Цитат от Джордж Оруел 1984: „Преди правителствата не можели да държат гражданите под постоянен надзор. Но когато изобретили печата, станало по-лесно да управляват общественото мнение, а радиото и киното позволили да се отиде още по-далече в това отношение. А тайната на личния живот приключи, когато стана възможно, телевизорите, едновременно, не само да приемат, но и да предават обратно, всичко което говорят и вършат хората, както и, какви програми и по колко време гледат. Така всеки гражданин може денонощно да е под полицейско наблюдение. А може и (всеки момент) да бъдат изключени всички останали канали за информация, и да остане само официалната пропаганда. По този начин, за първ път се появи възможност, не само да се подчинят хората на волята на държавата, но и да се внушава пълно единство на мненията, по всички въпроси“.
Известният роман на Джордж Оруел “1984” се появи на нашия книжен пазар, в началото на 90-те години. Прочетох го преди около четвърт век. В предисловието на книгата пишеше, че романът е написан в жанра – антиутопия. Тогава ми се стори, че англичанинът Оруел, писал романа в първите послевоенни години, “доста е попрекалил”. Нито през символичната 1984 година, нито в началото на 90-те, не се наблюдаваха признаците, описани в тази книга. Затова аз оцених книгата, като роман “плод на болна фантазия”, и той почти напълно изчезна от паметта ми. Но в началото на сегашното столетие, признаците на това общество на бъдещето, което е описано от англичанина, неочаквано започнаха да се появяват, ту в една, ту в друга страна на света, включително и в Русия.
Започнаха да се въплъщават в живота предсказанията на Оруел, за такива феномени в индивидуалното и общественото съзнание, като “двоемислието”. В нашия живот нахлу т.н. “новоговор”, който се възцари, както на горните, така и на низките етажи на нашето общество. Наблюдавайки многото руски „медии“, аз неволно си спомням фигуриращото в романа “1984”, Министерство на правдата, в което работи главният герой Уинстън Смит, занимаващ се с преписване на историята и привеждането и, в съответствие с последните указания на управляващата партия. (Г.С: Всъщност, повечето от предвидените от Оруел признаци на обществото на бъдещето, ясно се проявяваха още по времето на комунизма, вкл. всевластието на „Големия Брат“, в лицето на СССР)
Нашите граждани започнаха да чувстват присъствието на “Големия Брат”, макар и никой да не го е виждал. Въпреки постоянните мантри за демокрация, всички усещат невидимата диктатура, която като бетонна плоча, все по-силно притиска всеки и навсякъде. В Океания (така се нарича държавата, в романа) ярко личи “желязното” разделение на хората, на касти (групи и класи): висша, средна и низша. Като последната е най-многобройна, а членовете и са със статус на „изгои“. Нима не виждаме днес в руското общество, тенденции към такова разделение?
В Русия, слава Богу, не всичко от предсказаното от Оруел се е сбъднало. Но може да се сбъдне, ако продължаваме да сме безгрижни. Но в някои страни започва да се сбъдва. Все по-явно проличават контурите на тоталитарен режим, със системата му за следене, контрол и управляване поведението на човека, и даже, проникване в неговите мисли. При Оруел, ролята на тоталитарния режим изпълнява “полицията на мислите”, “телевизорът”, “мислените престъпления”, “двеминутките на ненавистта” и т.н.
Това, което е описал Оруел в романа си, можем да го наречем “невидим концлагер”, основан на използването на технически средства, на подслушивание и наблюдение, поощряване на доносничеството, взаимното следене, използване на “детектори на лъжата”, нагнетяване на страх, масово оглупяване на хората с печатните и електронните медии, и т.н.
Днес животът на човечеството кардинално се променя под влиянието на компютрите, джиесемите, интернет, big data-технологиите, криптовалутите, електронното банкиране, “умните вещи”, робототехниката и т.н. Казват, че светът навлиза в т.н. “четвърта промишлена революция”, която обещава на човечеството “светло бъдеще”. То трябвало да възникне в резултат на обединяването на цифровите технологии, нанотехнологиите и биотехнологията.
Тези технологии уж трябвало да направят човека щастлив, понеже ще го подсигурят с храни и всички нужни му вещи, ще го освободят от тежката работа (и въобще от работа) и от болести, ще продължат живота му, а може и да го направят безсмъртен. На основата на този “технологически оптимизъм” възникна и т.н. “трансхуманизъм”, провъзгласил създаването на “нов човека”, който ще стане “свръхчовек”, биоробот – киборг, – чрез обединяване на човека с машините и компютрите.
Но този оптимизъм споделят далеч не всички. Повечето експерти предполагат, че “четвъртата промишлена революция” е смъртна заплаха за човечеството. Тук ще споменем само възможното създаване, на основата на цифровите технологии, на много строг и жесток, електронен концлагер, подобен на описания в романа на Оруел.
За опасността от създаването на такъв невидим концлагер, започна да се говори в началото на 21-ви век. Събитията след 11 септември 2001 година доведоха до създаването в САЩ, на морални и юридически основания (като закона “Patriot Act“) за организиране на тотално следене на населението на Америка (и за избирателно проследяване на “опасни лица”, даже извън границите на САЩ), за което бяха задействани най-новите технически средства (клетъчните GSM мрежи, интернет, видеонаблюдение и т.н.).
Някои експерти и футуролози предсказваха, че Америка ще е първата страна, в която ще бъде изграден такъв електронен концлагер. Други казваха, че САЩ може да бъдат изпреварени от някои европейски страни, като Дания, Швеция или Ирландия, понеже там броят на населението е несъпоставимо по-малък отколкото в САЩ. А и размекнатите и оглупели европейци са по-подготвени да разменят остатъците си свобода, за допълнителен комфорт.
…Но буквално преди две-три години стана ясно, че преди всички, електронен концлагер може да построи, не Америка или Дания, а Китай. За мнозина тази версия се оказа пълна неочакваност, – преди всичко, затова, че в Поднебесната живеят почти милиард и половина хора. И да се създаде “електронен калпак” за такъв умен народ, няма да е лесно. Особено предвид това, че до скоро мнозина разглеждаха Китай, като “догонващ” САЩ и Запада, където са съсредоточени всепризнатите лидери в “цифровия” бизнес, като Apple, Google, Facebook, IBM, Amazon, Microsoft и т.н.
Но Китай учуди всички, със заявката да създаде, в най-кратки срокове, система за тотален контрол на огромното свое население. Не е тайна, че зад лозунга за “социализъм с китайска специфика”, в Поднебесната се строи “капитализъм с китайска специфика”. И една от главните особености на китайския капитализъм е – чисто “пазарният” капитализъм. И той даже не е “монополистически капитализъм”като този в Стария и Новия свят, а е капитализъм с много твърдо, централирано регулиране, от страна на държавата. Ако в Америка и Западна Европа “цифровата икономика” се развива под влиянието на “невидимата ръка” на пазара, то в Китай, развитието и се управлява от ръката на Комунистическата партия на Китай и от Държавния съвет.
За първ път идеята за създаване на система за тотален контрол на населението на страната беше огласена -ма година, от предишния председател на КНР, Ху Цзинтяо (ръководил държавата от 2002, до 2012 година). Тогава се появи и терминът “система за социален кредит” (ССК), който днес влезе в употреба и стана разбираем за всеки възрастен китаец. Проектът ССК бе продължен от новия председател на КНР, Си Цзинпин. 2014 г. Държавният съвет на КНР обяви документ, наречен “Програма за създаване на система, за социален кредит (2014–2020)”. В средата на декември 2016 г. Си Цзинпин, на заседание на Политбюро на ЦК на КПК заяви: “За борбата с острия проблем, с недостига на доверие, трябва здраво да се заемем със създаване на система, за оценка на надеждността, обхващаща цялото общество. Трябва да се усъвършенстват, както механизмите за поощряване, както на законопослушните и добросъвестни граждани, така и механизмите за наказания на тези, които нарушават закона и са изгубили доверие, така че, човек просто да не може да се осмели, да изгуби доверието (на вътрешните политически, и най-вече на прикритите външни – финансови, ръководители на страната – банкерите евреи! И ако на незапознатите с целите и методите на „княза на този свят“, и на неговите слуги, такава система за следене и оценяване на хората, им се стори добра и справедлива, нека се замислят, кой определя, критериите за оценка на гражданите (и вече е определил), и кой контролира цялата тази перфектно работеща, но напълно заробваща, свърх-тоталитарна система!? Г.С.)”.
Програмата за създаване на ССК предвижда събиране на информация за оценка, както на физическите, така и на и юридическите лица в Поднебесната (комунистическа) Империя. Що се отнася до юридическите лица, тук Китай върви по отдавна утъпкания на Запад път. Там още в ХХ век започнали да се създават специализирани “кредитни бюра”. Те събират информация за фирмите и другите юридически лица, които получават кредити или се обръщат за кредити към банките. А днес кредитните бюра събират информация и за физическите лица, ползващи кредити. Тази информация им трябва на банкерите, за оценка на банковите клиенти и за приемане на правилни решения при отпускане на кредити.
Но оценките (рейтингите) на физическите лица (граждани на Китай), по програмата ССК, съществено се различават от оцените на кредитните бюра. Оценките на ССК са много широкообхватни и обхващат буквално всички страни от живота на човека. Освен това, оценките се правят, не само на физическите лица, които влизат в някакви отношения с банките, а обхващат цялото население, – буквално всички – от малки до големи, от децата, до старците.
А и предназначението на тези оценки е друго. Те, разбира се, може да се ползват и за решаване на банкови въпроси, – да се отпуска ли кредит на дадено лице, или не. И ако се отпуска, при какви условия (сума, срокове, лихва, обезпечаване). Но обект на рейтингите ССК в Китай скоро ще стане всеки човек и всяка организация, както държавна, така и частна. В Поднебесната действа желязното правило: “Познавай този, с когото общуваш”.
Информацията, на основа на която се съставят рейтингите на гражданите, ще се събира, от най-различни учреждения и организации, в единни центрове за обработка и съхранение: от правоохранителните органи, органите на общинските власти, банките, търговските и другите комерчески организации, операторите на клетъчните (GSM) мрежи, интернет-компаниите и т.н. Но в Китай никого особено не смущава, че програмата ССК напълно нарушава правата на човека, за личните и семейни тайни.
За сега в програмите на ССК, не се предвижда имплантиране на микрочипове в телата на хронически “неправилните” граждани. Но за източници на информация ще се ползва, бързо и широко разпростираната по цялата страна, мрежа от камери за видеонаблюдение. Изглежда, Китай надмина Запада, по технологиите, позволяващи да се идентифицира човек, даже в тълпата. Придвижването и поведението на “неправилните” граждани, освен от полицията, допълнително се контролира с видеокамери.
Предвидените по програмата ССК оценки, по замисъла на партийно-държавните дейци на Китай, трябва пряко или косвено да влияят на всички страни, на живота, на китайския гражданин. Рейтингите са призвани да регулират достъпа на гражданите, до държавните служби, до обществените и търговски услуги, а също и да регулират въпросите по трудоустрояване, придвижване, местоживеене и много други неща. Подобни оценки в държавните документи се наричат “рейтинги на доверие”. Рейтингите от централизираната база данни, ще се публикуват в интернет, за свободен достъп.
По замисъла на КПК и Държавния съвет, рейтингите на доверие трябва да помагат на партията и държавата, да възпитава “правилни” граждани. “Правилните” китайци ще получават високи оценки, даващи им преференции във всички сфери на живота. А “неправилните” граждани, с низки рейтинги, ще бъдат наказвани с ограничения и забрани за ползване на едни или други блага. Ето някои от ограниченията и санкциите за “неправилните” граждани: забрана за работа в държавни учреждения; отказ на социални осигуровки и помощи; много щателни прегледи на митниците; забрана за заемане на ръководни длъжности в хранителната и фармацевтичната промишленост; отказване на самолетни билети и спални места в нощните влакове; отказване на места в луксозните хотели и ресторанти; забрана за обучаване на децата в скъпи частни училища.
И това далеч не е пълният списък на наказанията, очакващ нарушителите на правилата на играта. За “провинилите се” китайци може напълно да се закрие достъпът до кредити, или за тях ще се предвиждат повишени лихви и трудни условия за обезпечаване на кредитите.
Постъпващата в единния център информация ще се натрупва и обработва с помощта на технологията big data. На изхода се получава персоналният рейтинг на всеки китаец. Рейтингите на всеки китаец ще се променят в режим online. Базовият рейтинг с 1000 бала, ще се присвоява на всеки попадащ в системата гражданин. Когато ССК заработи на пълна мощност, ще го получава всеки току-що родил се младенец. В момента на смъртта, всеки китаец също ще има рейтинг, от който и ще зависи, как ще изпратят човека в последния му път.
Рейтинговите маркировки на гражданите ще са примерно такива, каквито днес се използват от световните рейтингови агенции Standard & Poors, Moody”s, Fitch, оценяващи финансовото положение на държавите. Ако човек има рейтинг повече от 1050 бала, той се маркира като ААА. При 1000 бала, – АА. А ако човек има по-малко от 900 бала, ще го прехвърлят в група В. Но ако рейтингът падне по-низко от 849 бала, тогава на човека се дава оценка С.
“Отхвърлени” хора се оказват тези, чийто рейтинг е по-нисък от 599 бала. Те се считат за отпадък на обществото и получават оценка D. На такива хора няма да дадат кредит, няма да продадат билет за самолет и няма да ги приемат на много видове работа (не могат даже да са таксиметрови шофьори). Без залог те няма да могат да вземат под наем кола и даже велосипед.
Интересното е, че на рейтинговите оценки на китайците влияят, не само “правилните” и “неправилните” постъпки, но и бездействието. Партията иска, китайският гражданин да взема “активна жизнена позиция”. А това значи, че всеки трябва да помага на партията и държавата, да се откриват фактите за “неправилното” поведение на хората от неговото обкръжение, т.е. всеки трябва да “донася” за съседите си, колегите, приятелите и роднините. И тази “активна жизнена позиция” ще се поощрява с допълнителни балове. А ако стане ясно, че гражданинът е знаел, но е премълчал за нечие неправилно поведение, него ще го причислят към “съучастниците” и “допусналите” такова поведение, а такива заслужават глоби и ограничаване на правата им.
Програмата ССК вече се прилага опитно, в няколко десетки градове в Китай. Един от често споменаваните в китайските медии е град Жунчен в провинция Шандун. В този град, единен информационен център събира данни от 142 учреждения, за всичките негови жители (които са около 670 хиляди), като се анализират 160 хиляди различни показатели.
От 1 май тази година програмата ССК навлезе в нова фаза. Въведена е в действие първата серия глоби и преференции за гражданите. Така, китайците, получили оценка D, се лишиха от достъп до самолетите и комфортните скоростни влакове.
Наблюдайки хода на реализацията на програмата ССК, аз си спомням прословутата (китайска – комунистическа) “културна революция”, която се провеждаше в Поднебесната, през втората половина на 60-те години. Тя отнесе живота на милиони и нанесе много сериозна вреда на Китай. Програмата ССК ми изглежда поредната “културна революция”. Не зная, дали тя ще вземе човешки жертви или не, но е много вероятно да превърне Китай в огромен (електронен) концлагер, в духа на Джордж, Оруел.
…Но най-неприятното е, че китайската културна цифрова революция може да се прелее и в други страни (и в
