Бежанска криза, вътрешна сигурност, тероризъм - за много германски избиратели това трябва да са водещите теми и в предизборната кампания. Още повече, че всички те по някакъв начин са свързани и с исляма.

Германия е светска страна. В повечето случаи религията не играе роля в политиката. Само че масовата емиграция на предимно мюсюлмански бежанци през есента на 2015 г. в Германия, както и ислямисткият терор поставиха исляма на дневен ред в политиката. "Германия не носи бурка", обяви например в края на април т.г. вътрешният министър Томас де Мезиер в тезите си за водещата германска култура.

Темата за забраната на бурката продължава да се появява в дебатите за интеграцията, исляма и ислямизма - независимо че в Германия най-много няколкостотин жени се забулват напълно. Наистина в една много оспорвана реч бившият германски президент Кристиян Вулф постанови, че "ислямът принадлежи към Германия". Само че в края на септември т.г. са изборите за нов Бундестаг - и утвърдените партии се опасяват от конкуренция от страна на десните популисти.

Бежанците - топтема

Въпреки това особено двете големи партии ХДС и ХСС досега избягваха в предизборната си кампания теми като ислям, водеща култура и интеграция. До средата на юли кандидатът на социалдемократите Мартин Шулц подхвана темата за бежанската криза. Според берлинския политолог Оскар Нидермайер, "проблемът за бежанците - който в очите на населението несъмнено е свързан с исляма и терора - е сравнително най-важната тема". Тя "може да се окаже експлозивна в последните седмици на предизборната борба", посочва експертът пред ДВ.

Дискусията за исляма и шериата е обременена от факта, че за тях има много различни тълкувания, които размиват границите. "Шериатът може да бъде пример както за нарушаване, така и за обосноваване на човешките права", изтъква ислямоведът Матиас Рое също пред ДВ.

Когато обаче шериатът се прилага като система от норми, на преден план излизат главно репресивните тенденции, смята Сузане Шрьотер, която ръководи дейността на франкфуртския Изследователски център "Глобален ислям" /FFGI/. "Независимо от интерпретацията, всички те имат нещо сходно: че мъжът и жената не са равноправни, на мъжа му се признават привилегии", посочва експертката.

В средата на юни в Кьолн хиляди мюсюлмани участваха в демонстрация срещу тероризма

Според Шрьотер, в Европа също се наблюдават тенденции за налагане на репресивен ислямски ред. "Навсякъде, където имаме обособени мюсюлмански общности или квартали - най-вече във Великобритания, но също така и в парижките предградия - в социалните среди е наложен такъв ред. "Кафенетата и ресторантите в определени квартали например изобщо вече не се посещават от жени, по време на Рамазана всичко е затворено, а по улиците в тези квартали няма да видите незабрадена жена", посочва Шрьотер.

Германия е твърде далеч от подобна ситуация, но и там натискът над моюсюлманските девойки да носят забрадки и да се подчиняват на мъжа се засилва. Срещу тях се упражнява принуда, снимат ги, ако ходят без забрадка, слагат снимките им в интернет и после пишат на родителите: "Дъщеря ти е морално пропаднала", казва още Шрьотер.

Заблудата мултикулти

Напълно забулени мюсюлманки на салафитско събиране във Франкфурт

Според дрезденския политолог Вернер Патцелт, подобни описания открояват "заблудата на мултикултурализма". Равноправието на половете е особена част от европейската западна култура - и тази култура е предпоставка на нашия начин на живот, посочва експертът. Мултикултурализмът по принцип изхожда от предпоставката, че всички преселници ще приемат нашата култура, на която само ще придадат свой фолклорен оттенък - с другото си облекло, с различните си празници и прочее. "Само че това съвсем не е така при условие, че някои хора възприемат напълно сериозно определени тълкувания на своята религия", казва Патцелт. Той обяснява, че колкото по-десни са политическите партии, толкова повече те настояват културата на страната да бъде съхранена и мигрантите да се приспособяват към нейните изисквания, да приемат нашите културни образци.

Берлинският политолог Оскар Нидермайер забелязва в изборните програми на отделните партии тенденцията да се занимават с въпроса дали Германия да се отвори още повече за други култури, или да защитава по-силно исторически наложилите се системи и норми в германското общество. В същото време нито една партия не е направила необходимото, за да привлече на своя страна и мюсюлманските избиратели. В Германия живеят близо 5 млн. мюсюлмани, но не е ясно колко от тях имат право на глас.