Владимир Н. Ипатиев, генерал, учен химик:
„Бездарните членове на Временното правителство се надсмивали над речите на Ленин и смятали, че тезисите, които той проповядвал, не са заплаха за тях, тъй като за изпълнението им няма да се намерят достатъчно последователи. Но Ленин знаел какво проповядва и какво иска. Той превъзхождаше с една глава своите съратници и имаше твърд характер, не се мяташе от ляво надясно, отлично разбираше обстановката в Русия – както в тила, така и на фронта. Можем да не се съгласяваме с много от идеите на болшевиките, може да смятаме лозунгите им за утопия, но трябва да сме безпристрастни и да признаем, че преминаването на властта в ръцете на пролетариата през октомври 1917 г., извършено от Ленин, спаси страната, като я избави от анархията и запази жива интелигенцията и материалните богатства на страната. Често ми се налагаше, както в Русия, така и в чужбина, да изказвам своите убеждения, че през 1917-1919 г. аз останах жив само благодарение на болшевиките…“
Сухомлинов, руски генерал от кавалерията, военен министър:
„Друг залог за бъдещето на Русия аз виждам в това, че в нея на власт е едно самонадеяно, твърдо и ръководено от велик политически идеал правителство. Но този политически идеал не може да бъде мой. Хората от обкръжението на Ленин не са ми приятели, те не олицетворяват моя идеал за национални герои. Но аз вече не мога повече да ги наричам „разбойници и грабители“, след като стана ясно, че те вдигнаха само онова, което беше паднало – престола и властта. Техният мироглед за мене е неприемлив. Но въпреки това бавно и несигурно в мене се пробужда надеждата, че те ще поведат руския народ, може би, независимо от волята му, по правилния път към вярна цел и нова мощ… Още не мога със сигурност да вярвам в това, но още по-силно го желая… като имам предвид безбройните жертви, които изискваше разрушаването на стария строй. Че моите надежди не са съвсем утопия, се доказва от моите достойни бивши сътрудници и колеги, като генералите Брусилов, Балтийски и Доброволски, които отдадоха силите си на новото правителство в Москва; няма никакво съмнение, че те го направиха, след като се убедиха, че Русия и при новия режим върви по правилния път към пълно възраждане…“
Великият княз Александър М. Романов:
„На стража на руските национални интереси не беше някой друг, а интернационалистът Ленин, който постоянно в речите си не щадеше силите си, за да протестира срещу разделянето на бившата Руска империя…“
Джон Рид, американски писател:
„Ленин е локомотивът на историята. Малцина вождове в историята са кумири на тълпата, любими и уважавани. Необикновеният народен вожд се превърна във вожд, изключително заради своя интелект, който не се поддава на настроенията, който е твърд и непреклонен, без ефектни пристрастия, но надарен с могъщото умение да разкрива най-сложните идеи с най-простите думи и да направи дълбок анализ на конкретната обстановка, в съчетание с проницателна гъвкавост и дръзновена смелост на ума…“
