Защо Ким отиде в Пекин?

Ким Чен-ун беше инкогнито в Пекин за разговори с китайския президент Си Цзинпин. Срещата създава очаквания за възможно разведряване, но дали това не е само една илюзия

 

 

 

 

 

 

Зад посещението на севернокорейския държавен глава Ким Чен-ун в Китай положително трябва да се крие някаква логика. Преди да се срещне с южнокорейския президент, а навярно и с Доналд Тръмп, за Ким очевидно беше смислено да си набави някой и друг добър съвет от опитните дипломати в Пекин.

 

Peking China Nordkorea Gespräche Xi Jinping Kim Jong Un (picture-alliance/Xinhua/J. Peng)

 

Освен това севернокорейският лидер и за всеки случай трябва да работи за подобряване на отношенията с Китай – ако неговите аванси към Сеул и Вашингтон по някаква причина не доведат до желания резултат.

 

Китай обаче също може да използва Северна Корея: като инструмент за натиск в продължаващата търговска война със САЩ. Тоест, и двете страни имат интерес от подобряване на отношенията.

 

Разбира се, в момента никой не може да каже как всичко това ще се отрази върху склонността на Ким Чен-ун да изпълни изискванията на международната общност за ядрено разоръжаване на КНДР. И изобщо не бива да си правим илюзиите, че този проблем може да се реши само с една среща на високо равнище. А дори Северна Корея да унищожи няколко ракети и бойни глави, ядреното ноу-хау си остава и Ким винаги може отново да посегне към него.

 

Петер Щурм, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main

Ничията земя между Северна и Южна Корея

 

 

Вече 65 години Корейският полуостров е разделен на две: Северна и Южна Корея. През 1953 година, малко след края на тригодишната Корейска война, е създадена т.нар. демилитаризирана зона. Тази ивица земя, широка 4 километра, преминава от югозапад на североизток и е дълга 248 километра. На снимката: южнокорейски войници патрулират край демилитаризираната зона.

До там пътища няма

  • Вече 65 години Корейският полуостров е разделен на две: Северна и Южна Корея. През 1953 година, малко след края на тригодишната Корейска война, е създадена т.нар. демилитаризирана зона. Тази ивица земя, широка 4 километра, преминава от югозапад на североизток и е дълга 248 километра. На снимката: южнокорейски войници патрулират край демилитаризираната зона.

 

Във вътрешността на демилитаризираната зона не може да стъпва човешки крак - там не се допускат дори и войници. Тя се управлява от специална Комисия, която съблюдава спазването на примирието. В нея участват представители на двете страни. Никой не може да преминава през забранената зона без разрешение на тази комисия.

Ограда с изглед към морето

  • Във вътрешността на демилитаризираната зона не може да стъпва човешки крак - там не се допускат дори и войници. Тя се управлява от специална Комисия, която съблюдава спазването на примирието. В нея участват представители на двете страни. Никой не може да преминава през забранената зона без разрешение на тази комисия.

 

Комисията, съблюдаваща спазването на примирието, заседава в Панминджон, който попада в демилитаризираната зона. Именно в този пограничен град, между 1951 и 1953, се договаря краят на Корейската война. Точно през средата на трите сини бараки (на снимката се виждат две от тях) преминава демаркационната линия, т.е. границата между Северна и Южна Корея. Всяка барака има по две врати - една откъм Северна Корея и една откъм южната ѝ съседка.

"Сърцето" на забранената зона

  • Комисията заседава в Панминджон, който попада в демилитаризираната зона. Именно в този пограничен град се договаря краят на Корейската война. През средата на трите сини дървени постройки (на снимката се виждат две от тях) преминава демаркационната линия, т.е. границата между Северна и Южна Корея. Всяка барака има по две врати - една откъм Северна Корея и една откъм южната ѝ съседка.

 

Средната постройка е отворена за посетители от двете страни, но не едновременно, а на смени. Когато в помещението влизат например посетители от Южна Корея, южнокорейски войници охраняват отсрещната врата, водеща към Северна Корея. И обратното. Вътре в синята постройка границата все пак може да бъде прекрачвана.

Границата в синята барака

  • Средната постройка е отворена за посетители от двете страни, но не едновременно, а на смени. Когато в помещението влизат например посетители от Южна Корея, южнокорейски войници охраняват отсрещната врата, водеща към Северна Корея. И обратното. Вътре в синята постройка границата все пак може да бъде прекрачвана.

 

В забранената зона често се стига до инциденти, а някои от тях са с фатален край. Южнокорейците обаче са намерили начин да извлекат и полза от огромния интерес - вътрешен и международен - към демилитаризираната зона: край град Госеонг е изградена площадка за наблюдение, наречена Обсерватория на обединението. От това място се открива прекрасна гледка към Северна Корея.

Най-добрата гледка

  • В забранената зона често се стига до инциденти, а някои от тях са с фатален край. Южнокорейците обаче са намерили начин да извлекат и полза от огромния интерес - вътрешен и международен - към демилитаризираната зона: край град Госеонг е изградена площадка за наблюдение, наречена Обсерватория на обединението. От това място се открива прекрасна гледка към Северна Корея.

 

Платформата е много популярна сред туристите. От нея се открива гледка отвисоко към забранената зона. През 2015 година 13,2 милиона души са посетили Южна Корея. Повечето от тях не са пропуснали да посетят и тази забележителност.

Магнит за туристи

  • Платформата е много популярна сред туристите. От нея се вижда и забранената зона. През 2015 година 13,2 милиона души са посетили Южна Корея. Повечето от тях не са пропуснали да се качат и на тази "забележителност".

 

От северната страна на демаркационната линия се намира селището Киджон. От високоговорителите, разположени там, преди време Северна Корея е разпространявала пропаганда. Символ на Киджон е 160-метровата кула, на върха на която гордо се развява огромен севернокорейски флаг с тегло 270 килограма. Тази кула е един от най-високите пилони за знамена в света, нарежда се на четвърто място.

270 килограма патриотизъм

  • От северната страна на демаркационната линия се намира селището Киджон. От високоговорителите, разположени там, преди време Северна Корея е разпространявала пропаганда. Символ на Киджон е 160-метровата кула, на върха на която гордо се развява огромен севернокорейски флаг с тегло 270 килограма. Тази кула е един от най-високите пилони за знамена в света, нарежда се на четвърто място.

 

Въпреки че зоната между Северна и Южна Корея всъщност е демилитаризирана, много корейци продължават да настояват за сключването на окончателно примирие. Например чрез този пъстър протест: в Парка на мира в южнокорейския граничен град Паджу пъстроцветни лентички са завързани за мрежа от бодлива тел. Те символизират желанието на хората за мир и обединение.

Пъстър протест

  • Въпреки че зоната между Северна и Южна Корея всъщност е демилитаризирана, много корейци продължават да настояват за сключването на окончателно примирие. Например чрез този пъстър протест: в "Парка на мира" в южнокорейския граничен град Паджу пъстроцветни лентички са завързани за мрежа от бодлива тел. Те символизират желанието на хората за мир и обединение.

 

И край платформата за наблюдение от южната страна на вътрешнокорейската граница има мирно послание: върху трите огромни букви DMZ (съкращението на демилитаризирана зона) на различни езици са изписани думите любов и мир.

Мир и любов

  • И край платформата за наблюдение от южната страна на вътрешнокорейската граница има мирно послание: върху трите огромни букви DMZ (съкращението на демилитаризирана зона) на различни езици са изписани думите "любов" и "мир".

Станете почитател на Класа