Китай има оръжие "скрито от погледа, но смущаващо", което му позволява да "държи една четвърт от световното население за заложник без нито един изстрел": това са язовирите, пише в статия за National Interest анализаторът Юджийн Чоу.
Чоу обяснява, че с наличието на повече от 87,000 язовири и контрол на тибетското плато - извор на десет големи реки, от които зависят 2 милиарда души, Китай има "оръжие за масово унищожение", защото "само с едно завъртане на превключвателя може да освободи стотици милиони литри вода, което ще доведе до катастрофални наводнения, които ще променят цели екосистеми в страните надолу по реките."
Анализаторът уточнява, че е много малко вероятно Китай умишлено да предизвика "такъв разрушителен акт срещу своите съседи", но е факт, че той има "огромно влияние заради възможността да контролира този най-важен ресурс на живота".
Не е изненадващо, че "драматичното увеличение" на язовири от 1949 г. насам насади страхове в съседните нации. В Ню Делхи твърдят "в допълнение към причиняване на екологични проблеми, язовирите в Тибет могат да бъдат катастрофални за Индия, тъй като те могат да отприщят яростта си по време на земетресения или аварии, или да бъдат лесно използвани срещу Индия по време на война чрез умишленото им разрушение".
От своя страна Чоу казва, че съседите в южната част на Китай "имат основания да се притесняват". По този начин, в миналото, Индия обвини за няколко наводнения внезапното разрушаване на китайските язовири, включително и едно в Североизточна Индия, което причини щети за 30 милиона долара и остави 50 000 души без дом.
Освен наводненията, китайските язовири също са сочени като отговорни за влошаването на сушите в региона. Чоу припомня, че Виетнам поиска Китай да изпусне вода от язовира на река Меконг Юнан, за да се облекчи сушата в Югоизточна Азия. Китай се съгласи да направи това и водите потекоха в Камбоджа, Лаос, Бирма, Тайланд и Виетнам.
Накратко, тези реки са от съществено значение за живота в Южна Азия, те осигуряват питейна вода, напояване за селското стопанство, место за риболов и транспорт за търговията.
Ето защо, независимо дали преднамерено или не, водата се превърна в "оръжие де факто", което дава на Пекин значителна политическа власт над южните му съседи. Нуждата от този жизненоважен ресурс ще нараства, както и силата на Пекин, предупреждава Чоу.
