Астана става център на геополитическата борба за нов световен ред. Едно от основните направления, по които е построена и изградена американската политика в Централна Азия, е каспийският нефт. Басейнът на Каспийско море се счита за четвъртия по значение регион по гледна точка на петролните запаси в света. Три от четирите най-големи нефтени находища в Каспийския басейн са разположени в Казахстан; четвъртото е в Азербайджан. Регионът също е и четвъртият по запаси на природен газ в света, като главните находища са в Туркменистан.

Доколкото Каспийско море е затворено, Казахстан, Азербайджан и Туркменистан нямат достъп до други морета; поради това имат голяма нужда от тръбопроводи. Досегашните тръбопроводи от Каспийския регион преминаваха изключително през Русия. Алтернативен тръбопровод е планиран на юг до Индийския океан през Иран.

Но тази ситуация не отговаря на американските и саудитските петролни компании. Русия, по очевидни причини, също не иска чуждестранни, при това конкурентни, компании, да доставят по собствените й газопроводи неконтролирани от нея количества нефт и газ, противоречащи на нейните интереси.

Единствените варианти на петролните компании от Съединените щати и Саудитска Арабия са посредством контрол върху Афганистан и тръбопровода BTC през Турция, където основният бенефициент се явява Израел.

Русия е заинтересована от стабилна ситуация в региона и подкрепя силите, които искат да запазят статуквото; като не се позволява на американските и саудитски интереси и партньори да контролират напълно каспийския нефт и газ.

В същото време САЩ и саудитите създават в Дагестан, Чечения и Азербайджан свои марионетни военни образования, които представляват терористични групи, за да се противопоставят на руските интереси. Ярък пример е конфликтът в, Чечения. В региона има още няколко фактора, които влияят не по-малко от нефта и газа: това са опиумът, хероинът, логистичните маршрути за тяхното транспортиране, а най-прикритото – златото.