Преди няколко дни се говореше за решение, което да избегне предстоящия сблъсък, което вече се случи на 1 октомври, оставяйки няколко ранени в Каталуния, но особено в Мадрид.

След като видяхме провеждането на референдум и действията на агентите на Гражданската гвардия и Националната полиция, изпратени в Каталуния от различни части на Испания, изглежда, че в Каталуния всеки сценарий е възможен.

С оглед на мерките, предприети от Конституционния съд, съдиите и прокурорите, за да деактивират законите, произтичащи от парламента на Каталуния, относно свикването на референдума и пътната карта на декларацията за независимост, нямаше нужда от действия на силите за сигурност на държавата срещу гласоподавателите и гражданите.

Много медии казваха ясно, че референдумът е всичко друго освен правен процес, тъй като всеки може да гласува, не един, а няколко пъти. Може би това беше достатъчно, за да покаже на света какво се случва в Каталуния.

Но вместо това се случи спектакълът на полицията и гражданската гвардия, изпълнен с ритници, удари, куршуми и гумени топки. И на този етап, независимостта е спечелила, защото тяхното представяне е било успешно, скрепено с кръвта и синините на стотици граждани. Варварство, което можеше да свърши и по-лошо. Денят също така показа сблъсъци между гражданската гвардия и автономната каталонски полиция, където те си разменяха нещо повече от думи.

Пожарникарите, намесили се, за да помагат за задържането на тълпата, в много случаи са получили безразборни удари от униформени, пристигащи от различни части на Испания. Необходимо ли бе това? Не, без съмнение.

И какво сега?

Както се вижда, единственото нещо, останало в този сценарий, изготвен от каталунския президент Карлс Пуйгдемонт и вицепрезидента Ориол Джункерас и останалите им поддръжници, е очакваната едностранна декларация за независимост. И въпреки че Пуигдемонт заяви преди дни, че не възнамерява да я обяви, повечето от хората, които са излезли на улицата през последните седмици и решиха да да участват в незаконния референдум, не очакват нищо друго.

Да спечелят с "да" и да не прогласят едностранна декларация за независимост, могат единствено каталунските политици, които виждат как този процес подпалва улицата и ескадроните, които трябва да се намесят ...

Тъй като тези мобилизирани хора няма да чакат каталонските лидери да се съгласят да се споразумеят за инвестиции и повече квоти за автономия с Мадрид, тълпата изглежда необратима.

Нищо няма да бъде както преди, а светът изглежда зашеметен и нетърпелив да види какви ще бъдат следващите стъпки, тъй като много лидери осъдиха случилото се.

Нека вярваме, че полицейските палки и провокациите ще престанат и ще отстъпят пред словото и справедливостта.