Италианският президент Серджо Матарела не хареса предложението за министър на икономиката и финансите в проектокабинета, съставен от Движение „Пет звезди” и Лигата. Отказът му да утвърди новия кабинет изправи Италия пред нови избори.
Това би могло да бъде поредната италианска политическа драма. Страната е известна с това, че там правителствата се съставят и падат по-често, отколкото Бойко Борисов си мени мнението за АЕЦ „Белене”. Само че настоящият случай е съвсем различен. Защото причините за неприемането на кандидатурата за министър на икономиката и финансите нямат нищо с вътрешнополитическите италиански особености. Паоло Савона не беше одобрен за министър, защото в предишни години се изказвал критично за еврото. Значи не пасва на истаблишмънта. На италианския, а най-вече на международния.
Това, което се случва в момента в Италия, е поредната битка от противопоставянето между националното и глобалното. Просто глобалните елити се опитват да наложат волята си върху всяка отделна държава без значение дали става дума за Съединените щати, Великобритания, Русия, Италия или България. И в момента, в който някой национален политик или партия дръзнат да се противопоставят на глобалния мейнстрийм, следва злостна атака. От страна на политическите, икономическите и медийните наднационални елити.
Целта е всеки, който излиза от консенсуса, да бъде заклеймен като опасен престъпник. Така беше и по време на Брекзит, и на американската кандидат-президентска кампания, за обвиненията по адрес на Русия да не говорим. Същият сценарий се разиграва и сега в Италия. Движение „Пет звезди” и Лигата биват представяни като някакви ужасяващи злосторници, които нямат други цели освен разрушаването на Италия, а и на целия Евросъюз. Разбира се, до безкрай могат да продължават споровете за това какви точно са тези партии, реалистични ли са програмите им, какво са обещавали преди изборите и какво реално ще изпълнят, ако дойдат на власт. Само че не това е важното в случая. Важното е, че за тях са гласували достатъчно на брой хора и че в парламента те имат мнозинство. Според азбучните правила на демокрацията това е достатъчно, за да имат правото Лигата и “Пет звезди” да управляват.
И всеки опит да се попречи на това право е отказ от демокрацията. Ако бъде допуснато това да се случи, значи демокрацията вече не струва и пет пари. Значи няма никакво значение какви са политическите предпочитания на избирателите и как точно са гласували. Единственото важно е дали техният вот отговаря на изискването на глобалните елити. Ако отговоря, значи вотът ще бъде зачетен. Ако вотът се различава, ще бъде направено всичко възможно, за да бъде омаловажен.
Днешните глобални елити разполагат с огромна политическа, икономическа и медийна власт, с чиято помощ се противопоставят на всяка тенденция, насочена срещу статуквото. Оказва се обаче, че независимо от всичките им възможности, форми на съпротива все пак се появяват. В различните държави вземат различни форми. На някои места се появява нова левица, на други – алтернативна десница. Въпреки големите разлики между подобни структури, те имат и нещо много общо – желанието за разбиване на статуквото.
Това, разбира се, е много дълъг процес. Съпроводен с много грешки и, отстъпления. Но въпреки всички трудности, съпротивата е задължителна. В името на демокрацията.
