Той е дълъг около шест милиметра, а външният му вид не е най-бляскавия възможен, но не може да бъде сбъркан: той е символ на сила, красота, изкуство.
Това е grana cochinilla, паразитно насекомо, което се среща само в Мексико и произвежда пигмента кармин, толкова силен, че е предизвикал алчността на испанските конквистадори.
В допълнение към златото и среброто, испанците донесли от Мексико в Европа също и това създание, информира обширно проучване, проведено съвместно от Двореца на изящните изкуства в Мексико, Националната галерия в Лондон, Националната галерия във Вашингтон, Музея Метрополитън в Ню Йорк, Центъра за възстановяване и изследвания на музеите на Франция и Музея Прадо в Испания.
Комерсиализацията на grana cochinilla стигнала до азиатския континент, а свидетелствата за тази невероятна миграция са изложени в големите музеи на света. От Тициан до Ван Гог, червеният цвят показва колко универсално е това дребно насекомо: един наистина универсален мексиканец.
Чрез тестове като Raman спектроскопия, течна хроматография с висока производителност и спектроскопия с оптични влакна, е установено в кои картини е използван този кармин.
Това става официалният цвят на властта, което обяснява присъствието на багрилото в такива емблематични картини като "Менините" от Веласкес, " Ван Гог в Арл" и "Ecce Homo" от Луис Моралес "Ел Дивино".
Мексиканското червено и неговите различни тоналности се получава, когато женската grana cochinilla се изсуши и смели, за да се комбинира с вещества с различна киселинност. Палитрата може да варира от интензивен лилав до бледо розов цвят.
Използването му от древните мексиканци започва в текстилната промишленост, в керамиката, с изключение на района на маите. След завладяването от Испания, малкото животинче е взето в Европа за доходоносен търговски обмен, който е монополизиран от испанската корона и й носи големи дивиденти. Това е бил скъп и желан пигмент, който само някои са могли да придобият през шестнадесети век, така че използването му бързо става символ на статут.
Години по-късно, появата на синтетични багрила с гранатови тонове предизвиква и спада в цената на червеното от латиноамерикански произход. Но импресионисти художници като Реноар и пост-импресионисти, като Ван Гог, отново го възприемат и употребата на боите им продължава до днес, особено в текстилната индустрия, където все още се смята за най-интензивното червено в историята на пигментите.
