На теория Полша си има и президент, и премиер. На практика има трети център на властта: Ярослав Качински, председателя на управляващата партия „Право и справедливост", смятан от мнозина за реалния лидер на страната. След като дойде на власт през 2015 г., партията се опита да упражнява по-голям контрол върху съдилищата, обществените електронни медии и държавните предприятия. Европейската комисия я обвинява в подкопаване на правовата държава и заплаши да отнеме на Полша правото на глас. Най-новият проблем на партията със съдебните „реформи" обаче не идва от представители на ЕС или от опозицията, а от президента Анджей Дуда.
През юли след масови протести Дуда неочаквано използва правото си на вето върху два спорни проектозакона в съдебната власт. Миналия месец той представи алтернативни версии за обсъждане от парламента. Те тушират някои от най-проблемните предложения на „Право и справедливост". Вместо да позволява на правителството да смени всеки съдия от Върховния съд, новият закон определя пенсионна възраст от 65 г. за тях. Това означава, че около 40% от сегашните над 80 съдии ще трябва да се оттеглят до края на годината. (С известно основание правителството казва, че съдебната власт е пълна с хора от комунистическата ера, че е раздута и неефективна.)
Самите членове на Националния съдебен съвет, който номинира всички съдии, ще трябва да бъдат одобрени с 3/5 мнозинство от парламента вместо с обикновено мнозинство, каквото бе първоначалното предложение. Това ще затрудни партията, която има минимално мнозинство в Сейма (долната камара), да го напълни с лоялни на нея хора. Качински се опитва да принуди Дуда да отстъпи и отложи гласуването по двата проекта.
Ветото е част от колебливия опит на Дуда за автономия. Неизвестният дотогава 43-годишен депутат от Европейския парламент бе избран за президент през 2015 г. като умерен консерватор. Въпреки че официално напусна „Право и справедливост", поне доскоро ѝ бе лоялен. Това лято обаче той блокира назначението на редица генерали в армията, което бе удар по близкия до Качински военен министър. След налагането на ветото критиките срещу него нараснаха, по-специално от правосъдния министър, който ще загуби от промените. „С нас ли е президентът?", питаше на неотдавнашна корица пропартийният седмичник „Шечи правди". В интервю в този брой Качински спомена за „широки разногласия" с Дуда.
По средата на парламентарния мандат партията все още поръчва музиката, подкрепяна заради социалната си политика, включваща нова субсидия за всички деца в семейството след първото, както и заради отказа ѝ да приеме бежанци от Близкия изток като част от схемата на ЕС за пренасочването им. Подкрепата за „Право и справедливост" е 40% в сравнение с 21% за дясноцентристката Гражданска платформа и 9% за либералната „Новочесна". Но Дуда е още по-популярен. След наложеното вето одобрението за него скочи на около 2/3 от анкетираните. Сблъсъкът за съдебната власт „е спор за бъдещето на страната", заяви Дуда пред десния седмичник „До Жечи". Ако той принуди хардлайнерите да направят компромис, последиците ще се почувстват далеч извън границите на Полша