През септември 1939 г., след като нацистка Германия обявява война на Великобритания, британците убиват стотици хиляди кучета, котки и други домашни животни. Защо го направили? Историкът Хилда Кин разказва за това в списанието European Review of History.
Добрите британци и зверовете нацисти
В началото на Втората световна война хиляди британски деца били евакуирани. Пресата препоръчвала родителите редовно да им пишат за любимите домашни животни; много деца се безпокоели за своите питомци и какво ще стане с тях. И родителите пишели такива писма. Едно от тях било изпратено до Берил, която трябвало да тръгне за Канада с кораб. На писмото имало “подпис” на кучето Чами – отпечатък на лапата му. Но Берил така и не стигнала до бреговете на Канада – корабът бил улучен от торпедо и потънал.
Историята с евакуираните деца силно контрастира със статии за немския посланик, който, заминавайки след началото на войната, изоставил кучето си Меченце. Вестник Daily Mai писал: “Ето с какво се бори Британия – с жестокостта на нацизма, който не знае нито правосъдие, нито човешки чувства, дори когато става дума за техните домашни питомци…”
Същата седмица само в Лондон били умъртвени по волята на собствениците им над 400 хиляди кучета и котки, което е около 26% от общия им брой. Този брой надхвърля шест пъти загиналите британци по времето на бомбардировките.
Защитниците на животните нарекли този ужас “септемврийски холокост”.
Има много документи, които разкриват как войната повлияла върху хората и домашните животни. В Дания били избити около един милион крави, свине и кокошки носачки, заради липсата на вносен фураж. Звуци от убийства на животни, изоставени от бежанците, чули германците, когато влезли в Париж на 14 юни 1940 г.
Какво се случило в Британия през септември 1939 г.
Още нито една бомба не била паднала над територията й до април 1940 г. Британското правителство не е вземало решение за убийствата на домашни животни; самите британци носели питомците си на екзекуция.
На 7 септември 1939 г. вестник Times писал за унищожаването на хиляди кучета и котки във ветеринарните центрове и че хората всеки ден носят все повече. Народната ветеринарна амбулатория буквално била задръстена от кучета и котки, които били донесени, за да бъдат убити. Служители на Националната лига за защита на кучетата се оплаквали, че запасите от хлороформ, който се използвал за безболезнено умъртвяване на животни, са на привършване.
Още по времето на Първата световна война някои членове на британския парламент повдигали въпроса за безполезността на домашните животни. Въпреки призива за масово убийство на животни в Палатата на общините, решението за това не било прието. Британската преса се съгласила с необходимостта да бъдат задържани домашните питомци, но осъждала гражданите, които губели скъпоценното си време във военно време за храната им.
Някои историци предполагат, че масовите убийства на домашни животни е предизвикана от всеобщата паника в началото на войната.
През 1937 г. Комитетът по отбраната публикувал прогноза, според която в първите два месеца от войната ще бъдат ранени 1,8 души, от които една трета ще умрат. Ведомството съобщило, че в първия ден над Лондон ще бъдат хвърлени 3500 бомби. Тези апокалиптични прогнози не се потвърдили. Хората устройвали военния си бит, главите на семейства се старали да действат според ситуацията.
Убийствата на питомците влизало в списъка със следните действия: да се пуснат плътни черни щори, да се изпратят децата на село и да се избавят от кучетата и котките. Тази суета създавала илюзията за контрол над ситуацията, в която хората поставяли на първо място себе си и домашните си, а след това мислели за състраданието си към питомците си.
Стопанинът на лабрадора Ангус бил призован в армията и любимецът му останал без дом. Заедно с други кучета Ангус бил евакуиран и попаднал при херцогиня Хамилтънска, известна активистка в движението за защита на животните.
Известният изкуствовед и любител на кучета Брайън Сюел разказал историята с убийството на лабрадора Принц, която показва други отношения между човек и куче. Вторият баща на Брайън застрелял Принц, щом семейството се евакуирало…
Много от онези, които убили домашните си животни, скоро започнали да съжаляват. В едно радиопредаване било казано: “Да унищожиш верния си приятел, означава да позволиш войната да влезе в дома ти…”
Масовото умъртвяване на домашни животни критикували обществата за защита на животните и отделни активисти.
“Септемврийският холокост” бързо бил изтрит от колективната памет на британците. Тези действия били оправдани от факта, че въпреки че животните били членове на семействата, от друга страна били “други” и по-лесно били жертвани в стресова ситуация.
