Муамар Кадафи беше ликвидиран заради грандиозния оросителен проект, който трябваше да превърне Африка в процъфтяващ континент. Тази идея не беше изгодна на онези, които печелеха милиарди от глада и жаждата на африканците.

През 2008 г. това съоръжение беше признато от Книгата за рекордите на Гинес за най-големия иригационен проект в света. Но не са важни мащабите на строежа на века, а неговата цел. Ако либийската ръкотворна река бъде достроена, тя ще превърне Африка в плодороден континент.

През 1953 г. либийците, търсейки нефт в южната част на страната, открили вода – гигантски подземни резервоари. След две години те разбрали, че са се натъкнали на съкровище.

Африка от векове страда от суша, има оскъдна растителност и изведнъж под краката й – 35 хиляди кубически километра артезианска вода, на дълбочина 100 метра. Тя може да превърне континента в цъфтяща градина.

До тази идея стигнал лидерът на Либия Муамар Кадафи, още повече че 95% от Либия е пустиня. Под неговия патронаж бил разработен проектът с мрежа от тръбопроводи, които се предвиждало да доставят вода от Нубийския водоносен слой в сушавите райони в страната.

За реализирането на плана от Южна Корея пристигнали специалисти по съвременни технологии. В град Ел Бурайк бил построен заводът за производството на железобетонни тръби. На 28 август 1984 г. Кадафи лично присъствал на началния етап в строежа на тръбопровода.

Осмото чудо на света

Великата ръкотворна река неслучайно е наречена най-големия иригационен проект в света. Някои дори го смятат за най-голямото инженерно съоръжение на Земята. Кадафи го наричал „осмото чудо на света“. Днес проектът включва 1300 залежи вода на дълбочина 500 метра, четири хиляди километра прокарани под земята бетонни тръби, система от помпени станции, резервоари хранилища, центрове за контрол и управление.

Ежедневно по тръбите и акведуктите на ръкотворната река протичат шест и половина милиона кубически метра вода, които снабдяват Триполи, Бенгази, Сирт, Гарян и др. В следващите десетилетия либийците имали намерението да напояват 130-150 хиляди хектара обработваеми земи и освен Либия в системата трябвало да се включат и други африкански страни. Така африканците щяха да престанат да гладуват и дори можеха да изнасят ечемик, овес, пшеница и царевица. Планирало се проектът да бъде завършен след 25 години.

Изгонването от рая

В началото на 2011 г. Либия беше обхваната от гражданска война. На 20 октомври Кадафи беше убит от въстаници. Но съществува мнението, че истинската причина за убийството му е Великата ръкотворна река. Първо, много големи държави снабдяват Африка с продоволствие. За тях не беше изгодно превръщането й от потребител на производител.

Второ, заради увеличаването на населението на земята прясната вода всяка година намалява и се превръща в дефицитен ресурс. Много европейски държави вече страдат от безводие.

Изведнъж в ръцете на Либия се оказва източник на вода, който ще стигне за много столетия напред.

Веднъж, на тържественото завършване на един от етапите на проекта, Кадафи казал:

„Сега, след това постижение, заплахите от САЩ срещу Либия ще се удвоят. Американците ще направят всичко, за да погубят нашия труд и ще оставят народа ни угнетен…“

На това тържество присъстват лидери на много африкански държави, които поддържат инициативата на Кадафи. Сред тях бил египетският президент Хосни Мубарак. В началото на същата година той е свален от поста му в резултат от избухналата в Египет революция. Дали това е съвпадение?

Когато в либийския конфликт се намесиха силите на НАТО, с цел „защитата на местното население“, авиацията им нанесе удари по ръкавите на Великата река, помпени станции и разруши завода, който произвежда, тръбите..

Напълно е вероятно борбата за нефта да се смени с друга война – за вода… Кадафи стана първата жертва на тази война.