Целите на политическата провокация и ударът срещу Русия.
Жорес Медведев посочва, че убийството на Литвиненко е извършено, за да усложни максимално отношенията между Великобритания и Русия.
Опитът на Литвиненко да бъде посредник в нелегалната търговия с радиоактивни вещества и грешките му в боравенето с полоний или друго радиоактивно вещество довели до убийството му. Основният принцип в живота му бил шантажът. Той събирал компромати за олигарси, които предавал в Скотланд Ярд…
2004 г. – разцвет на пропагандистката кампания „В защита на Чечения“. Александър Литвиненко излиза с поредните разобличителни материали и е в компанията на режисьора Андрей Некрасов, актрисата правозащитник Ванеса Редгрейв, Ахмед Закаев и лейбъриста лорд Ри. Това са персонажите на снимката.
Редица западни и руски СМИ поставят под съмнение изводите на британското разследване и издигат друга версия – за опита на Литвиненко да бъде посредник в нелегалната продажба на радиоактивни вещества и неговата смърт като следствие от невнимателно боравене с полоний.
Александър Валтерович Литвиненко е подполковник в съветските и руските служби. Той е роден през 1962 г. През 1988-1999 г. е сътрудник на КГБ-ФСБ. Починал в Лондон през 2006 г. от отравяне с полоний-210.
За 15 години той изминава пътя от лейтенант във вътрешни войски, командир на взвод и стига до званието подполковник във ФСБ.
На пресконференция през 1998 г. Литвиненко заявява публично, че началството му заповядало да убие Борис Березовски. През 2000 г. срещу него са заведени редица криминални дела и той бяга със семейството си във Великобритания; в началото на 1988 г. Литвиненко попада в разработката на Управлението за собствена сигурност във ФСБ за злоупотреби по служба и системна употреба на алкохол; след уволнението от ФСБ, без правото да носи военна униформа, той работи в службата за сигурност на Березовски, който в този момент е ръководител на Изпълнителния секретариат на СНГ; след като бяга в чужбина, Литиненко неведнъж заявява пред британски СМИ, че участвал в сражения в горещите точки в Съветския съюз и Русия, но както изясняват западни журналисти, тази информация не отговаря на истината; впоследствие сътрудничи на британското разузнаване Ми-6. В изявленията си критикува руските власти и Путин. Литвиненко е съавтор в книгата „ФСБ взривява Русия“, автор е на книгата „Престъпната групировка на Лубянка“, в която обвинява руските специални служби за взривовете на жилищни блокове през 1999 г. и за други терористични актове.
През май-юни 2002 г. задочно е осъден в Русия с обвинение, че е похитил взривни вещества през 1997 г., незаконно придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси и е осъден на три години и половина лишаване от свобода.
От фонда на Березовски Литвиненко получава по 4500 фунта стерлинги на месец, след това сумата е намалена до 1500 фунта стерлинги.
На 7 февруари 2006 г. на един от сайтовете на чеченските сепаратисти е публикувана статия на Литвиненко, която предизвиква международен скандал, че публикацията на карикатурите на пророка Мохамед в датски вестник била организирана от ФСБ.
В публикация Литвиненко обвинява Путин в педофилия. И нееднократно твърди, че против него се подготвя покушение. Заявява, че Путин заплашвал Анна Политковска чрез Ирина Хакамада.
На 12 октомври 2006 г. получава британско поданство и ново име – Едвин Картър.
На 1 ноември 2006 г. Литвиненко се среща с италианеца Марио Скарамела, тъй като той му обещава да предаде информация за убийството на Политковска. Получава от италианеца „няколко страници на английски език“, които Литвиненко не успява да разгледа. След срещата със Скарамела той влиза в офиса на Березовски, за да разпечата някакви документи. По свидетелства на очевидци Литвиненко изглеждал неадекватен.
В 16 часа се среща със своя познат предприемача Андрей Луговой, бивш сътрудник на Главното управление за охрана, бивш шеф на телевизията ОРТ и бивш охранител на Березовски. На срещата в хотел „Милениум“ присъстват и двамата делови партньори на Луковой – Дмитрий Ковтун и Вячеслав Соколенко, който отрича участието си в срещата. Луковой твърди, че познава Литвиненко от десет години и често общува с него по работа. По думите на Луговой той дошъл в Лондон за мача между ЦСКА и „Арсенал“. Уговорил по телефона среща с Литвиненко.
Същата вечер Литвиненко се почувствал зле. Помислил, че е получил хранително отравяне и промил стомаха си, след което го приели в болница. Докторите предположили, че е отровен с талий – високотоксична отрова, която трудно се извежда от организма. Талият поразява най-напред нервната система, черния дроб и бъбреците, често завършва с летален изход.
На 11 ноември пресата научава за отравянето на Литвиненко. На 21 ноември лекарите отхвърлят версията за отравяне с талий и посочват, че става дума за отравяне с радиоактивно вещество.
Полицията започва разследване за покушение. Три часа преди смъртта на Литвиненко, в урината му са открити следи от полоний.
На 22 ноември един от лидерите на чеченските сепаратисти Ахмед Закаев посочва в интервю, че в негово присъствие, в болницата, Литвиненко приел исляма.
Марио Скарамела разследвал дейността на съветските служби в Италия по времето на студената война. Според неговите думи той предал на Литвиненко материали за „група килъри от Санкт Петербург“, убила Анна Политковска, и която имала намерение да убие Литвиненко и Скарамела. Скарамела е арестуван от италианската прокуратура, обвинен за лъжливи показания по делото за незаконното транспортиране на радиоактивен уран в Сан Марино, разгласяване на служебна тайна, търговия с оръжие.
Литвиненко умира в нощта на 23 срещу 24 ноември 2006 г. от остра сърдечна недостатъчност. Не е направена аутопсия поради заплахата от радиация за лекарите.
На 24 ноември учени от Британската агенция по здравеопазване заявяват, че Литвиненко умира от радиоактивно заразяване.
Разследването на смъртта на Литвиненко започва Скотланд Ярд. Подозрението за убийството пада върху Андрей Луговой. Според разследващи убийството можело да бъде организирано от ФСБ заради отмъщение. Руската страна нееднократно иска да бъдат обнародвани резултатите от патологоанатомичното изучаване трупа на Литвиненко, които имат значение, за да се определи причината за смъртта му, но британските власти отказват. Американският вестник „Ню Йорк Сън“ определя представените от британската страна доказателства за вината на Луговой като „зашеметяващо слаби“.
Редица западни и руски СМИ поставят под съмнение изводите на британското разследване и издигат друга версия за опита на Литвиненко да бъде посредник в нелегалната продажба на радиоактивните вещества и неговата смърт като следствие от невнимателно боравене с полоний.
През 2007 г. в интервю неизвестен човек, който се представя за приятел на Литвиненко, заявява, че отравянето е организирано от Березовски. Лондонската полиция не обръща внимание на изявленията на неизвестния.
През януари 2016 г. във Великобритания приключват публичните слушания на съда в Лондон по делото Литвиненко. Съдията обявява, че зад убийството на Литвиненко стои ФСБ, че то е одобрено от директора на службата Н. Патрушев и от президента Путин. Изводите на съда са отхвърлени от Путин като недоказани е основани на предположения.
На 25 ноември 2016 г. става известно, че Матю Панчър, британски експерт в областта на радиацията, който открил през 2006 г. следи от полоний-210 в организма на Литвиненко, през май 2016 г. е открит мъртъв в дома си.
Информацията за сътрудничеството на Литвиненко с британските специални служби се подлага на съмнение, но вдовицата му заявява в съда, че той сътрудничи на британските специални служби като консултант по руската организирана престъпност и получавал за това големи суми.
За пръв път за сътрудничеството на Литвиненко с британските специални служби през 2007 г. разказва Луговой. Той твърди, че Литвиненко се опитал да го склони да работи за Ми-6. През октомври 2007 г. британският вестник Дейли Мейл публикува информация, че Литвиненко бил вербуван лично от днешния директор на службата Джон Скарлет и по негова инициатива се преместил във Великобритания, където получавал всеки месец по 2000 фунта стерлинги. Във връзка с това Луговой заявява, че поръчителите на убийството трябва да се търсят в Англия.
Партньорът на Березовски Александър Голдфарб, който организира бягството на Литвиненко от Русия, разказва, че при организирането на бягството му Литвиненко първо се обърнал към американското посолство, но след разговор с него служители на ЦРУ стигнали до извода, че той не представлява интерес за тях. По думите на Голдфарб Литвиненко сътрудничил не само с британски правозащитни органи, но и с испански. Консултирал ги по въпросите на руската мафия.
Филип Виторок от вестник „Шпигел“ твърди, че критиците на Литвиненко го наричали „Течението“ и не открили в книгата „ФСБ взривява Русия“ убедителни доказателства.
Журналистът от радиото „Ехото на Москва“ Сергей Пахоменко: „Жизненият път на този човек е верига от мерзости…“
Според журналиста от шотландския вестник „Сънди Хералд“ – Ендрю Осбърн, Литвиненко имал „сериозни проблеми с репутацията на заслужаващ доверието човек, тъй като в миналото нееднократно заявявал сензационни, с нищо не подкрепени и понякога силно лъжливи „разобличения“.
Според британското списание „Обзървър“ книгата на Литвиненко „ФСБ взривява Русия“ е неубедителна. „Заради липсата на прозрачност, книгата се чете трудно и повече прилича на теория на заговора…“
По мнението на Жорес Медведев двете книги на Литвиненко имат поръчков характер; издаването им с плащало от „Фонда за граждански свободи“ на Борис Березовски; от тях не получил хонорари.
Според мнението на служителя от радио „Свобода“ Дмитрий Волчек „историята на Литвиненко може да се нарече централен сюжет на десетилетието на Путин. Аз винаги препоръчвам на чужденците, които искат да разберат какво се случва в Русия, да видят делото на Литвиненко, не само заради убийството му, но и за цялата му съдба. Това е историята на един обикновен човек, работил на държавна служба, който в един момент видял, че работи за бандити, отказал да изпълнява престъпните им заповеди и те го унищожили…“.
Жорес Медведев изразява съмнение, че Литвиненко е убит от полоний, добавен в чашата му чай, защото полоният като тежък метал, не се всмуква в кръвта през червата, той минава транзитно през тях. Хората умират от него, когато го вдишват през белия дроб. Всичките нещастни случаи са свързани с вдишването му.
В хотела, където бил отровен Литвиненко, следи от полоний били открити дори на картината, която висяла над масата, на която седели заедно със заподозрените; този полоний бил във вид на аерозол. Затова бил открит в организма на главните заподозрени Ковтун и Луговой, както и в организма на други посетители в бара. Вероятно, когато била направена аутопсия, лекарите видели, че е увреден белият му дроб, но не можели да публикуват тази информация, защото вече заявили, че полоният бил глътнат с чашата чай…
Според Ж. Медведев италианецът Скарамела бил участник в групата шантажисти, която организирал Литвиненко, затова влизал в списъка с хората, подлежащи на ликвидиране. Къде е той днес, не е известно.
Изчезнал… Съдейки по данните, Литвиненко бил отровен два пъти. Първия път дозата била недостатъчна. Отишъл след отравянето при Березовски, поседял в креслото му, там нищо няма да остане след един месец.
Полоният ще се изпари. Скотланд Ярд твърди „открихме следи“, а не предоставя факти. Въпросът е, според Медведев, защо са избрали полоний? По простата причина, че не може да бъде идентифициран в обикновени условия, когато човек е в болница. Убийците мислели, че Литвиненко ще умре бързо, искали да умира със страшна смърт, бавно и неотвратимо.
Много хора твърдят, че Литвиненко решил да заработва с шантаж. За шантаж според Медведев той събрал тази група – Луговой, Ковтун и други. Събрал няколко досиета на олигарси, включително и на топ-мениджъри на ЮКОС. Леонид Невзлин твърди, че досието, което му донесъл Литвиненко, предал в Скотланд Ярд. Литвиненко се надценил, като смятал, че като предаде в Лондон кой от олигарсите е бил секретар на ЦК на Комсомола или работел в КГБ и др. Всъщност на британските служби им било все едно кой бил комсомолец, кой кагебеец. Ако има милиарди, ще го приветстват.
Като оръдие за убийство полоният е ненадежден. За да се изчисли дозата, според Жорес Медведев, трябва да работи цяла група експерти. Нито британската секретна служба, нито руската, нито МОСАД, никога няма да изберат това вещество, защото е опасно при боравенето с него, и няма да шансове, че ще сработи.
Жорес Медведев посочва, че убийството на Литвиненко е извършено, за да усложни максимално отношенията между Великобритания и Русия.
