Националният институт за статистически и икономически изследвания (INSEE) представя данни за етническия състав на френското общество. Особено показателен в това отношение е последният му (публикуван през февруари 2017) доклад, озаглавен «Родените във Франция от родители мюсюлмани» (Être né en France d’un parent immigré).

Също както и някои други подобни изследвания, появили се напоследък, докладът на INSEE дава частична представа за етническия състав на френското население. Статистическият анализ, опитващ се да отговори на вечния въпрос: колко точно са мюсюлманите във Франция, вероятно би бил възприет от мнозина като дискриминационен и възмутителен.

Предвид френския «интеграционен модел», никой не би дръзнал да идентифицира хората съобразно техния произход, вероизповедание, раса и т.н. Французинът си е французин, без значение какъв е цветът на кожата му или неговата религия и всяко преброяване на населението, чиито корени са в държавите, разположени на юг от Сахара — например нивото на тяхното образование или това на децата им, какво работят техните родители, колко пъти посещават джамията или, дали не са прекарали известно време в затвора — се смята за незаконно, дискриминационно и, въобще, за расистко. Тоест, това население следва да «изчезне» в обобщените данни за френското население, като цяло.

Въпреки това, докладът на INSEE ни дава известна нагледна информация. През 2015 например, 7,3 милиона души, родени във Франция, имат поне един родител имигрант (11% от цялото население на страната). От тези 7,3 милиона, 45% са с европейски произход, като мнозинството са деца на имигрантите, пристигнали във Франция от Испания (8%) или Италия (12%) още през 30-те години на миналия век, или пък от Португалия през 70-те, и продължаващи да се преселват в страната и днес. Можем да предположим (макар това да не се посочва в доклада), че всички тези хора са с християнски произход.

Друга група включва африканците. 42% от 7,3-те милиона деца, родени във Франция от родители-имигранти, имат африкански корени, като става дума най-вече за Северна Африка. Тези хора идват от Алжир (15%), Мароко (11%), Тунис (5%) и държавите, разположени южно от Сахара (11%). И макар че в доклада това не се уточнява, огромното мнозинство от тях са мюсюлмани.

Следващата група са децата от семейства на турски мигранти, които са 4% от тези 7,3 млн. души. Тези хора се класифицират като азиатци, т.е. те не са включени в африканската и мюсюлманската група. Но повечето от тези французи с турски корени вероятно също са мюсюлмани.

Следователно, налага се изводът, че 46% от потомците на имигрантите са мюсюлмани, а 45% са християни. Останалите 9% са или от Източна Азия, или пък от държави в Южна и Северна Америка.

Критикувайки ограничения характер на данните в доклада на INSEE, известната френска специалистка в сферата на демографията Мишел Трибала публикува някои свои изводи на сайта на списание Atlantico. На първо място, тя изразява съжаление, че «в доклада липсват точни данни за населението с чуждестранен произход за последните две поколение французи».

Според нея обаче, не е чак толкова трудно да се стигне до тези данни и самостоятелно: «Ако добавим двете поколения (т.е. имигрантите и децата на имигрантите) цифрата от доклада на INSEE ще се удвои, достигайки 13,5 милиона души или 20,4% от населението. Което означава, че през 2015 всеки пети жител на Франция е бил с чуждестранен произход и то, ако разглеждаме само последните две поколения».

На въпроса на Института Гейстоун, как точно е стигнала до цифрата 13,5 милиона, Трибала отговаря: «много просто, прибавих броя на имигрантите през 2015 (6,2 млн. души) към данните на INSEE за наличието на 7,3 милиона деца на имигранти и така получих цифрата 13,5 милиона».

В статията си, публикувана на сайта на Atlantico, Трибала твърди, че по-важни от данните за 2015 са мащабите на ръста, който е довел до тези показатели.

Тя дава собствените си оценки за този ръст, с начални точки на отчитане през 1986, 1999 и 2011, като посочва данни за смайващо бързия ръст на броя на мигрантите само в рамките на две поколения: 13,5 милиона мигранти през 2015 (20,5%, от цялото население, като 300 000 души са «изчезнали» във френските отвъдморски територии), при положение, че само четири години преди това броят им е бил 12,1 милиона, а през 1999 — 9,8 милиона. С други думи, 19,2% от цялото население на Франция, през 2011, и 16,8%, през 1999. Тоест, в рамките на две поколения, делът на французите с чуждестранен произход е нараснал с 9% само в периода между 2011 и 2015.

През същия период броят на френските деца, родени във Франция от родители, също родени във Франция, е нараснал само с 2,6% — посочва Трибала. Съответно, френското население нараства съществено само благодарение на имиграцията. Въпросът обаче е, благодарение на каква точно имиграция — на християни или на мюсюлмани? Ето какво казва по този повод самата Мишел Трибала: «Данните сочат, че годишната скорост на нарастване на броя на имигрантите между 1975 и 1999 е почти нулева.

Нещата обаче стават съвсем различни през периода 1999-2015. Населението от субсахарски произход е сред най-бързо нарастващите. Само за четири години (2011-2015), ако разглеждаме две поколения (имигранти и деца на имигранти), населението с произход от държавите южно от Сахара очевидно е нараснало с 43%. Това население и изключително младо. През 2015 например, 80% от децата на субсахарските имигранти са били на възраст под 25 години». Между другото, тези изводи се потвърждават и от друго изследване на INSEE, озаглавено «Демографията на потомците на имигрантите» (Démographie des descendants d’immigrés), публикувано през 2014:

«Населението на Турция и държавите, разположени южно от Сахара, нараства с изключително бързи темпове (което може да доведе да удвояването му за по-малко от десет години, ако нещата продължават да се развиват по този начин)… Коефициентът на плодовитост при жените в Турция е приблизително 3, като това се отнася и за жените от държавите южно от Сахара. Същият коефициент при жените от Северна Африка е 3,5 срещу само 2 за жените от Европа и особено във Франция».

С други думи, ако мюсюлманското население във Франция може да се оцени днес на 6 милиона души, към 2020-2025 то вероятно ще нарасне до 12 милиона.

При това, тук не се отчита мюсюлманското население, имигрирало във Франция от Северна Африка още през 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Става дума за няколко милиона души, но никой не знае точния им брой. Те са станали французи твърде отдавна и демографите вече не броят техните внуци и правнуци за имигранти. Тоест, тези мюсюлмани влизат в статистиката като френски граждани с родители французи.

Мюсюлманското население във Франция може много бързо да нарасне до 15-17 милиона души, но никой не може да каже, кога точно ще се случи това, докато не бъде променен законът, забраняващ официалното събиране на «етнически данни».

За съжаление, всички тези въпроси не се обсъждат открито в хода на яростните предизборни дебати, които в момента се водят във Франция. Просто, защото проблемът се смята за «политически некоректен».

Само че в съвременните условия на невиждана експанзия на ислямизма, тези цифри мълчаливо накланят политическите везни в полза на Марин Льо Пен и нейния Национален фронт.