Потисниците Хорхе Едуардо "Тигре" Акоста, бивш шеф на разузнаването и Алфредо Астиз, бивш военноморски офицер, бяха осъдени на доживотен затвор, след като бяха признати за виновни в извършване на "убийства, противозаконно лишаване от свобода и налагане на мъчения за получаване на информация ", наред с други доказани обвинения, като например" отвличането на деца под десетгодишна възраст ". Бившият пилот на Аржентински Аеролинии Марио Даниел Арру, свързан със "смъртните полети", получи същото наказание и ще прекара остатъка от живота си в затвора.

Това бе присъдата за 789 нарушения на човешките права, извършени по време на последната гражданско-военна диктатура в Аржентина между 1976 г. и 1983 г. в сградата на бившето Училище по Военноморска механика. Съдебният процес бе срещу 54 предполагаеми потисници, първоначално 65 обвиняеми, но броят беше намален поради смърт или здравословни проблеми.

Въпреки исканията на защитата за "прилагане на давност на наказателното производство", съдът определи, че за тези престъпления давност не се предвижда, защото са престъпления срещу човечеството, според Пакта Сан Хосе де Коста Рика.

В залата присъстваха роднини на жертвите, носещи табели с лицата на техните близки, изчезнали или убити от диктатурата.

Това бе най-дългият процес в аржентинската история, започнал през 2012 г. с разпитани над 800 свидетели.

Старата сграда на УВМ, която сега функционира като културно пространство, е била символ на престъпленията срещу човечеството. Това е бил един от най-важните нелегални центрове за задържане, изтезания и смърт по онова време. Една от най-мрачните му черти е, че дори е имало отделение по майчинство, където са се родили най-малко 34 деца от задържани и изчезнали жени, което довело до систематична кражба на бебета.