Когато в системата на бедствения капитализъм богатите решат, че жертвите им скоро ще издигнат гилотините, е нормално да използват тактиката на обграждане със защитни стени. Така се изолират от онези неуспели нещастници, чиито ресурси са изсмуквали и ще продължават да изсмукват след като се барикадират в своите "зелени зони". Този сценарий виждаме сега в Испания.
"Зелената зона" в случая е цяла Каталуния - най-богатата част на Испания, концентрирала в своята 6-процентова територия 19% от БВП. Богатите каталунци, глезените деца на иберийската държава, изведнъж решиха, че не желаят да хрантутят останалите. Криза е все пак, разбираемо е. Защо да се занимават с някакви нещастници, които им "лежат на плещите"?
Въпреки че Каталуния разполага с автономни права върху събираните данъци, че е лидер сред регионите по износ, че там се концентрират една четвърт от чуждите инвестиции и една четвърт от целия испански туризъм, каталунците не смятат, че трябва да се извършва каквото и да било преразпределение към останалата част на Испания. Ми да си заслужат и другите толкова голяма брегова ивица, вместо да си бъркат в носовете, я!
Каталунските власти се сърдят, че централната власт не връща в областта всички данъци, събрани в региона. Обвинението е за 10 млрд, равни на около 5% от регионалната икономика. С две думи - ние сме най-богатата част на Испания и искаме да си останем такава, а останалите да се оправят както искат.
Така, въпреки че каталунският език е официален наравно с испанския, въпреки че Каталуния има флаг, химн, президент, парламент и правителство, въпреки че никой никога не е ограничавал правата на каталунците, въпреки практически пълната й икономическа автономия, тия 10 млрд подляха вода на единството. Каталунците решиха да се обградят в своята "зелена зона" и извикаха правото си на "самоопределение".
Нямам против самоопределението на източвани, експлоатирани и потискани народи. Тяхното самоопределение е опит да сложат край на установеното върху тях насилие. Но ако същите призиви биват отправяни от богаташите, когато дойде техният ред да помагат на онези, от които са се възползвали години наред, се сещам за зелените зони в Багдад и Ню Орлиънс, описани от Наоми Клайн в "Шоковата доктрина".
Тук няма никаква прилика с Крим, където украинското правителство отне правата на руското малцинство (по-точно мнозинство). На каталунците никой нищо не е отнемал.
Няма и никаква прилика с "Кърджали, което ако утре реши...". Не бедното Кърджали е подходящият пример, а по-скоро богатата София или поне Пловдив. Проблемът е чисто икономически, а не "национален".
Колкото до насилието, извършено над гордите "потиснати" каталунци, не ми е ясно как изобщо би могъл да се пребори с палки масовият "демократичен" егоизъм.
Едно е ясно обаче - политиката на ЕС в интерес на корпорациите, вместо на народите, ще доведе не просто до разбиването му, но и до разбиването на самите държави на множество "независими" територии. Зелени и червени зони на "национални самоопределения", зародили се в недрата на безчовечния, унищожаващ и всепоглъщаш капитал.
Даниела Пенкова