Част от гигантската съветска машина са престъпленията. Бруталната динамика на терора и същевременно опустошителността на делника описва германският историк Карл Шльогел в книгата си "Съветското столетие".
„Съветското столетие" – така е озаглавена новата книга на известния германски историк Карл Шльогел, виден специалист по Източна Европа. По повод 100-годишнината от Октомврийската революция Шльогел прави напречен разрез на цялото съветско общество и отделя внимание както на „голямата картина", така и на всекидневните ѝ детайли. В една обширна рецензия, публикувана в "Ди Цайт" Михаел Туман пише, че тъкмо това прави книгата уникална. Ето няколко пасажа от тази рецензия.
„За „комуналките" например Шльогел констатира, че са „самата сърцевина на съветския живот" и в същото време едно - „дългосрочно извънредно положение". Съседите често не знаят почти нищо за произхода, живота и работата на другите. Затова пък научават всичко за издаваните шумове: в тоалетната, в кухнята, в леглото. Съквартирантите в комуналката водят непрестанни войни за общите сметки, за времето, прекарано в тоалетната, за зарязана в кухнята тенджера. В същата тази кухня те готвят и изваряват прането си, в коридора простират изпраното и складират велосипеди, куфари и столове. (...)
Съветската тоалетна
Шльогел има набито око за онези уж дреболии, които особено много обременяват хората във всекидневието им. На съветската тоалетна, например, той посвещава цяла глава. На времето Ленин беше обещал на съветските хора златни тоалетни чинии, но на тях всъщност щяха им да бъдат достатъчни и порцеланови – стига да са чисти. Тъкмо тоалетната превръща извънредното положение в комуналката в перманентна криза, както пише Шльогел. Вярно, че в много от тези тоалетни висят указания за „усвояването на елементарните санитарни ритуали", но това не помага особено. Шльогел го обяснява с безразличието на хората към помещенията за общо ползване, но също така и с антибуржоазния патос на революцията. Както е известно, по време на революцията червеноармейците първо разрушават тоалетните. Тъкмо там се развихря онази опустошителност, която започва в главите на хората, както отбелязва още писателят Михаил Булгаков. И едва след разпадането на Съветския Съюз, някъде чак през 1990-те години, чистата и добре поддържана тоалетна се превръща в нова норма, пише Шльогел и иронично добавя: „Като гримаса на капитализма". (...)
Съсипването на природата и на хората от гигантската съветска машина е друг акцент в рецензията за книгата на Карл Шльогел. Авторът Михаел Туман между другото пише:
„Монументалният индустриален град Магнитогорск, който Сталин издигна насред степта, всекидневно бълва тонове от сажди и отровни газове върху обитателите си. В сянката на гигантския металургичен комбинат жените раждат деца с вродени дефекти, които по-сетне през целия си живот пият замърсена вода и дишат отровен въздух. Но статистиката е чудесна. И хората се гордеят: Магнитогорск се превръща в бляскав символ на възхода на Съветския Съюз като световна индустриална сила, победила Германия и мереща сили със САЩ. Разбира се, това си има цена.
Опустошенията на природата и хората
„Природа си имаме достатъчно" – така Шльогел обобщава масово разпространената нагласа. Така, както съветските хора изхвърлят боклука от дачите си просто в гората, тяхната държава превръща Аралско море в солена пустиня и замърсява цели региони в Сибир с петролни езера и ядрени отпадъци – това и до днес са „зони на смъртта", където не стъпва човешки крак. „Навсякъде из страната са пръснати отломките от онази гигантска машина", пише Шльогел.
Част от тази машина са престъпленията. Репресиите могат да застигнат всекиго. Карл Шльогел описва бруталната динамика на разширяващия се терор. Често пъти палачите стават жертва на следващото поколение палачи. Мрачната империя на лагерите се разпростира по цялата територия на Съветския Съюз. А начини да унищожаваш човешки същества тогава има предостатъчно: с оръжие, чрез глад, чрез измръзване или безсъние, в рамките на убийствени походи – и най-вече с работа. При изграждането на Беломорканал десетки хиляди измират от изтощение, защото са подложени на убийствени трудови норми, докато в същото време – за мотивация или пък като подигравка – на строителната площадка са докарани духови оркестри, които свирят маршове или направо цели опери."
