Европа трябва да замени САЩ като световен лидер, след като Вашингтон вече не играе тази роля, заяви президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, след обявяването на американското оттегляне от ядрения пакт с Иран. Въпросът е: дали ЕС може да замени северноамериканската страна?
Сега европейските лидери се ангажират да си сътрудничат и да направят всичко възможно, за да запазят пакта с Иран в сила. Русия, Китай и Иран също потвърдиха своите задължения по споразумението.
Докато ЕС е сравним със САЩ по някои общи икономически показатели, като БВП по текущи цени, структурата на европейския блок е много по-разнородна, тъй като все още има голяма икономическа пропаст между процъфтяващите западни държави и новите източноевропейски държави.
Освен това икономическото бъдеще на ЕС е несигурно, тъй като блокът се очаква да загуби един от основните си нетни вносители - Обединеното кралство. Перспективата Брекзит вече принуди Брюксел да изготви нов бюджет на ЕС, който включва намаляване на разходите и в същото време изисква по-голям финансов принос от държавите-членки.
Тези инициативи вероятно ще предизвикат възмущение в страните от Източна Европа, които остават главните получатели на така наречените кохезионни фондове, използвани за развитието на най-бедните европейски държави.
Единството на ЕС също е разрушено от политически проблеми. ЕС все още се стреми да развие обща политика по отношение на бежанците, докато източните й членове категорично отказват да приемат повече имигранти, нещо, което Брюксел изисква.
Напоследък Европа също се изправя пред вълна от популизъм, заедно с възхода на десниците в много страни, още едно главоболие за Брюксел. Органите на ЕС са особено в несъгласие с Полша и Унгария, които са обвинени в подкопаване на върховенството на закона. ЕС многократно заплашва двете страни със санкции, които Варшава и Будапеща тълкуват като политически натиск.
Освен това Франция и Германия изглежда настояват за задълбочена реформа на ЕС, като призовават за още по-голямо сближаване в рамките на блока, тъй като значителна част от европейското население изглежда подозрително към блока в сегашната му форма.
САЩ може да са "загубили силата си", но все още финансират голяма част от европейската отбрана чрез НАТО. Амбицията на Юнкер за ЕС, който държи световно лидерство, може да бъде възпрепятствана точно поради липсата на европейска военна сила.
Вашингтон изразходва около 2,5 пъти повече за НАТО, отколкото останалите съюзници, а Доналд Тръмп многократно е атакувал европейските държави, че са допринесли по-малко от САЩ. Понастоящем само пет от 29-те страни-членки на НАТО - Съединените щати, Обединеното кралство, Естония, Гърция и Полша - допринасят за Алианса по 2% от своя БВП.
Съвместният военен план на Европа бе популяризиран за първи път през 50-те години на миналия век и все още е далеч от това да стане реалност. Пактът за постоянно структурирано сътрудничество (ППС), който е най-близко до типа споразумение за военно сътрудничество в ЕС, влезе в сила едва през декември 2017 г. Това предполага ограничен брой проекти за сътрудничество, като например бърз кибернетичен отговор и европейско медицинско командване и все още не е ясно дали всички тези части ще работят по план.
Също така дори европейският локомотив, Германия, изглежда страда от криза във въоръжените си сили. Бундесверът, една от най-големите армии на НАТО, напоследък е постоянен източник на новини за самолети, които не могат да летят и танкове с технически провали. Сякаш това не е достатъчно, Германия действително остана без оперативната си подводна флота.
Черешката на върха на този куп дискредитиране, е в резултат на поредица от скандали, от изнасилване и сексуално насилие, до предполагаемите нацистки симпатии на някои войници.
През февруари 2018 г. бе обявено, че Германия не е готова да ръководи съвместните сили на НАТО, наброяващи 5 000 души.
С толкова много вътрешни проблеми, които подкопават амбицията на глобалното лидерство за ЕС, блокът може да си остане все така зад САЩ.
