След възмущението, причинено от скандала на Facebook и Cambridge Analytica, започна дебат: дали социалните мрежи са съвместими с правата на човека?
Анализът, публикуван в портала The Conversation смята, че бизнес моделът на гигантите на социалните мрежи може да бъде заплаха за защитата на правата на човека, защото, въпреки че те се основават на "свободата на словото", капиталите, които имат достъп до информацията за потребителите, могат да я използват за свои непрозрачни интереси.
Точно както Facebook може да служи като неконвенционално средство, даващо гласност на групите, които нямат място в традиционните медии, тя също така е в състояние да осигури по-голяма власт на съобщенията с омраза или да предизвика определено мнение, ако емитентът, публичен или частен , контролира достъпа до определени потребители.
Според този анализ, търговският модел, който задвижва социалните мрежи, вреди на основните човешки права, защото се захранва от личните данни на неговите потребители. Тази информация може да бъде толкова задълбочена и безпрецедентна, че дава и безпрецедентна власт на големите корпорации, без хората да са наясно с нея, факт, считан за несъвместим с демокрацията.
Тази сила е полезна и за пропагандата. Поради размера на информацията, която могат да събират държавните машини или партиите, те могат да сегментират посланието си по такъв начин, че ефективността му да е много по-голяма.
Анализът показва, че този сценарий насърчава разпространението на неверни новини. По този въпрос се признава, че цензурата не е най-подходящият инструмент, тъй като е свързана с потискане на словото, т.е. нарушаване на правото на човека само по себе си. От друга страна се залага на грамотността на аудиторията, така че да е по-критична към това, което получава и по-лесно да разграничи измамата.
Съществува обаче капан: не винаги е възможно да се победят фалшивите новини, ако те са основани на желанията, предразсъдъците или предубежденията на получателя. Хората е вероятно да разпространят тази информация, ако тя е съпосочна с техните убеждения, така че ефектът от нея става "по-дълбок и по-широк", отколкото истината.
Въпреки, че се счита, че е "преждевременно да се определи начина, по който микро-фокусирането има силата да манипулира политическата сфера или корективната технология да предотврати разпространението на неверни новини, анализаторите заключават, че проблемът е, че правителствените регламенти и международното право са "твърде изостанали" по отношение на технологията. Поради това ще бъде трудно да се определи в краткосрочен план как да се постави отново Интернет на служба на потребителската маса и да се изтръгне от контрола на "олигарсите" на цифровия бизнес.
