Предаванията на ДВ за чужбина навършиха 65 години. Значението им нараства в един свят, който много напомня за годините на Студената война и в който е важно да се градят мостове
и да се разпространяват ценности.
"Уважаеми и скъпи слушателки и слушатели от далечни страни..." - с тези исторически думи на президента на ФРГ Теодор Хойс на 3 май 1953 година започва първото ефирно излъчване на ДВ. Тогава целта на Дойче Веле беше формулирана така: „Да представи пред слушателите в чужбина един политически, икономически и културен портрет на Германия". Радиото започва излъчване на къси вълни, първоначално само на немски език с идеята да достигне всички онези хора по света, които владеят този език. Още през 1954 година радиото със седалище в Кьолн, стартира програми и на други езици, през 1992 г. в ефир излиза и телевизионната програма на ДВ, а скоро след това – онлайн-порталите.
„Разбира се, по времето на късите вълни всичко беше много по-просто, защото можехме да достигнем дори до най-отдалечените кътчета на света", казва генералният директор Петер Лимбург. Днес обаче разпространението на журналистическите продукти е доста по-трудно. „В същото време, с помощта на социалните мрежи, на интернет и на нашите партньори по цял свят, днес ние имаме шанса до достигнем до много повече хора, отколкото преди. Както и досега, ние продължаваме да предлагаме микс от новини, анализи и мнения - разбира се, представени по много по-модерен начин и ориентирани още по-отчетливо към интересите на нашите твърде разнородни целеви групи, които в много случаи са на младежка възраст." Лимбург, който е генерален директор вече от четири години и половина, иска да увеличи международната тежест на ДВ.
Някогашното радио днес предлага много повече
Някогашното Радио ДВ днес вече е много повече: телевизионни програми на четири езика, аудио-програми за различни краища на света, новинарски онлайн-портали на 30 езика, широко присъствие в социалните мрежи. Някогашните „слушатели" днес са се превърнали във „фолоуъри" – много от тях са на младежка възраст. И още нещо много важно: Академията на ДВ, която е водеща сред германските школи за международно развитие на медиите, от 1965 година насам е обучила десетки хиляди журналисти от цял свят. И на германски министри нерядко им се случва в чужбина да срещнат високопоставени партньори, които разказват за своите връзки с ДВ.
Бившата сграда на ДВ в Кьолн, където медията се помещаваше до 2003 год.
Днес трудната международна ситуация доста напомня на времената преди 65 години, когато се създаваше ДВ. Отново се заговори за „Студена война", отново свободата на словото и на медиите се намира под заплаха в редица държави. „Времената станаха по-сурови, а това означава, че за ДВ има повече работа. Ние имаме дълг да информираме, да изграждаме мостове и да разпространяваме ценности. Няма значение дали ще го наречем „Студена война" или „многополюсен световен ред", важното е, че предизвикателствата се увеличават: пропаганда, фалшиви новини, миграция, климатични промени, тероризъм", казва генералният директор Петер Лимбург. Той споменава и частичното блокиране на ДВ в държави като Китай или Иран: „Да, загрижени сме, но в същото това доказва, че нашата работа има значение". Според Лимбург, сблъсъкът между системи и идеологии днес същевременно е и състезание между различните медийни продукти.
Ключът към успеха на ДВ са хората, които работят в медията – такава е философията на Дойче Веле. В двете редакции в Берлин и в Бон работят общо 3400 души от около 60 националности. Такова многообразие на култури не се среща почти никъде другаде в Германия. Непрекъснато нараства и броят на кореспондентските бюра в Африка, Азия и Латинска Америка. „Това многообразие е истинско съкровище за нас, то е и голямата ни сила", казва Лимбург. „Ние се учим едни от други и установяваме, че от взаимния обмен между култури, религии и традиции често възникват нови и добри неща. Всичко това се върши върху фундамента на нашата Конституция, в чийто център е свободата. За мен лично е огромна радост и вдъхновение да работя с толкова много и тъй различни колеги."
Но дори най-известните журналисти на ДВ са малко познати вътре в самата Германия. Популярността идва от чужбина. Журналистката Сандра Петерсман разказва за едно свое пътуване до Еритрея с представители на хуманитарна лекарска организация: „В едно село, през което минавахме, видях десетина души, скупчени край малко радио на батерии под огромно дърво. Веднага разпознах сигнала на ДВ. Не разбирах и думичка от новините, които представяше моят колега на амхарски език, но когато се представих като журналистка от ДВ, хората под дебелата сянка на дървото веднага ме поканиха да участвам в тяхна традиционна церемония с кафе и тамян", спомня си журналистката.
Дойче Веле е добре познато в света
Подобни преживявания тя е имала и в Афганистан, където много хора в провинцията изобщо нямат телевизия и са жадни за повече информация. Сандра Петерсен съжалява, че ДВ прекрати радиопредаванията си на повечето езици. Независимо от това, когато наш колега се появи с микрофона на ДВ например в бежански лагер в Йордания или Турция, интересът автоматически му осигурен. 36-годишният Джаафар Абдул-Карим, емблематичното лице на арабската телевизионна програма на ДВ, често пъти преживява незабравими срещи със свои фенове в Бейрут, Аман или Кайро. Неговото шоу „Шабаб Ток" разработва теми, към които телевизиите в арабските страни не смеят да посегнат, и достига милиони, предимно млади зрители.
Канцлерът Аденауер пред Дойче Веле през 1963 година
Същото се случва и с публикации на езици като урду, пущу или китайски, засягащи свободата на словото, правата на жените, корупцията или недъзите в образователните системи – такива онлайн-статии обикновено предизвикват огромен читателски интерес. Но хората по света горещо се интересуват и от други теми: от политиката на германското правителство под ръководството на Ангела Меркел, например, особено във времена, когато на власт са политици като Тръмп и Путин.
Навремето в Германия може и да е имало политически дискусии за бъдещето на Дойче Веле, но в такива глобално нестабилни времена като днешните германската политика добре осъзнава значението на медията. Бундестагът наскоро обсъди работата на ДВ, а позицията на парламента е особено важна, защото работата на медията се ръководи от специален „Закон за ДВ", приет още през 1960 година. В последния парламентарен дебат един от ораторите, социалдемократът Мартин Рабанус даде за нашата „глобално действаща медия" следната оценка, срещу която почти никой друг не възрази: „ДВ разпространява факти вместо фалшиви новини, при това независимо и иновативно, с ангажимент към ценностите и много сърцато".
В няколко международни допитвания цели 96 процента от анкетираните казват, че имат голямо доверие на ДВ. 150 милиона души седмично се ползват от журналистическите продукти на ДВ с тенденция към покачване.
