Сред мъжете с нетрадиционна сексуална ориентация попадат и известни хора, включително политици, футболисти, министри, актьори, певци, музиканти и пр.

Колко са извращенците сред управниците?

Гай Юлий Цезар не е бил содомит, но е бил бисексуален. Когато се връщали от военни походи, неговите войници пеели: “Скрийте жените; ние водим в Рим плешив развратник…”

Светоний писал, че Цезар обичал много жени, сред които мавританката Евноя, но най-силно обичал египетската царица Клеопатра. “Единственото петно върху целомъдрието му било съжителството му с Никомед, което било тежък и неизкупим позор, който предизвикал всеобщо неодобрение…”

Бисексуалност приписват и на Александър Македонски. Ето какво пише Плутарх: “Веднъж Филоксен, който командваше войските, стоял на брега на морето и написал на Александър, че при него се наминал тарантинецът Фьодор, който желаел да продаде две красиви момчета и питал царя дали не иска да ги купи. Александър бил силно възмутен от писмото и неведнъж се оплаквал на приятелите си, питайки – нима Филоксен толкова лошо мисли за него, че му предлага такава мерзост. Той наругал жестоко Филоксен в писмо и му заповядал да прогони Фьодор заедно със стоката му…”

И сред английските крале имало бисексуални. Едуард II, Джейкъб I и може би Вилхелм II са били бисексуални. Но само на Ричард Лъвското Сърце приписали содомитство, на базата на отношенията му с френския крал Филип II. В хроника от 1187 г. е написано, че двамата мъже били толкова близки, че и “през нощта споделяли и постелята си”.

Професор Джон Гилинхайм, бивш преподавател по история в Лондонското училище по икономика, предполага, че в този факт няма нищо сексуално. Той бил символ са единението между двете страни, което се припокрива с днешното фотографиране на политици.

Първият английски престолонаследник, който носи титлата “Уелски принц” – Едуард II, или Едуард Карнарвонски от династията на Плантагенетите, управлявал от 1307 до 1327 г., не предизвиква добри чувства у английските историци.

Сър У. Чърчил в “История на англоезичните народи” пише за него: “Развратен и слаб човек, в характера на когото имало много нелицеприятни черти. Неговата дружба със съветниците му надминавала границите на достойнството и приличието…”

През септември 1327 г. година го убили затворници… Загинали и царските любовници, които били горени с нажежено желязо…

Последният крал на Франция от династията Валоа – Хенрих III, син на Екатерина Медичи и брат на кралица Марго, бил заобиколен от любимци, които били наречени “миньони”. Съвременният френски историк и биограф на краля Филип Ерланже писал: “Пренебрегвайки обществото на жените, кралят намирал в обкръжението на своите фаворити не само физическо, но и емоционално удовлетворение. Те били искрено привързани помежду си, затова Хенрих не може да бъде обвинен в разврат…”

В содомитство е обвиняван и Иван Грозни, но още никой не е открил доказателство за това. Нещо повече – до края на живота си Иван Василиевич се увличал по жени.

За хомосексуализма на Адолф Хитлер се заговори, след като излезе книгата на германския историк Лотар Махтан. В нея той твърди, че навремето Хитлер разстрелял няколко високопоставени нацисти, за да скрие сексуалната си ориентация.

Той започнал да демонстрира нежни чувства към момчета на юношеска възраст.

Сократ формулирал представата за любовта между мъже. Той живял в Атина през 5 век пр.н.е., престанал да се занимава с житейски дела и изкарвал времето си под сянката на дървета, разсъждавайки за благодетелта, справедливостта и духовността. Пред учениците си той блестящо обосновал моралната етичност на еднополовата любов. Доказателства за това има в трудовете на Платон.

Сократ бил обвинен в ерес и развращаване на младежта и бил екзекутиран. Неговите диалози във “Федра” и “Пира” на Платон определят страстта между юноши като божествена намеса. Мъжът се прекланя не само пред физическото съвършенство на юношата, но и пред философската му красота. В бъдеще тази страст била наречена “платонична любов”, но гейовете разбират какво е искал да каже Сократ.

Хомосексуализъм приписват още на Леонардо да Винчи, Пьотр И. Чайковски, Оскар Уайлд, Анди Уорхъл – художник дизайнер, Фреди Меркюри, Жан Маре, Елтън Джон и др.