Анализаторът Макс Кайзер коментира инфраструктурна компания с 200-годишна история, потънала в резултат на спорния модел на публично-частни инвестиции.

Това е случая на британския строителен гигант Carillion, на 200 години, който току-що се е сринал. Макс отбеляза, че компанията е "жертва на финансиаризацията". Той обяснява, че не е единственият случай, в който "частните инвеститори купуват много акции, които изстрелват дълга на тези субекти, докато продължават да извличат ликвидност, което кара компанията да се срине под тежестта на собствения си дълг".

"Частните финансови инициативи са практическо споразумение на британската държава с частния сектор, което винаги е било един вид фонд за влечуги, за който говорим от години, предупреждавайки, че тези споразумения ще се разпаднат", казва Макс. "Инициативите за частно финансиране излизат много скъпо на британския данъкоплатец".

Тук идва и полемиката за премиите, получавани от директорите на компанията по време на потъването, които са считани за "изключително неадекватни". И това става, след като "преди една година те промениха управленската си структура, така че премиите да не могат да бъдат възстановени, особено ако фирмата фалира".

Накрая, Макс отбеляза, че проблемът "се крие във факта, че британците смятат, че този вид измама е" интелигентен" в кавички.