Сигурността и защитата на външните граници на ЕС – главни приоритети за Виена

В. “Файненшъл таймс” се спира в обширна авторска статия днес на очакванията, свързани с предстоящото австрийско ротационно председателство на Европейския съюз, пише БТА.

Още в началото британският ежедневник отбелязва, че в разгара на миграционната криза в Европа преди 2 години, австрийският канцлер Себастиан Курц, тогава като външен министър, се е противопоставил на германската канцлерка Ангела Меркел и е победил, успявайки да осигури споразумение за затваряне на “западния балкански път”, по който над 1 млн. мигранти влязоха в ЕС.

“Затварянето на западния балкански път се оказа успешно, макар че нямахме подкрепата за това на Франция, Германия и на други по-големи страни в ЕС – казва Курц пред “Файненшъл таймс” – Мисля, че ако има достатъчно политическа воля и сила, има шанс да променим нещо.”

Сигурността и защитата на външните граници на ЕС ще бъдат главни приоритети при председателството на Курц и той е готов да настоява пред Меркел да се откаже от искането си за задължителни квоти за прием на бежанци от страните в ЕС. Това според него е “загуба на време” по един твърде спорен въпрос. Той посочва, че самата Германия вече е на съвсем различна позиция по въпроса за граничния контрол в сравнение с 2015 и 2016 г. Според него тази промяна е в “правилна посока, а онова, от което се нуждаем сега, е да прекратим всички тези дебати и да преминем към дела”.

Това е позиция, типична за младия, 31-годишен австрийски канцлер – учтива, добре фразирана, но и безкомпромисна, отбелязва “Файненшъл таймс” и допълва, че Австрия има собствена позиция по редица въпроси от дневния ред на Брюксел. Курц пристъпи международни “червени линии”, като влезе в коалиция с крайно националистическата Австрийска Партия на свободата през декември, но много от нейните евроскептични позиции са смекчени в съгласуваната правителствена програма, подписана тогава. Самият Курц казва пред вестника, че това правителство е проевропейско. Той нарича Брекзита “ужасно решение” и смята, че погрешната миграционна политика на ЕС е главна причина за резултата от британския референдум.

Въпреки това младият австрийски канцлер често се дистанцира от големите сили в ЕС и предпочита да се представя като “строител на мостове” към източноевропейските съседи, например Унгария. Според него една от причините за появилите се търкания в ЕС е, че “някои страни си мислят, че действат по по-морален и по-добър начин от другите, и че западноевропейските страни понякога гледат пренебрежително на източноевропейските”.

Желанието му да наложи свой дневен ред, според вестника, ще проличи по време на насроченото за юни посещение на руския президент Владимир Путин в Австрия, с което тя ще подчертае своя традиционен неутралитет. Той не вижда нещо лошо в това страни членки на ЕС, като Австрия, да имат добри отношения с Русия, защото ЕС не може сам да разреши кризи като тези в Украйна и Сирия. Такива усилия, според него, може да бъдат успешни само ако ЕС намери начин да действа съвместно със САЩ и Русия.

Според “Файненшъл таймс” Курц е намерил съюзник по въпросите на миграцията в лицето на унгарския премиер Виктор Орбан, без да се притеснява от някакви опасения за унгарската демокрация и въпреки острите критики на ЕС срещу него Орбан. Що се отнася обаче до Полша, която също е под натиск от Брюксел за авторитарни тенденции, Курц заявява, че ако се наложи по време на неговото председателство, Виена няма да се поколебае да поиска гласуване в ЕС за наказателни мерки срещу Варшава.

Австрийският канцлер освен това е твърдо за прекратяване на преговорите за членство с Турция, която според него “вече не изпълнява политическите критерии от Копенхаген”.

Въпреки някои общи виждания с популистка коалиция, която се готвеше да управлява в Италия, Курц се опасява че с щедрата си фискална политика, трупаща все повече и повече дългове, Италия би могла да се превърне във “втора Гърция в съседна, на нас страна”.

Що се отнася до отношението към администрацията на американския президент Доналд Тръмп, Курц споделя позицията на останалите съюзници от ЕС, като казва, че “САЩ стават все по-ненадежден (партньор) за нас”, и смята за важно “Европа да остане единна” по въпроса.