Ако Исландия трябваше да има национален девиз, то това най-вероятно щеше да е "petta reddast" или грубо преведено "Накрая всичко ще се оправи".

Можете например да вземете пример от самите исландци и да обиколите Западните фиорди с автомобил под наем. В края на септември пътищата са почти празни, което обаче е проблем, ако закъсате някъде с колата.

Но когато се обадите в компанията, от която сте наели колата, е много възможно отговорът да ви остави в дълбока почуда - "petta reddast".

Репликата не означава "Не ме е грижа за твоите проблеми" или "Не ми се плаща, за да помагам на такива като теб". Изречението значи "Накрая всичко ще се оправи" и изразява дълбокото вярване, че нещата ще се наредят по един или друг начин. Фразата обобщава цяла една философия, по която исландците гледат на живота - спокойно и с доза чувство за хумор.

Това не е просто израз, който ще чувате често, а настроение, което почти се усеща във въздуха. Използва се в редица случаи - за да повдигнете настроението на събеседника си, да му предложите подкрепа или просто ако не знаете какво друго да кажете в конкретната ситуация. Настроенията са много, но посланието е едно.

На пръв поглед тази философия изглежда странно на място, на което нещата често не вървят особено гладко. От заселването на острова през VIII - IX-ти век до ден-днешен Исландия преминава през времена, в които "petta reddast" не сработва. Зимите там са дълги и сурови и често водят до глад и дълги периоди на бедност.

По време на вулканично изригване през 1783-а загива 20% от населението и 80% от селскостопанските животни. Бурите нерядко помитат откритите лодки, използвани за риболов. Според статистиките до XVIII-ти век 30% от бебетата са умирали, преди да навършат годинка.

Исландия е била и донякъде все още е изключително трудно място за живеене, на което природата има последната дума при оцеляването.

Докато в момента страната е една от най-технически напредналите с безжичен интернет почти навсякъде, само допреди 80 години голяма част от населението живее в колиби от пръст и слама. Преди 45 години изригва вулканът Елдфел, наричан "исландския Помпей". Изригването унищожава 400 сгради и принуждава над 5000 души да се евакуират.

Но дори и в дни без такива ужасяващо бедствия, Исландия зависи от природата. Островът живее и дори диша по начин, по който малко други места го правят - кратерите на вулканите бълват пепел и горещ въздух, горещите извори бълбукат, гейзерите разпръскват вряла вода.

Държавата се намира на разлома между северноамериканската и евразийската тектонични плочи. На седмица обикновено биват регистрирани около 500 леки земетресения.

Климатът е също толкова променлив, колкото и земята на Исландия. Силни бури могат да се извият и по средата на топъл летен ден, а през зимата слънцето грее само за няколко часа на ден.

Случва се да завали сняг през август, което принуждава земеделците спешно да прибират животните си от пасищата. Изригванията на вулканите понякога спират полетите за дни напред, както беше с Ейяфятлайокутъл.

Може би на фона на това не е толкова учудващо, че исландците, свикнали да оставят всичко на благоразположението на природата, са се научили да се надяват на най-доброто. "Petta reddast" не означава, че исландците се предават, а че ще се опитат да извлекат най-доброто от това, което им бива поднесено.

Фразата изглежда още по-разбираема като се има предвид, че първите заселници на острова не са били безстрашните викинги, а норвежки фермери, бягащи от властта на крал Харалд I Прекраснокосия. Трудно е да си представим как тези хора са предприели опасното пътуване към Исландия без карта или някакъв вид навигация, но с много сляпа вярва в бъдещето.

Това мислене се е запазило непоклатимо и до днес. Понякога то помага, понякога надеждите биват предадени, но това не спира исландците да опитват и да продължават напред.

И в много случаи исландците успяват да направят невъзможното възможно. Те превърнаха изригването на вулкана с непроизносимо име от 2010-а в PR-възможности, което направи страната желана туристическа дестинация.

А през 2017-а Исландия изуми спортния свят като се класира за Европейското футболно първенство. Година по-рано Исландия стига до четвъртфинали срещу Франция на Евро 2016. И въпреки че имаха много малък шанс да спечелят, около 8% от исландците пътуват до Париж, за да гледат мача.

При анкета от 2017-а на Университета в Рейкявик повече от половината запитани казват, че "petta reddast" е основният принцип, по който живеят. В крайна сметка исландците показват, че могат да оцеляват въпреки, несгодите.

Така че явно накрая нещата наистина се нареждат...