкуственият интелект, междинните избори за конгреса на САЩ, свободната търговия, световното лидерство на САЩ, Русия, квантовите компютри, Саудитска Арабия и Иран, «светът на след-правдата», а също и редица други актуални въпроси.
Показателно е, че миналата година, идването на власт на патриотичните сили в Европа, беше на осмо място в списъка на приоритетните теми, а днес този процес вече излезе на първо място сред въпросите безпокоящи световния елит. Вероятно това се случи, понеже глобалистите и техните мрежи за влияние чувстват, че губят позиции в Стария Свят. Само през последната година, в две европейски страни – Италия и Чехия, – на власт дойдоха политически сили, открито заставащи против глобализма, както и против евроатлантизма.
Кой присъстваше тази година, освен кардинал Паролини?
Билдербергският клуб е закрита организация, където може да се попадне само с покана. Списъците на участниците, за всяка среща, се формират според дневния ред. Интересен е съставът на политиците участвали в нея тази година. Освен традиционните личности, като генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, на срещата в Турин дойде Сорайя Саенс де Сантамария – заместник на министър-председателя на Холандия – Марк Рюте, министър-председателят на Белгия, Шарл Мишел, министър-председателят на Сърбия, Ана Брнабич, членове на правителствата на Ирландия и Франция.
При това, от страните, където патриотичните и национални сили показаха добри резултати, няма ни един високопоставен политик… А Испания и Белгия за сега, така и не успяха да сформират мощни политични движения против глобализма, а във Франция и Холандия те не успяха да победят на неотдавнашните избори. Характерното е, че в срещата участваше Ана Брнабич, сътрудничка на многобройните американски НПО-та, привърженичка на легализацията на т.н. «еднополови бракове» и открита лесбийка. Явно, за Сърбия глобалистите имат големи планове, и в близко бъдеще трябва да очакваме сериозни провокации в тази страна.
А специално от Русия, гости тази година изобщо нямаше, макар преди да се случваха прецеденти. Така, в периода, от 1988-ма, до 2011-та година, конференцията посещаваха, ръководителят на «Роснано» Анатолий Чубайс, основателят на партията «Яблоко» Григорий Явлинский и главата на «Северстал» Алексей Мордашов. А 2015 г. на срещата беше забелязан привърженикът на Ходорковски, икономистът Сергей Гуриев.
Как работят те?
Срещите на Билдербергския клуб се провеждат по т.н. «правила на Chatham House» – британския Кралски институт за международни отношения, което предполага, че всичките срещи и преговори протичат «без запис», но участниците имат право да използват получената информация, без да разкриват източниците. С други думи, това е типично полузакрито събрание, което, в условията на съвременните технологии за връзки, не може да мине незабелязано, но дневният ред и съдържанието, остават тайна. Характерното е, че тази година независими журналисти се опитваха да вземат интервю от участниците, събрали се за мероприятието, но те, с редки изключения, пазеха мълчание.
Как ще е нататък?
Предвид състава на участниците и дневния ред на срещите, главният въпрос, който сега безпокои глобалистите, е излизането на Европа от прекия контрол. Крехката структура на ЕС позволява планомерно да се разрушава идентичността на европейските народи, и един от главните инструменти беше масовата нелегална миграция от страните на Африка и Близкия Изток. През територията на Италия минава принципно важен маршрут за прехвърляне на мигранти в Европа. Но като дойде на власт коалицията на евроскептиците, реши да сложи край на нелегалната миграция. Вероятно, и затова заплахата от «популизма» зае първия ред в списъка на темите за обсъждане.
Позицията на Ватикана по този въпрос коренно се различава от позициите на европейските народи. Известно е, че сегашният папа, се застъпва, в Европа да идват колкото се може повече нелегални, от Африка и Близкия Изток, и даже мие краката им всеки Велики четвъртък, в навечерието на католическия Великден. Вероятно, Пиетро Паролини, отговарящ за международната дейност, именно затова е и бил поканен.
Очевидно, натискът на патриотичните сили в Европа, ще се усилва, а това значи, че всички, които са против глобализма, трябва да им дадат по едно рамо!