Едно неразрешено гласуване ще попита в неделя: “Искате ли Каталуния да стане независима държава под формата на република”. Въпросът е в центъра на една от една от най-сериозните конституционни кризи пред Испания от десетилетия насам.
С референдума за независимост в Каталуния, насрочен за неделя въпреки забраната от Конституционния съд и заплахата от полицейски репресии, Испания се изправя пред най-голямата си криза в своята 42-годишна демократична история. След края на диктатурата на Франко през 1975 г. Испания оцеля при неуспешен държавен преврат и победи баските терористи сепаратисти от ЕТА.
Сега обаче рискува да се раздели с една от най-развитите си области, включително с Барселона, един от най-космополитните градове в Европа.
“Ако волята на каталунския народ е да бъде независим, Каталуния ще поеме по пътя към независима държава”, каза тази седмица каталунският лидер Карлес Пучдемон в интервю за френската телевизионна мрежа Ел Се И.
Но Пучдемон рискува да бъде арестуван, ако продължи с осъществяването на плана. А и не е ясно как ще се състои референдумът, след като миналата седмица полицията конфискува близо 10 милиона изборни книжа и арестува 14 каталунски политици и официални лица, участващи в подготовката на референдума.
“Няма да има референдум, защото никоя демокрация не може да
приеме нарушаването на конституцията”, каза в събота
консервативният премиер на Испания Мариано Рахой, като обвини
каталунските власти, че грубо погазват върховенството на закона.
Напрежението между Мадрид и Барселона ескалира, откакто на 6
септември каталунският парламент одобри закон за референдума.
Два дни по-късно законът бе отменен от конституционните съдии и
това даде правно основание за действия на полицията и
правителството, чиято цел е да предотвратят референдума.
Вътрешното министерство пое контрола върху каталунската полиция
(Мосос д’Ескуадра) и планира да изпрати подкрепления в региона,
където мирното досега сепаратистко движение става все
по-неспокойно.
“Ние сме били и винаги ще бъдем мирни хора, които не желаят
насилие. Разбира се, Мадрид прави всичко, за да провокира, но
ние няма да влезем в този капан. Това е едно от най-големите ни
предимства”, каза за ДПА Рамон Тремоса и Балселс, каталунски
евродепутат, привърженик на независимостта.
Каталуния има свой национален език - каталунски, - който бе
потискан от режима на Франко през 1939-1975 г. Днес Каталуния е
една от многото автономни области в Испания, но икономическата
криза от 2008 г. и неуспешните опити да се издействат от Мадрид
повече правомощия изостриха отцепническите чувства.
Икономическият интерес също играе роля - каталунците внасят
годишно в испанската държава от 8 до 10 милиарда евро нето - и
твърдят, че са пренебрегвани в инвестиционните планове на
правителството.
Каталунското общество е горе-долу разделено наполовина
относно независимостта. Социологическата агенция на каталунското
правителство обяви през юли, че едва 45 на сто от хората в
областта се чувстват повече каталунци, отколкото испанци, а
останалите декларират смесена или происпанска идентичност.
Вероятно референдумът в неделя ще привлече предимно
гласуващите с “да”. Но тъй като ще бъде трудно да се гарантира
редът при гласуването и достоверността при броенето, мнозина
възприемат референдума като нещо, което е по-скоро символичен
акт на неподчинение, чийто успех ще бъде измерван според броя на
гласувалите.
Около 2,3 милиона човека - избирателна активност
от 36 на сто, - участваха в предишния неразрешен референдум през
2014 г. и тогава над 1,8 млн. гласа бяха за независимост. Сега
сепаратистите се надяват да прехвърлят два милиона.
Евродепутатът Тремоса е убеден, че всяка победа на гласа
“да” ще бъде “обвързваща” и ще доведе до декларация за
независимост. “Иначе защо (испанското правителство) ще влага
толкова усилия да спре (референдума) на всяка цена?”, пита се той.
Публикувана в неделя в юнионисткия вестник “Паис” анкета
показва, че 61 процента от каталунците не вярват във валидността
на вота, а мнозинство от 82 на сто иска да има “напълно
законен” референдум след споразумение с Мадрид.
Според каталунския писател Рафел Надал и Рахой, и Пучдемон са
“безсилни” играчи, стигнали до “задънена улица” - първият,
акламиран от централистката партия, е неспособен да предложи
повече самоуправление, а вторият няма достатъчен мандат, за да
се отдели едностранно. “Аз съм песимист”, каза Надал по време на
посещението си наскоро в Рим, като предрече, че след неделя
двете страни ще останат на твърдите си позиции, отказвайки да
търсят компромисен “трети път”, който да предложи изход от кризата.
“Ако сега отидете при каталунците и им кажете: днес
няма да има референдум, но ще има след три години с
квалифицирано мнозинство и три опции (отделяне, съюз или повече
федерализъм) 90 процента от тях биха казали: къде да се подпиша
за това?”, добави Надал.
