Ето едно към едно за какво е питан руският президент и какво отговаря той на въпроси за руски хакери и намеси, за „готвача на Кремъл” Пригожин, за отношенията с Тръмп и Евросъюза, за Северна Корея и Сирия, за свалянето на малайзийския самолет над Донбас, за Украйна и Крим, за руската икономика и руските избори и дали ще става пожизнен президент

 

 

Поради оживения отзвук у нас на интервюто на руския президент Владимир Путин, което той даде на австрийската ORF преди състоялата се по-рано тази седмица негова визита в Австрия, „Барикада” предлага пълния превод на това интервю – така, както е публикувано на сайта на Кремъл на 4 юни т.г.

 

 

Надяваме се с това да помогнем на читателите, желаещи да си изградят обективно мнение, но затруднени от крайно противоположните оценки, с които интервюто бе поднесено из българските медии – под заглавия, вариращи от „Австрийски журналист преподаде урок за професията на Путин” до „Австрийският журналист превърна интервюто в двубой и загуби с разгром от Путин”.

 

*****************************************

 

В навечерието на визитата в Австрия президентът на Русия отговори на въпросите на водещия от австрийската телевизионна и радиомрежа ORF Армин Волф.

А. Волф: Уважаеми господин президент! Вашата първа визита в чужбина ви отвежда в Австрия. Дали това е нещо като поощрение за благосклонната политика спрямо Русия от страна на австрийското правителство, което се обяви против новите санкции на ЕС и не изгони руски дипломати заради „делото Скрипал”?

В. Путин: Струва ми се, че такава уважаема европейска държава като Австрия не се нуждае в ничии поощрения. С Австрия имаме отдавнашни, много добри, дълбоки отношения. Австрия е наш традиционен и надежден партньор в Европа. Независимо от всички сложности през предишни години, нашият диалог с Австрия нито сферата на политиката, нито в сферата на сигурността, нито в областта на икономиката не е прекъсвал. За миналата година стокооборотът ни с Австрия е нараснал с 40,5 процента. Уважаваме позицията на Австрия и нейния неутрален статут. Както знаете, Русия е един от гарантите на този статус и е взимала участие в подготовката на държавния договор.

Сътрудничим си с Австрийската република в най-различни области, както вече казах, в сферата на политиката, сигурността, в най-различни икономически области. Това не е само енергетиката, въпреки че за нея аз сега ще кажа още, това е и самолетостроенето, авиационната сигурност, хидроенергетиката. В Русия се инвестират все повече и повече австрийски капитали. Ние приемаме това като доверие към онази икономическа политика, която провежда правителството на Руската федерация.

У нас се осъществяват значими проекти. Благодарение на нашето сътрудничество Баумгартен, а това значи Австрия, стана най-големият в Европа газов хъб. Имаме много общи и съвпадащи интереси, затова ние с удоволствие посрещнахме тук федералния канцлер Курц през февруари т.г. Именно изхождайки от тези съображения, се и подготвя и, надявам се, ще бъде осъществена в най-близко време моята визита в Австрия.

А. Волф: Руското правителство поддържа отчасти добри отношения с някои членове на австрийското правителство. През 2016 г. „Единна Русия” сключи споразумение за партньорство със Свободната партия на Австрия. Защо именно с нея?

В. Путин: Вие сега казахте, че руското правителство поддържа добри отношения с Австрия и продължихте този анализ по чисто партийна линия. Аз бях един от създателите на „Единна Русия”, но сега, тъй като съм държавен глава на Русия, не членувам в партията. Действително правителството на Русия много конкретно и доста задълбочено работи със своите колеги в Австрия без всякакви политически предпочитания. У нас в известна степен по отношение на политиката по австрийско направление съществува общонационален консенсус, няма такива политически сили, които да са против развитието на отношенията с Австрия, но на политическо ниво, на партийно, могат да съществуват и някакви предпочитания. И това, че „Единна Русия”е установила отношения именно с тази партия, която вие сега споменахте, това са чисто партийни контакти. Уверен съм, че „Единна Русия” с удоволствие ще развива контакти и с други политически сили.

А. Волф: Вие оглавявахте дълго тази партия, сега тя се оглавява от Медведев. Мнозина наблюдатели смятат, че чрез партията „Единна Русия” руското ръководство би искало да поддържа връзки с националистическите партии, тъй като те искат да разцепят Европейския съюз. Откъде идват тези тесни връзки между руското ръководство и критически настроените към Европейския съюз партии?

В. Путин: По-добре е, разбира се, да питате за това председателя на правителството на Русия господин Медведев, той е лидерът на партията. Но аз мога с голяма доза увереност да предположа следното. Ние нямаме за цел да разцепваме никого и нищо в Евросъюза. Обратно, ние сме заинтересовани Евросъюзът да е единен и процъфтяващ, защото Евросъюзът е нашият най-голям търговско-икономически партньор. И колкото повече проблеми има вътре в Евросъюза, толкова повече рискове и неопределеност има за нас самите. Много красноречив е дори фактът, че търговският ни оборот със страните от Евросъюза сега е почти 250 милиарда. Той спадна два пъти, беше над 400 милиарда. Така че за какво ни е по-нататъшно спадане? За какво ни е да клатим Евросъюза и да понасяме допълнителни щети, минуси, или пък да не можем да се възползваме от допълнителна възможна изгода в сътрудничеството с Евросъюза? Напротив, трябва да засилваме взаимодействието с Евросъюза.

А ако ние работим с някого на политическо равнище или работим с някого по-интензивно, отколкото с другите, то изхождаме само от обикновени прагматични съображения. Стараем се да сътрудничим с онези, които сами публично заявяват за готовността си и желанието си да сътрудничат с нас. Само в това търсете причината за някакви контакти на политическо и партийно ниво между нашите политически партии, формации, някакви движения и европейските. А не в желанието нещо да клатим или на нещо да пречим в самия Евросъюз. Нямаме такива цели, не сме имали и никога няма да имаме.

40 процента от нашите златни и валутни резерви се съхраняват в евро. Защо ни е е да клатим всичко това, включително единната европейска валута, като следствие от разклащането на самия Евросъюз? Искам и в Австрия, и в другите страни на Евросъюза да изхвърлят тази мисъл от главите си.

А. Волф: Независимо от това западните правителства, Европа и преди всичко САЩ обвиняват Русия, че се намесва във вътрешната политика на другите държави чрез хакери. Във всички интервюта вие казвате, че това не е така, но няма съмнение, че в Санкт-Петербург в продължение на много години съществува т. нар. Internet Research Agency, която се опитва във Фейсбук да влияе върху публичните дебати. Тези така наречени фабрики за тролове принадлежат на Евгений Пригожин, когото вие добре познавате, него го наричат „готвача на Путин”, тъй като той обслужва всичките ви гости. Нима е добре, че онзи, който поддържа тесни отношения с руското ръководство, се занимава и с фабрики за тролове?

В. Путин: Вие казахте „Русия” и после започнахте да говорите за хакери, нали? Когато вие казахте „Русия”, вие имахте предвид руската държава, или отделни руски граждани, хакери, някакви юридически лица?

А. Волф: Аз имах предвид господи Пригожин.

В. Путин: Ей-сега ще кажа за Пригожин. Аз ви моля да правите разлика между правителството на Руската федерация, руската държава, руските граждани или някакви юридически лица може би. Вие сега казахте, че господин Пригожин го наричат „готвача на Путин”. Той действително се занимава с ресторантьорски бизнес, това е икономическата му база, той е ресторантьор в Петербург.

Но сега искам да ви попитам: вие наистина ли мислите, че човек, който се занимава с ресторантьорски бизнес, дори имайки някакви хакерски възможности, имайки някаква частна фирма в тази сфера – аз дори не знам с какво се занимава – може от тези позиции да повлияе на изборите в Съединените щати или в някоя европейска страна? Колко ниско е паднало всичко, което се случва в информационната и политическата сфера в страните на обединения Запад, щом ресторантьор от Русия може да влияе на изборите в някоя от европейските страни или в Съединените щати! Нима това не е смешно?

А. Волф: Господин президент, това сигурно е добре или зле, но това не е истина. Господин Пригожин се занимава не само с ресторанти, той има много фирми, които са сключили договори с министерството на отбраната и получават много държавни поръчки, милиони долари той харчи за фабриката за тролове, за да произвеждат те тези постове. Защо е нужно това на един ресторантьор?

В. Путин: Питайте него. Руската държава няма никакво отношение към това.

А. Волф: Но нали вие сам добре го познавате.

В. Путин: И какво от това? Аз много хора познавам и в Петербург, и в Москва. Тях питайте.

В Съединените щати има такъв един фигурант – господин Сорос, който се меси във всички работи по целия свят. И на мен много често нашите американски приятели ми казват: Америка няма никакво отношение към това като държава. Ето сега тръгнаха слухове, че господин Сорос иска да разклати еврото, европейската валута. Това вече се обсъжда в експертните кръгове. Попитайте Държавния департамент защо го прави. Държавният департамент ще ви отговори, че той няма никакво отношение към това, че това е лична работа на господин Сорос. А у нас това е лична работа на господин Пригожив. Ето, моля, отговора за вас. Устройва ли ви такъв отговор?

А. Волф: Пригожин сега е обвиняван в САЩ заедно с 12 други руски граждани по делото за намеса в изборите. Вие и Доналд Тръмп много мило си говорите един с друг, но Тръмп вече в продължение на година и половина е президент и все още не е имало двустранна среща на върха между вас, независимо от това, че с Буш и с Обама вие се срещнахте още в първите шест месеца след избирането им. Защо толкова много време е необходимо за това?

В. Путин: За това трябва да попитате нашите колеги от Съединените щати. Според мен това е резултат от продължаващата остра вътрешнополитическа борба в самите Съединени щати. В действителност ние с президента Тръмп сме се срещали, първо, нееднократно на различни международни терени, и второ, ние редовно разговаряме по телефона. Съвместно и доста добре работят нашите външнополитически ведомства и специални служби по онези направления, които представляват взаимен интерес, преди всичко по борбата с международния тероризъм. Работата продължава.

А що се отнася до личните срещи, според мен те, тези възможни срещи, в значителна степен зависят от вътрешнополитическите обстоятелства в самите Съединени щати. Сега вече започва предизборната кампания за Конгреса, после няма да са толкова далеч президентските избори, продължават нападките по различни направления срещу президента на Съединените щати. Смятам, че преди всичко в това е причината.

В един от последните телефонни разговори Доналд каза, че той е обезпокоен от нова възможна надпревара във въоръжаването. Аз съм напълно съгласен с него. Но за да се предотврати тази възможна надпревара във въоръжаването – а ние не сме инициатори на такова развитие на събитията, както знаете, не ние излязохме от Договора за противоракетна отбрана, ние само отговаряме на заплахите, които възникват за нас по тази линия. Но аз съм съгласен с президента на САЩ – ние сме длъжни да се замислим за това, длъжни сме нещо да направим по този въпрос, да дадем съответстващо разпореждане на министерствата на външните работи, на нашия МИД (обичайното съкращение на руското външно министерство – б.пр.) и на Държавния департамент на САЩ. Експертите трябва да започнат да работят по същество, но се надявам, че в в един момент тази работа в интерес на САЩ и Русия, в интерес на целия свят всъщност, защото ние сме най-големите ядрени държави, ще започне включително и между нас двамата непосредствено, лично.

А. Волф: Мнозина са обезпокоени от ситуацията в Северна Корея. Министърът на външните работи Сергей Лавров неотдавна се върна оттам. Как смятате, може ли да има ядрена война между САЩ и Северна Корея?

В. Путин: Даже не ми се иска да мисля на тази тема, това е страшно предположение. Ако има някой, който е най-малко заинтересован от подобно развитие, то това е Русия, защото Северна Корея е наш съсед. Между другото един от ядрените полигони, точно онзи, който според мен сега се унищожава от Северна Корея, е разположен, дай боже да си спомня, на 190 километра от границите на Руската федерация. За нас това има абсолютно предметно значение и то доста съществено значение. Затова ние ще правим всичко, за да може на Корейския полуостров да настъпи разведряване. В тази връзка, разбира се, ние възлагаме големи надежди на личната среща на президента Тръмп и на лидера на Северна Корея Ким Чен Ун, защото прекалено далеч са стигнали взаимните претенции.

Струва ми се, че този път – пътят към денуклеаризация на Северна Корея, трябва е с двустранно движение. Ако лидерът на Северна Корея все пак потвърди своите намерения с практически дела – например, откаже се от нови изпитания на балистични ракети, от нови ядрени изпитания, то и другата страна трябва да направи някакви осезаеми и понятни крачки едни към други. В тази връзка аз считам за контрапродуктивно продължаването на военната активност, на военните маневри и на всичко, свързано с тях. Много разчитам ситуацията да се развива в позитивен план.

Ние от своя страна сме готови да положим всички усилия за това. Ние винаги сме поддържали контакт с ръководството на Северна Корея, ние предлагаме редица съвместни тристранни проекти в сферата на икономиката. Това са инфраструктурни обекти, железопътна линия от Русия до Северна, а след това и до Южна Корея, това е пак същият онзи тръбопровод, работа в сферата на енергетиката, в тристранен, а може би и в четиристранен формат – заедно с Китай.

Между другото, Китай много направи, за да бъде насочена ситуацията в посока разведряване и денуклеаризация. Ако всички заедно обединим усилията си, включително и в рамките на руско-китайската „пътна карта”, която ние съвместно предложихме за решаването на севернокорейския ядрен проблем, то, аз мисля, ние ще постигнем нужните резултати.

А. Волф: Един от най-сложните проблеми в контекста на Русия е Украйна. През 2014 г. беше свален самолета от полета МН17 над Украйна, 290 души загинаха. Международната следствена комисия заяви преди няколко дни, че този самолет е бил свален от ракетна система на руската армия, че това е бил конвой от Русия, който е пристигнал при украинските въстаници в Източна Украйна. Има видео, има телефонни разговори и десетки свидетели. Вие вече една година повтаряте, че това не съответства на истината, но практически никой не вярва на тези думи. Нима така вие не поставяте под съмнение достоверността изобщо на всички руски заявления? Може би все пак си струва след толкова години да се признае, че именно въстаниците в Източна Украйна са използвали руското въоръжение, за да извършат това ужасно престъпление?

В. Путин: Искам да отбележа, че и двете страни, които са в конфликт помежду си – и украинската армия, включително украинските националистически батальони, които на никого не се подчиняват, освен на своите лидери, и донбаската милиция, въоръжените формирования в Донбас – те всички използват оръжие съветско и руско производство. Всички. И едната, и другата страна държат на въоръжение всякакви различни видове комплекси и стрелково оръжие, и авиация, и комплекси за борба с авиацията. Всичко това е руско производство.

А. Волф: Но сега вече се знае каква именно е била ракетата – ракета от комплекса „Бук”. Това е била бригада на руската армия в Курск. Това вече е доказано и все пак вие го отричате. Нима не си струва да признаете, че тази ракета е наистина руска по произход? Не си ли струва официално да се признае, че Русия е поддържала с въоръжение въстаниците в Източна Украйна?

В. Путин: Ако съберете търпение и ме изслушате, то ще научите моята гледна точка по този въпрос, става ли?

И така, аз вече казах, че и от двете страни се използва оръжие руско производство, и руската армия дължи на въоръжение точно същите системи, за които говорят експертите, точно същите, произведени със сигурност в бившия Съветски съюз или в Русия. Това първо.

Второ, руските експерти не са допускани до разследването, нашите аргументи не се взимат предвид, никой в тази комисия не иска да ни слуша. Обратно, украинската страна, която е заинтересована от резултатите на това разследване, е допусната до това разследване. А тя носи най-малкото отговорността, че е нарушила международните правила на ИКАО и не е забранила полетите на граждански въздушни коруби в зоната на конфликта. Ние досега не можем да получим отговор на някои въпроси, свързани с дейността на бойната авиация на Украйна в този регион, в това място и в това време. Трагедията, за която говорим, е ужасна и безкрайно ни е жал за хората, които загинаха, и за семействата на загиналите, но това разследване трябва да бъде обективно и всестранно.

Момент, секунда, не бързайте. Дайте ми да кажа, иначе ще имаме не интервю, а монолог от една страна – от вашата.

А. Волф: Разрешите ми все пак накратко да кажа: да, ние вече знаем откъде се е взела тази ракета. Но какъв интерес може да има Холандия, Австралия или Малайзия да хвърлят вината на Русия, ако това не е била руска ракета, принадлежаща на руските въоръжени сили?

В. Путин: Не, ние не смятаме така, ние имаме друга гледна точка. Вие сега изброихте страните, които уж считат, че това е била руска ракета и че Русия е причастна към тази ужасна трагедия. Трябва да ви разочаровам и да ви огорча. Съвсем неотдавна официални лица от Малайзия заявиха, че те не виждат причастност на Русия към това ужасно трагично събитие, че те нямат доказателства Русия да е причастна към това. Нима не знаете за това? Нима не сте гледали изявленията на малайзийските официални лица?

Затова – какво смятаме ние по този въпрос? Ако ние наистина искаме да разберем истината за това ужасно събитие и да извадим на показ всички фактори, които да ни позволят да направим окончателен извод, то трябва да взимаме под внимание всички аргументи, в това число и руските. Би било във висша степен справедливо, ако руските експерти бяха допуснати до разследването.

А. Волф: Сега международната следствена комисия твърди, че те действително са взели предвид всички аргументи. Много хора не вярват в руските аргументи, защото преди много години в Крим вие казвахте, че знаменитите „зелени човечета”, бойците в зелена униформа без опознавателни знаци – че те всички са били местни сили за самоотбрана. И след известно време изведнъж се изяснява, че това наистина са били руски войници. След това вие много пъти признавахте, че това са били представители на руската армия, макар преди това да го отричахте. Защо да ви вярваме този път?

В. Путин: Споменахте Крим. Знаете ли, че в средата на 2000-те години точно в района на Крим над Черно море беше свален руски граждански самолет? Това го направи украиниската армия по време на учения. И първата реакция на украинските официални лица беше, че Украйна няма никакво отношение към това. Беше свален граждански самолет, който летеше по маршрут от Израел за Русия. Всички загинаха, естествено. Украйна категорично отричаше своята причастност към този ужасен инцидент, но после трябваше да се съгласи с това. И защо сега трябва да вярваме на украинските официални лица? Приемете, моля ви, ответна шайба по вашия въпрос за Крим.

А. Волф: Аз говоря не за украинските официални лица, аз говоря за вас. Нали вие през 2014 г. много пъти казвахте, че сте използвали въоръжените сили в Крим, за да блокирате намесата на Украйна. По-късно вие наистина признахте, че в Крим се е намирала руската армия, а преди го отричахте.

В. Путин: Там винаги се е намирала руската армия. Аз искам, разбирате ли, някои неща да не ги повтаряте механично, а реално да вникнете в това, което ставаше там. В Крим винаги се е намирала руската армия. Там имахме наш военен контингент. Секунда, дайте ми да кажа. Вие искате през цялото време да задавате въпроси, или искате да чуете отговорите ми? И първото, което направихме, след като започнаха събитията в Украйна… А какви са били тези събития? Сега ще ви кажа – и вие ще кажете да или не. Това беше въоръжен, антиконституционен преврат и завземане на властта. Да или не? Можете ли да ми кажете?

А. Волф: Аз не съм експерт по украинската конституция.

В. Путин: А тук не е нужно човек да е специалист по Украйна, нужно е просто да е специалист по право, по конституционното право на която и да е страна.

А. Волф: Но аз не бих искал да беседваме за украинската политика, а по-скоро за руската политика. Хайде да го формулираме другояче. Какво трябва да стане, за да върне Русия Крим на Украйна?

В. Путин: Няма такива условия и не може да има.

Сега ще ви кажа защо. Вие ме прекъснахте за пореден път, а между другото, ако ми бяхте дали да довърша, щяхте да разберете какво имам предвид. Аз все пак ще го направя. Когато в Украйна бе извършен антиконституционен въоръжен преврат, завземане на властта със сила, нашата армия се намираше в Крим на законни основания, по договора там се намираше наша военна база. Първото, което направихме – ние увеличихме нашия контингент за охрана на нашите въоръжени сили там, на нашите военни обекти, върху които, ние бяхме видели, вече се подготвяха различни покушения и посегателства. Ето как започна всичко. Аз уверено ви казвах, че извън това там не е имало никого, но там бяха нашите въоръжени сили по договор.

Дайте ми да кажа, в края на краищата (говори на немски). Seien Sie so nett, lassen Sie mich etwas sagen. (Бъдете добър, позволете ми да кажа).

А. Волф: Никак не ми се иска да ви прекъсвам, но не става дума за руския Черноморски флот. Разбира се, че той е бил там. Става дума за бойците в униформи без опознавателни знаци. Вие казвахте, че това жители на Крим, но това не бяха жители на Крим, това бяха руски военнослужещи.

В. Путин: Сега ще кажа за това, съберете търпение. Имаме достатъчно време. Нашите военнослужещи винаги са се намирали там. Аз това е казвах, нашите военнослужещи бяха там, те в нищо не взимаха участие. Но когато спиралата на антиконституционните действия в Украйна започна да се затяга, когато хората в Крим се почувстваха в опасност, когато към тях започнаха да изпращат цели влакове с националисти, започнаха да блокират автобусите и автомобилния транспорт, у хората се появи желание за се защитават. И първото, което идва наум, е да възстановят своите права, получени в рамките на самата Украйна, когато Крим получи автономия. От това в действителност започва всичко, започва процес в самия парламент по оформяне на независимостта от Украйна.

Вижте, да не би това да е забранено от Устава на Организацията на обединените нации? Не. Там директно е записано правото на нациите на самоопределение.

В този момент какво направиха нашите въоръжени сили, които не превишиха дори числеността на контингента, полагаем ни се по договора за нашата база? Те гарантираха провеждането на независими, свободни избори – изразяването на волята на хората, живеещи в Крим. Между другото, решението за провеждане на този референдум беше прието от кримския парламент, който бе избран в пълно съответствие с конституцията и законите на Украйна преди всякакви събитие от този род. Затова нищо противозаконно…

Секунда.

А. Волф: Доколкото знам, парламентът не е имал право да взима това решение. Но хайде да продължим беседата си. Анексията на Крим – това беше първият път, когато страна в Европа анексира част от друга страна против волята ѝ. Това действително бе прието като заплаха от съседните страни, започвайки с Полша и завършвайки с балтийските държави, защото се предполагаше, че малцинствата в тези страни също могат да получат защита от руските войски.

В. Путин: Знаете ли, ако не ви харесват моите отговори, тогава не задавайте въпроси. Но ако искате да получите моето мнение по тези въпроси, които задавам, то трябва да съберете търпение. Аз трябва да довърша.

И така, Крим получи независимост не в резултат на нахлуване на руски войски, а в резултат на изразяването на волята на кримчани на открит референдум.

Ако говорите за анексия, то нима провеждането на референдум от народа, който живее на тази територия, може да се нарече анексия? Тогава анексия трябва да се нарече и самоопределението на Косово. Защо вие не наричате анексия самоопределението на Косово след нахлуването на войските на НАТО там? Вие не казвате това, нали. Вие говорите за правото на косоварите на самоопределение. Косоварите направиха това само с решение на парламента, а кримчаните го направиха с референдум, в който участваха над 90 процента от хората, живеещи в Крим, и гласуваха за независимост, а после за присъединяване към Русия, примерно пак толкова – около 90 процента. Нима това не е демокрация? Тогава какво е това? И какво тогава е демокрацията?

А. Волф: Господин президент, референдумът все пак бе антиконституционен.

В. Путин: Защо?

А. Волф: Това не съответстваше на украинското законодателство, на украинската конституция. Това не беше свободен референдум, както казват западните наблюдатели. И това, което казвате за Косово. Вие сам наричахте заявлението за независимостта на Косово аморално и незаконно, и досега не сте го признали. Как може да се получава така?

В. Путин: Съвсем спокойно може и сега ще ви кажа защо. Защото в хода на политическите процеси и на военните събития в бивша Югославия по отношение на Косово беше прието решение – между другото, мога да ви дам и цитат – на Съда на ООН, в което директно е записано – прочетете го и го цитирайте за вашите зрители и слушатели: „Съгласието на централните власти на страната при определянето на въпросите на суверенитета е задължително”. Така Съдът на ООН коментира събитията в Косово, а сега вие казвате…

А. Волф: Имаше много ясни предпоставки, които в Крим не бяха изпълнени. Така казват всички международни наблюдатели.

В. Путин: Кои?

А. Волф: Никой не е признал това гласуване, никой не е признал анексията.

В. Путин: Вашите аргументи изглеждат напълно неубедително, защото никой не е длъжен да признава изразяването на волята на гражданите, живеещи на една или друга територия. Това напълно съответства на записаното в решението на Съда на ООН и тук не може да има никакво двойнствено тълкувание, но пък има двойнствено тълкувание сред онези, които се опитват да го правят.

А. Волф: Може ли да ви хвана на думата?

В. Путин: Опитайте.

А. Волф: Ако това е така, то се получава, че хората в Чечня, в Дагестан и Ингушетия също биха могли да организират референдум и да се отделят от Русия? Или да организират ислямски халифат на териториите си?

В. Путин: Да, радикални елементи на „Ал Кайда” искаха по принцип същото, да откъснат тази територия от Руската федерация и да образуват халифат от Черно до Каспийско море. Не мисля, че Австрия и Европа биха се зарадвали на това, нищо добро нямаше да произлезе от това. Но самият чеченски народ чрез избори стигна до съвсем друг изводи и в хода на дискусия след всякакви кървави събития все пак чеченският народ подписа договор с Руската федерация. Руската федерация предприе много сложно за себе си решение за даване на Чечня и на много други субекти на Руската федерация на такъв статут, който да определи високото ниво на тяхната самостоятелност в рамките на Руската федерация. И това в крайна сметка беше решение на самия чеченски народ, ние много се радваме на това и се придържаме към тези договорености.

Същото, между другото, може да се направи и в Украйна по отношение към Донбас. Защо досега така и не са го направили? И тогава нямаше да се налага да ограничават прилагането на езиците на националните малцинства, като имам предвид не само руския, но и румънския, и унгарския, и полския. За това малцина говорят в Европа, а това са реалностите на днешния ден.

А. Волф: Последен въпрос за Украйна. Как мислите, украинският проблем ще се реши ли, ако Украйна се обяви, също като Швеция или Австрия, за неутрална страна и не влезе в НАТО?

В. Путин: Това е един от проблемите, но той не е единствен. Аз вече говорих за ограниченията в сферата на използването на родни езици от националните малцинства. В Украйна е приет закон за езика, който беше критикуван включително в Европа, но той не действа. И в значителна степен това усложнява ситуацията в Украйна. А аз ще напомня, това, знаете ли, са такива неща, за които малцина знаят, но идеологията на украинската независимост, украинските националисти още в XIX век за говорили за необходимостта от формиране на самостоятелна, независима от Русия украинска държава. Но мнозина от тях са говорили за необходимостта от съхраняване на добри отношения с Русия, говорили са за необходимостта от формиране на независима украинска държава на федеративен принцип и т.н. Още тогава. А днес, според мен, това е един от най-острите въпроси вътре в самата Украйна. Но това се прави, разбира се, от самата Украйна.

Що се отнася до неутралния статут, то това са въпроси, които трябва да определи самият украински народ и украинското ръководство. За нас, за Русия, това е важно от гледна точка на територията на Украйна да не се появят някакви военни обекти, които да застрашават нашата сигурност. Например, нови комплекси за противоракетна отбрана, които да се стараят да държат на мушка нашия ядрен потенциал. Да, за нас това е важно, не го крия. Но в крайна сметка това е избор на самия украински народ и на легитимно избраните органи на властта.

А. Волф: Бих искал да ви задам още въпрос за Сирия, преди да преминем към Русия. Вие казвате, че всички заявяват за използване на химическо оръжие, но всичко това е измислица, защото Асад и армията му нямат химическо оръжие. Сега беше доказано, че някои атаки действително са били проведени от терористите, но други, много от тях, действително са дело на войските на Асад. Въпреки това Русия пречи на продължаването на работата на тази комисия. Защо го правите? Защо защитавате режим, който използва химическо оръжие срещу своя народ?

В. Путин: Сега казахте, че от всички е доказано, че Асад е прилагал химическо оръжие. Но не е от всички. Именно нашите специалисти говорят за друго. Например, онзи случай, който послужи за повод за нанасяне на удар по сирийска територия след уж употребеното оръжие в град Дума.

Вижте, сирийските войски освободиха тази територия. Ние веднага предложихме на нашите партньори там да замине комисия на ОЗХО, това е поделение на ООН, Организацията за забрана на химическото оръжие. Те заминаха за региона, вече бяха в съседна страна, в Ливан според мен. И вместо да се изчака ден, два и да се даде на комисията да поработи на място, беше нанесен ракетен удар по територията на Сирия.

Кажете моля: това какво е, най-добрият начин за решаване на въпроса за обективността относно онова, което е ставало там? Мисля, че не. Според мен това е стремеж да се създадат условия на невъзможност за пълноценно разследване. Ето какво е това.

След това ние намерихме там хора, които са участвали, както те сами признаха, в инсценировката на прилагането на химическо оръжие. Ако не сте видели това, би било много полезно за обективността, вашите зрители да си изградят свое собствено мнение по този въпрос.

Намерихме децата, техните родители, които бяха поливани с вода и които казваха, че не разбират какво става. Ние ги заведохме в Хага, за да ги покажем. Никой там не поиска да ги слуша. А след това вие ми казвате: всички признават прилагането на химическо оръжие. Не всички. Ние смятаме, че това са фалшиви новини, които се използваха като предлог за нанасянето на ударите, а нанасянето на удари нарушава международното право. Това е агресия спрямо суверенна държава. Кой е дал разрешение да се нанасят удари по територията на суверенна държава? Съветът за сигурност на ООН? Не. Значи какво е това? Агресия.

А. Волф: Господин президент, ние не бива да говорим за Дума, защото там не е завършено още разследването и въпреки това международната комисия доказа, че преди това достатъчно често са извършвани химически атаки от сирийския режим. И след това вие спряхте тази комисия в ООН.

В. Путин: Защото не ѝ дават да работи. Преди тя да започне да работи в Дума, бяха нанесени ракетно-бомбени удари. Това какво е? Това първо.

Второ: това трябва да се разследва обективно и тогава всичко ще признаем.

Вие сега казахте, че е било зафиксирано прилагане на химически вещества, химическо оръжие от въоръжените групировки. Кой ги наказа? Кажете ми.

А. Волф: Същата тази комисия…

В. Путин: Не, аз питам кой ги наказа? Те понесоха ли някакво наказание? Коалицията нанесели веднага срещу тях някакви удари? Аз нещо не съм виждал такива неща.

А. Волф: Господин президент, вече ми подават сигнали, че имаме малко време. Бих искал да поговоря с вас за Русия, защото времето ни е много малко.

В. Путин: Моля.

А. Волф: През 2012 г. по време на предизборната борба вие обещахте, че до 2020 г. значително ще подобрите равнището на живота в Русия. Въпреки това в последвалите години икономическият ръст се оказа доста слаб – по-малко от 2 процента, заплатите в последните две години се съкращават и количеството на хората, живеещи под чертата на бедността, се е увеличило спрямо 2012 г. Вие наистина ли търсите външнополитически предизвикателства, за да оправдавате с тях вътрешните проблеми?

В. Путин: Искам да успокоят всички, които мислят така. Започвайки от 2012 г., Русия премине през редица много сложни предизвикателства в икономиката. И това е свързано не само с така наречените санкции и ограничения. Това е свързано преди всичко със сериозното падане – два пъти – на цените на нашите традиционни износни стоки. Това повлия на приходите в бюджета, а значи в крайна сметка и на доходите на гражданите. Но ние направихме главното и току-що на Санкт-Петербургския международен икономически форум нашите колеги, включително и ръководството на МВФ, го отбелязаха – ние направихме главното: съхранихме и укрепихме макроикономическата стабилност в страната.

Да, действително равнището на заплатите малко падна, малко паднаха приходите на населението, но ако погледне към началото на нашия път, то от 2000 г. към сегашния момент у нас два пъти е намалял броят на хората, живеещи под чертата на бедността. Два пъти. От 2012 до 2016-2017 г. тази цифра мъничко се измени в неблагоприятна за нас посока, но сега всичко отново се изравнява.

Имахме инфлация 12,5 процента, почти 13 процента, сега инфлацията е най-ниската в най-новата история на Русия – 2,5 процента. Растат резервите в злато и валута, след спада у нас се очерта именно този устойчив ръст на икономиката, за който вече казах. Да, той засега е скромен – 1,5 процента, но инвестициите в основния капитал са 4,4 процента, което говори, че по-нататъшният ръст е гарантиран. Почти два пъти са увеличени чуждестранните преки инвестиции, растат, вече го казах, и златно-валутните запаси на Централната банка, и резервите на правителството. У нас са създадени много добри условия да следващи стъпки в развитието на икономиката и ние непременно ще ги направим.

А. Волф: Вие вече в течение на 18 години сте президент или министър-председател. Някои казват, че сте превърнали страната, която вървеше по пътя към демокрацията, в авторитарна система, че все едно тук сте цар. Вярно ли е?

В. Путин. Не, не е вярно.Това, разбира се, не е вярно и не съответства абсолютно на никаква действителност, защото ние имаме демократична държава и ние всички живеем в рамките на действащата конституция. В нашата конституция е записано – според мен по същия начин, както е записано и в конституцията на Австрия: президентът може да се избира за два мандата, не повече. Затова след два легитимни мандата на моето президентстване аз оставих този пост, не се заех да променям конституцията, преминах на друга позиция, работих като председател на правителството на Руската федерация. След това, както е известно, през 2010 г. се върнах, преминах през избори, спечелих изборите. Днес у нас един президентски мандат е както и у вас, доколкото знам – шест години.

В последните избори участваха почти 70 процента от избирателите. Това е почти половината от всички граждани на Руската федерация. По същество нямаше нито една сериозна забележка от международните наблюдатели по повод организацията на изборите и по повод техните резултати, затова тук няма никакви съмнение – демокрацията в Русия се е утвърдила. Ние сме заинтересовани именно от демократичния път на развитие на нашата страна и това така и ще бъде.

Тек не споменавам различните други видове избори: общинските, регионалните. Такива се провеждат със стотици из страната ни с неизменен успех за онези политически сили, които завоюват доверието на гражданите.

А. Волф:И въпреки всичко се получи така, че най-известният опозиционер в Русия не можа да издигне кандидатурата си, това е блогърът Александър Навални. Вие досега нито веднъж не сте споменавали открито неговото име, на Александър Навални. Защо?

В. Путин: Та ние имаме много бунтари, също както и вие, както и в Съединените щати.

Аз вече в разговор с ваша колежка съм споменавал: имаше такова движение в САЩ – Occupy Wall Street. Къде са те сега? Няма ги.

У вас – и в Европа като цяло, и в Австрия – нима са малко хората, които излизат от някакви крайни позиции, проповядват някакви крайни гледни точки, опитват се да манипулират трудностите и проблемите в обществото? В частност, въпросите, свързани с корупцията.

В Украйна, например, за която ние с вас си говорихме, един от лозунгите на опозицията при идването на власт бе борбата с корупцията. Какво става там сега с корупцията? Какво говорят в Европа за корупцията в Украйна? Всички ругаят ръководството на Украйна за това, че те малко правят в тази сфера. Защо вие считате, че ние…

Секундичка…

А. Волф:Защо вие не назовавате името му публично?

В. Путин: Вие не ми давате да завърша фразата си, държите се нетърпеливо.

Ние не искаме да ни пробутат още един, втори, трети или пети като Саакашвили, бившия президент на Грузия. Не искаме у нас, на нашата политическа сцена, да се появяват разни Саакашвили във второ, трето, четвърто издание. На вас харесват ли ви такива фигуранти, уж политически дейци?

На нас, в Русия, ни трябват хора с позитивен дневен ред, които не просто обозначават, а познават проблемите, каквито имаме достатъчно, както и вие в Австрия, както и във всяка друга страна. Може да се изтръгне един проблем и да започне да се върти или да позиционираш себе си за предполагаемите решения на този въпрос. Но ако няма нито едно позитивно начало и предложение как да се реши този или онзи проблем, как да се реши този или онзи въпрос, тогава хората не реагират особено на това.

Повярвайте ми, избирателят в Русия е вече достатъчно зрял, той гледа не само на привлекателните лозунги, но и на предлаганите начини за решаване на проблемите. А ако нищо не се предлага, то тогава тези хора не са интересни. И въпросът в какво е? Ако човек използва…

А. Волф: Но избирателите дори не можаха да видят този кандидат, защото той не можа да издигне кандидатурата си.

В. Путин: Избирателите могат да видят всеки човек, защото интернетът у нас е свободен. Никой не го е закривал. Средствата за масова информация са свободни. Хората винаги могат да излязат, и да заявят за себе си, което и правят различни фигуранти на различните политически движения и направления. Ако човек получава някаква тежест пред избирателя, тогава той става фигура,с която е длъжна да общува, да се договаря или да води диалог държавната власт. А ако доверието в тази или онази политически сила се измерва с 1, 2, 3 процента или със стотни части от процента, то за какво да говорим? Такова, моля, ето ви Саакашвили. За какво са ни такива клоуни?

А. Волф: Разбирам. На изборите в Москва през 2013 г. Навални получи 27 процента…

В. Путин: Вие как мислите, колко души са гласували за вашия покорен слуга в Москва на последните избори? Не за кмет на Москва, а за президент в Москва колцина са гласували? Вижте.

А. Волф: Сигурно повече от 27 процента. Просто Навални не можеше да издигне кандидатурата си.

В. Путин: Да, доста повече, за което съм много благодарен на московчани. Защото в Москва избирателят е много зрял. И ние сега нали не говорим за изборите за кмета, а за изборите за президент.

А. Волф: В края на този президентски мандат вие ще бъдете вече на над 70 години.

В. Путин: Надявам се. (Смях.)

А. Волф: И вие ще сте били на власт над 20 години. Според конституцията вие няма да можете да издигнете вашата кандидатура. След края на президентския мандат вие ще се оттеглите ли от политиката или ще останете във властта и ще станете министър-председател?

В. Путин: А вие какво бихте искали?

А. Волф: Това няма никакво значение. На мен ми е интересно какво искате вие.

В. Путин: Моят президентски мандат току-що започна, аз съм едва в началото на пътя, хайде да не изпреварваме събитията. Никога не съм нарушавал конституцията на своята страна и не се каня да го правя. Много ще зависи от това, как ще работим – когато казвам „ние”, имам предвид себе си и моя отбор – какви резултати ще постигнем. Но вие сте прав, действително аз вече се занимавам с административна, държавна работа достатъчно дълго, сам за себе си ще трябва да реша какво ще правя, след като свърши текущия ми президентски мандат.

А. Волф: Хората спекулират за някакъв референдум, който ще бъде проведен, за да ви направят и вас, както Си Дзинпин в Китай, пожизнен президент. Възможно ли е това в Русия?

В. Путин: Аз не коментирам спекулации. Мисля, че това би било несериозно за нивото на президент на Руската федерация.

А. Волф: Тогава имам последен въпрос, може би малко необичаен. Има много ваши снимки в полугол вид, което за държавен глава действително е доста необичайно. Тези снимки се правят не от папараци или от туристи, а се публикуват от самия Кремъл. Що за снимки са това?

В. Путин: Казахте „в полугол”. Слава богу, не „в гол”. Ако съм на почивка, не смятам за необходимо да се крия зад храстите и нищо лошо не виждам в това.

А. Волф: Господин президент, известно е, че вие великолепно говорите на немски, вие вече нещо казахте. Може би вие за финал на нашия разговор и преди визитата в Австрия ще кажете нещо на немски на нашите слушатели?

В. Путин: Много благодаря за вниманието.

 

(Казва го на немски.) Vielen Dank für Ihre Aufmerksamkeit.