Корея беше разделена на Северна и Южна през 1945 г., когато беше победена Япония във Втората световна война, която преди това управляваше страната. САЩ и Съветският съюз подписаха договор за общо управление там. Линията, по която бяха разделени двете части на Корея, преминава по 38-ия паралел. След Корейската война през 1950-1953 г. двете млади държави бяха разделени от демилитаризирана зона.

Как Япония анексира Корея – 1910-1945 г.

След края на Руско-японската война през 1905 г. Корея попада под протектората на Япония и през 1910 г. тя я анексира.

Втората световна война – 1939-1945 г.

През ноември 1943 г. Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Чан Кайши се срещат на Каирската конференция, за да обсъдят съдбата на японските колонии и се договарят Япония да бъде лишена от всичките територии, включително и от Корея, завладени от нея чрез военна намеса.

В края на Втората световна война през август 1945 г. съдбата на Корея още не е ясна. Но САЩ виждат, че Съветският съюз се опитва да установи влиянието си в страната и да създаде там свое правителство. Страхувайки се от това, американците решават да ускорят мерките за усилване на своето влияние.

На 10 август 1945 г. двамата млади офицери Дийн Раск и Чарлз Бонстийл получават задачата да създадат американска окупационна зона. Взема се решението нейната северна граница да бъде 38-ият паралел, северна ширина. Това решение е записано в заповед №1 за следвоенна Япония.

В това време корейците се опитват да запълнят административния вакуум в страната. На 6 септември 1945 г. в Сеул е свикан конгресът на представителите като висш законодателен орган в страната. В правителството влизат основно леви сили.

След Втората световна война

Южна Корея

На 7 септември 1945 г. генерал Макартур обявява Джон Ходж за военен представител на САЩ в Корея; на следващия ден войските на Ходж десантират в Инчхон. “Временното правителство на Република Корея” изпраща да ги посрещне делегация с трима преводачи, но тя не е приета. Управлението на страната минава в ръцете на военните. След като идват американците, в административната система на страната малко неща се променят. Чиновниците, които работели по времето на японската окупация, остават на постовете си. Японските официални лица продължават да работят в страната до 1946 г.

Американските окупационни сили се отнасят с подозрение към самопровъзгласилото се Временно правителство, смятайки го за прекалено ляво и затова се отнасяли благосклонно към антикомунистическото движение в страната. През август 1948 г. неговият лидер Ли Син Ман става президент на Южна Корея; американските войски напускат полуострова.

Северна Корея

През август 1945 г. в Северна Корея е установено “Съветско гражданско управление”. През февруари 1946 г. е сформирано временно правителство – Временен Народен Комитет на Северна Корея, начело с Ким Ир Сен. Съветските войски напускат полуострова през 1948 г.

Спорната територия – Жълто море

Сухопътната линия на разграничението е съгласувана и призната от страните. Но в Жълто море тази линия не е съгласувана. Южна Корея контролира редица острови край бреговете на Северна Корея, а тя смята водите около островите за свои. Двете страни определят корабите, които се намират в това морско пространство за нарушаване на границата със съответните последици под формата на конфликти, включително и до бойни действия. Ситуацията се усложнява от редовните военни учения на южнокорейските сили и ВМФ на САЩ в спорния район. Северна Корея възприема учебните стрелби като обстрел на нейната суверенна територия.

Перспективи за обединяване

В края на 80-те години президентът на Корейската народнодемократична република Ким Ир Сен предлага да се извърши обединение на двете държави и да се създаде Демократична Конфедеративна Република Корея.

През декември 1991 г. в Сеул е подписан Договорът за примирие и ненападение, сътрудничество и стокооборот между Севера и Юга. В договора се споменава, че отношенията между КНДР и Република Корея са временни и подлежат на обединение. Страните поемат задължението да се откажат от военно-политическата конфронтация, да осигурят мир и да съдействат за общонационалните интереси. Решено е да бъде създадена Обща военна комисия на Севера и Юга, която да разработи мерки за военно доверие. Договорът предвижда икономическо сътрудничество, преди всичко в усвояването на ресурси, стокообмен, общи инвестиции с цел пропорционално развитие на националната икономика и повишаване благосъстоянието на цялата корейска нация.

През септември 1991 г. двете страни са приети в ООН. От това време двете страни правят малки крачки към обединение.

Разработването на термоядрено оръжие в КНДР

На 10 декември 2015 г. Ким Чен Ун заяви, че КНДР разполага с водородна бомба. На 3 януари 2016 г. в министерството на отбраната на Южна Корея заявяват, че имат информация, че властите в КНДР се подготвят за проведат опити с водородно оръжие.

На 8 януари 2017 г. по заповед на Ким Чен Ун е произведен взрив на първата термоядрена бомба под район, близо до границата с Китай. Този факт е потвърден от китайски сеизмолози, които фиксират силно земетресение. Информацията, че КНДР разполага с водородна бомба, е потвърдено през септември 2017 г.

На 3 септември 2017 г. сеизмичните станции в различни страни фиксираха мощни подземни тласъци на територията на КНДР, с магнитуд от 6,1 до 6, 4.

С какви ракети разполага Северна Корея

– Хвасон-5 – аналог на съветската ракета Р-17
– Хвасон-6 – модернизирана Хвасон-5 с увеличена дистанция на действие
– Нодон – два варианта Нодон-1 и Нодон-2
– Мусудан
– Тепходон

В началото на септември 2017 г. държавната информационна агенция на Северна Корея съобщи, че страната разполага с водородна бомба. Според нейните данни бойната й глава е готова да бъде натоварена на междуконтинентална ракета; тя е разгледана от лидера на КНДР Ким Чен Ун.

В съобщението на агенцията се твърди, че мощността на бойната глава може да стигне до стотици килотона в тротилов еквивалент и всичките компоненти за нея се произвеждат в КНДР, което позволява на страната да създаде толкова ядрено оръжие, колкото поиска.

През юли т.г. КНДР изстреля две балистични ракети и заяви, че САЩ се намират в рамките на тяхната досегаемост.

През август американският президент Д. Тръмп нарече последното изстрелване на севернокорейските ракети “безразсъдна и опасна постъпка” на севернокорейския режим. Той заплаши КНДР с “огън и гняв”, в случай че Пхенян създаде опасност за САЩ.

В отговор севернокорейската информационна агенция съобщи, че Северна Корея разглежда възможността за ракетен удар по военни бази на САЩ на остров Гуам в западната част на Тихи океан.