Авторът на тази статия – Владимир Тулин, застъпва версията, че Георги Марков е убит от британските специални служби. Възниква въпросът, ако Съветският съюз и НРБ са организирали убийството му, защо англичаните, чийто агент е Марков от 1974 г., не спасиха дисидента?
Специалистите в министерството на отбраната на Британия не потвърдиха, че газът „Новичок“, с който вероятно са отровени шпионинът Скрипал и дъщеря му, е произведен в Руската федерация. Това заяви бившият британски посланик Крейг Мюрей, който има информацията от британското външно министерство. Британският дипломат съобщи, че експертите така и не могли да намерят някакви доказателства, с които да обвинят Москва за отравянето. Те са възмутени от натиска на Лондон, който иска на всяка цена да потвърдят, че газът е произведен в Русия.
Липсата на доказателства за виновността на Русия е и доказателство за нейната невиновност. Възниква въпросът: ако покушението срещу Скрипал не е извършено от руските служби, то от кого?
Веднага си спомняме за политическите убийства, организирани от Британия.
Първата жертва на тайната британска политика е убийството на император Павел Първи, извършено на 11 срещу 12 март 1801 г. Британският посланик в Петербург – лорд Чарлз Уитвърт, оказал организационна и финансова помощ на ръководителите на заговора – братята Зубови, чрез сестра им и негова любовница Олга Жеребцова. Този джентълмен имал още една любовница – Анна Толстая. Уитвърт бил изгонен от Русия, но заговорът бил задействан. Граф Николай Зубов ударил Павел със златна табакера в слепоочието.
Британците се готвели да убият и Владимир И. Ленин. Инициатор на заговора бил шефът на британската дипломатическа мисия Брус Локхарт. Английските дипломати установили контакт с Ян Буйкис и Ян Спрогис, които вербували Едуард Берзин – командир на червените латишки стрелци, охраняващи Кремъл. За шест милиона рубли Берзин се съгласил да изпълни задачата на британското разузнаване: да вдигне на бунт латишките стрелци, да завземе Кремъл и убие Ленин и Троцки, а след това да тръгне към Вологда, за да се свърже с английските войски, десантирали в Арханглск. Предвиждало се да бъде взривен мостът през Волхов, за да се прекрати снабдяването на Петроград с продоволствие и да се предизвика глад.
Б. Локахрт не подозирал, че тримата латиши са чекисти и дори им изплатил предварително 1,2 милиона рубли. На 31 август 1918 г. го арестували в Москва, а в Петроград военно-морското аташе Френсис Кроми, опитвайки се да даде време на колегите си да унищожат документите, открил огън срещу представители на съветската власт, които влезли в посолството; чекистът Янсон бил убит. С ответен огън Кроми бил убит, а Локхарт по-късно бил обменен с арестувания в Лондон съветски представител Максим Литвинов. Убийството на Ленин се провалило.
Повече от 90 години британците отхвърлят обвиненията за организираното убийство на Ленин. Но през 2011 г. в архивите са открити писма на Брус Локхарт с молба да получи пари за организирането на заговора. Открити са и негови бележки до лорд Керзон, в които пише, че при намесата на Антантата ще бъдат убити болшевишки барони и ще бъде сформирана военна диктатура. Професор Робърт Сървис открил писма на сина на Брус Локхарт – Робин, в които той разказва как баща му се готвел да убие Ленин.
Премиерът на Конко Патрис Ломумба също станал жертва на английската политика. През март 2013 г. британският вестник „Телеграф“ съобщи, че баронеса Дафна Парк, служила в Ми-6 над 30 години, преди смъртта си признала, че организирала убийството на Лумумба през 1961 г., когато работела в столицата на Конго под прикритието на първи секретар в британското посолство.
Така става ясно, че Британия политическите убийства са в реда на нещата.
Кой уби Георги Марков?
През 1969 г. Марков напуснал България. На 7 септември 1978 г. той разказал на свой познат и на жена си, че го убол непознат на моста Ватерло в Лондон. На другия ден му станало зле и на 11 септември починал. При аутопсията в тялото му открили куршум с диаметър 1,7 мм, в който имало празно пространство, свързващо се с повърхността с два канала под ъгъл 90 градуса. Химическата експертиза показала, че в куршума се съдържа силно отровният рицин. Куршумът попаднал в тялото на Марков в резултат от изстрел от пневматично оръжие, маскирано като чадър.
Срещу България е подета истерична вендета; страната е обвинена в политическото убийство, отменени са важни икономически договори. Тази история прилича много на сегашната с покушението срещу Скрипал. Няма доказателства, а те и не са нужни, защото я ясно кой го е направил. Само не е логично защо да се убива един от много емигранти девет години след като е напуснал България, който не представлявал опасност и бил осъден задочно само на 6,5 години лишаване от свобода. Както сега не е ясно защо да се убива Скрипал, когато по-важни мишени могат да бъдат бегълците Олег Гордиевски и Богдан Резун – Виктор Суворов.
През 90-те години Гордиевски дал интервюта за няколко български СМИ и се снимал в документален филм, който разказвал как Съветският съюз и НРБ готвели убийството на Марков; всичко звучало много солидно. По думите му лично тогавашният ръководител на България – Т. Живков, взел решението за убийството. Помагали му Юрий Андропов в присъствието на В. Крючков и, разбира се, Олег Калугин.
Гордиевски избягал на Запад през 1985 г. и заявил, че Съветският съюз и НРБ организирали убийството на Марков. Западните СМИ ликували – появило се доказателството. По-скоро това било доказателство, че убийството е организирано от британските специални служби, иначе защо англичаните, чийто агент бил Георги Марков от 1974 г., не спасили дисидента?
Интересно е и защо Леонид И. Брежнев не приел съдбоносното за страните на социализма решение за съдбата на коментатора на радио „Свободна Европа“? Андропов заповядал на Калугин да помогне на българите и двама от подчинените му занесли в София чадър, който стреля с отровни куршуми.
През октомври 1993 г. бившият генерал Калугин пристигнал в Лондон и бил арестуван с обвинение, че е организирал убийството на Г. Марков. Там се случило поредното му обръщане на лопатата и той официално заявил, че твърденията му са измислица. Така изчезнало поредното доказателство.
Ако се проучи кореспонденцията между Марков и писателя Атанас Славов, ще се види, че не българските специални служби са били проблем за Марков, а други. Той имал намерението да напусне Лондон.
Българите често сравняват обвиненията на британските власти срещу тях с обвиненията на немските нацисти срещу тримата българи за подпалването на райхстага през 1933 г. И двата завършват еднакво за обвинителите. Но остава въпросът – кой уби Марков? Няма да се уподобяваме на премиера на Великобритания Мей и да повдигаме обвинения, без доказателства. Доказателствата за подготвяното от Британия убийство на Ленин излизат след 90 години. От убийството на Г. Марков са минали само 40. Макар че понякога се случват чудеса. Може да се появи нов Едуард Сноудън и ние ще получим доказателства не само за тази смърт, но и за смъртта на Литвиненко, Березовски, Скрипал и др.
