Прегради, бетонни блокове и други защитни мерки могат да ограничат пораженията от терористични актове в градовете, но не могат да ги предотвратят изцяло. Това изтъква в интервю за ДВ германски експерт по сигурността.
ДВ: Могат ли градските центрове да бъдат предпазени от атентати с тежки камиони като тези в Барселона, Берлин и Ница?
Норберт Гебекен: Трябва да кажа съвсем честно, че понякога могат да бъдат ограничени само пораженията от атентата, но самият атентат не може да бъде предотвратен. След атаките от 11 септември настъпи основна промяна. Атентатори-самоубийци от кризисни региони се пръснаха по цял свят. И стана въпрос как можем да предпазим обществото от атентатори-самоубийци, които носят взривни колани? Това на практика е невъзможно.
ДВ: Как тогава можем да ограничим въздействията?
Норберт Гебекен: Съществуват различни възможности. За предпазване от атентати с тежки камиони и леки автомобили могат да бъдет взети предпазни мерки. Това не означава, навсякъде да монтираме бетонни или метални пилони, които да пречат на движението. С едно интелигентно "градско обзавеждане", както го наричаме ние, можем да ограничем достъпа до централните градски части. Можем да използваме елементи от градинската архитектура, които играят ролята на пилони, без да изглеждат като пилони.
ДВ: Това е по-елегантният вариант, така ли?
Норберт Гебекен: Точно така. Този вариант е не само елегантен. С т.нар. "градско обзавеждане" ние се опитваме с помощта на пейки, скулптури, лавки или улични лампи да освежим градското пространство. Когато в града има повече зеленина, това се отразява на градската екология и на градската среда. В повечето случаи хората се чувстват по-уютно в такава зелена среда.
Дв: Могат ли обаче няколко дървета или една пейка да спрат един тежък камион?
Норберт Гебекен: Ние разполагаме с различни категории бетонни и метални пилони, които наистина могат да спрат и един тежък камион. Въпросът е дали имаме нужда от тях навсякъде? Можем например да ограничим скоростта със строителни мерки. Това става чрез поставянето на препятствия като вълнообразните бариери, или т.нар "легнали полицаи". Големите булеварди в Ница и Барселона дават възможност на водачите да карат с висока скорост.
ДВ: Ако обаче преустроим всичките си красиви булеварди и променим нашите градове по тези критерии, не си ли признаваме, че ни е страх от терористите?
Норберт Гебекен: Да, разбира се. Трябва обаче да си зададем въпроса, колко сигурност може да понесе едно общество? И дали сигурността не ограничава нашите свободи? Това са въпросите, по които винаги водим дискусия след всеки атентат. Мисля, че все още нямаме ясен отговор на тези въпроси.
Тази графика показва броят на жертвите и ранените при терористични нападения с тежки камиони и леки автомобили
ДВ:Различават ли се мерките за сигурност в отделните градове?
Норберт Гебекен: В Европа има градове, които преживяха тежки атентати и вече реагираха. Погледнете например Париж или Лондон. Там има засилено полицейско присъствие. Бяха предприети и структурни мерки. Трябва обаче да кажа, че понякога тези мерки са малко пресилени. След атентата в Берлин например бяха поставени бариери във всички коледни базари и в най-малките села. Тези мерки всъщност обслужваха по-скоро чувството за сигурност на гражданите, вместо да създадат истинска сигурност.
ДВ: Как стоят нещата със сигурността по време на народните празници?
Норберт Гебекен: На Бирения фестивал в Мюнхен миналата година се проверяваха чантите на посетителите и беше забранено внасянето на раници. Мерките за сигурност се затягат много по време на определени масови мероприятия. Понякога дори се затваря и въздушното пространство. Но ние не искаме да плашим хората. Вероятността някой в Германия да загине при атентат е по-малка, отколокото да бъде ударен от гръм. Това разбира се не е никаква утеха за засегнатите. Когато пътувам с кола през Берлин или Мюнхен нямам усещането, че хората избягват определени места от страх. Обществото реагира много трезво и мисля, че това е единственото разумно нещо, което може да направи.
* Норберт Гебекен е професор по строителна статика в университета на Бундесвера в Мюнхен. Освен това е говорител на изследователския център РИСК (Риск, инфраструктура, сигурност и конфликт). Към неговите основни дейности спада защитата на населението от тероризъм и природни катастрофи.
