Разделението в ЕС започва да се превръща в основна политическата норма. И Брексит не е случаен и Каталуния. Неолибералният икономически модел не работи за повечето хора. Неравенството и ниските данъци за най-богатите накърняват както хората, така и икономиката, което вече се признава и от Международния валутен фонд.

В цяла Европа, някога мощните “неолиберални партии” губят почва.

Ниските данъци, дерегулацията и приватизацията не донесоха просперитет за населението на Европа, а да не говорим за България с прословутия плосък данък, който лобистки се държи.

Средната класа намалява в цяла Европа. Твърде дълго европейските лидери останаха далеч от реалността, и защитават статуквото и установения ред. Миграционната катастрофа наля допълнително бензин в пожара.

Възходът на крайната десница в страни като Германия, Австрия и Франция и много други, е резултат от неработеща система и осигурява благодатна почва за избуяването на националистки и ксенофобски политики.

Дори националистите не харесват езика на омраза, на обвинения и на разделение, но не виждат друга, освен радикална алтернатива за решения за проблемите.

ЕК и повечето лидери, нямат идея за промяна на сбърканата система, и надежда за по-добро бъдеще и реално разчистват пътя на екстремистката десница с фалшиви новини, нагласени социологически анализи и често с фалшифициране на изборни резултати. Това може да работи още кратко време.

Сериозността на хаоса, в който ЕК, ЕП, ЕС и голяма част от лидерите и правителствата действат е създаден от тях самите, а не от крайнодесните, националистически, ксенофобски партии и движения, както ги наричат.

Абсолютно незаконното и нелогично за Европа признаване на Косово, под натиск на САЩ, колониалната зависимост и двойните стандарти към Крим, Донбас, Каталуния и Кюрдистан могат да се окажат сериозен “гвоздей в ковчега на ЕС”.

Тогава само няколко страни-членки не признаха криминалната структура Косово, като едната беше Испания, защо испанците са знаели, какво върши лудата Европа и какво ги чака.

Сега евроглобалистите се чудят какво да правят, когато маса страни тръгнаха към „Европа на нациите“, а не към мечтаната от корпоративен Берлин и Брюксел-„Европа на гражданите“ без националност.

Самият факт, че “Нощният кошмар за Вашингтон” е изграждане на “Общо икономическо и пазарно пространство, включващо Китай, Русия и ЕС, Средния и Близък изток” със съчетаване на интересите на износители и потребители, без тяхно участие, навежда на мисълта, че най-вероятно е нещо добро за бъдещето на Европа.

Но, наистина има една,”малка, но скъпа подробност”!

За да се превърне ЕС от само “Проспериращ икономически съюз” във “Велика световна сила”,която не зависи от лудостите на някой “кандидат султан”,не зависи от англосаксонците, от отиваща си Великобритания и колониалния доминант-САЩ,не зависи от Китай, Русия, а утре от Иран, Израел, Индия или някой друг, трябва да плати и организира Европейска Армия.

Сега ЕС е плацдарм и активен участник в геополитическата война срещу Русия и е все по-очевидно, че Вашингтон няма да се предаде без борба. САЩ си залагат на своя модел за еднополюсен свят, изцяло зависим и контролиран от тях.

Битката, ако я има, САЩ я планират в Европа.

Като цяло Европа не желае да воюва с никого, а камо ли с Русия, подкрепяна от Китай, Иран, а може би и други опасни сили.

Китай и Русия с променлив успех, но с упоритост и последователност, се стремят да противодействат с различни международни организации и съюзи, с цел изграждането на многополюсен свят, в който основен компонент е националната държава.

Като единна държава ЕС не се състоя, и как ще продължим, дали като „Европа на нациите“ или „Европа на гражданите“ без националност, като “Съюз от държави” или като отделни разделени и скарани страни е на дневен ред.

Най-сериозен и тревожен момент в сегашната международна ситуация, ЕС трябва да приеме стремежа и откритите действия на администрацията на Доналд Тръмп към постепенно милитаризиране на международните отношения, към възприемане политиката на „твърдата ръка и свършените факти”.

САЩ, водени от своя интерес по най-безцеремонен начин заставиха своите европейски партньори да наложат съвместни икономически санкции срещу Русия за предизвиканата от тях криза в Украйна.

Независимо от очевидните загуби за Европа.

В момента подклаждат подобни неща с Китай и Иран.

Потрес предизвиква огромния натиск за продажбите на скъп американски втечнен газ в Европа, но те го натрапват и чрез НАТО.

Основният успех на Вашингтон е вбиването на клин в икономическите отношения на Русия и ЕС, във взаимноизгодно икономическо сътрудничество с отслабваме и на двете страни. Мигрантската вълна към Европа, следствие преди всичко на „Арабската им пролет”, а и поддържането на „Брекзит”, са все целенасочени мероприятия за елиминирането на ЕС, като един от основните конкуренти на Щатите.

Най-сериозното дестабилизиращо мероприятие в европейски мащаб беше организираната цветна революция в Украйна. В контекста на идеята за изграждане на „враждебен пояс“ с участието на европейските държави по границите на Русия трябва да се разглеждат и цветните революции в Грузия и Киргизстан, както и създадените американски бази в Средна Азия.

Сега в САЩ не са доволни от доскорошното си протеже Порошенко, че не започна широкомащабна война с Русия, готвят нов Майдан и залагат на националистите и на проваления си грузински агент да подпали Европа.

Българският политически елит очевидно е зависим и неспособен да се ориентира в сложните проблеми на ЕС с предстоящото му реформиране и преформатиране, както и в непрекъснато усложняващата се обстановка на Балканите и в Черноморския регион.

Възприетата роля на посредник и миротворец, изпълняващ поръчките на началниците от Брюксел и Вашингтон, едва ли е най-добрата перспектива в защита на българския национален интерес.

България продължава да е без реална армия, без Национална доктрина и без ясна дългосрочна и средносрочна визия за своето място.

Придържайки се към поетите ангажименти в рамките на НАТО следваме неговата основна военна доктрина, че Руската федерация е основна заплаха.

От друга страна се опитваме да доказваме на Русия, че нямаме нищо общо с тази политика на НАТО.

С изключение на президента Радев, всички други държавни институции мълчат гробовно по отношение на икономическите санкции към Русия, но търсят положително руско отношение.

Идва време разделно и България се изправя пред крайна опасност.

НАТО е разклатено, особено южния фланг от нестихващите скандали между Турция и САЩ. Столтенберг е разтревожен. Евроатлантическият проект е с неясни перспективи;

Европа е разделена;

Плацдарм сме на САЩ срещу Русия;

От юг е Турция с единия крак вън от НАТО с непредсказуем лидер-ислямист,неоосманист,
държащ цялата власт.