Мюсюлманите все повече се дразнят от някои аспекти на традиционното разбиране на исляма - например ограничените права на жените и липсата на религиозна свобода, твърди ислямоведът Абдулахи Ахмед Ан-Найим.

Бележка на редакцията: Ислямът вече се намира в процес на реформация, твърди преподаващият в САЩ ислямовед Абдулахи Ахмед Ан-Найим. Той смята обаче, че тази реформация не бива да се мисли в ключа на европейскотопросвещение и според европейската ценностна система. Защото, твърди ученият, голямата беда на мюсюлманите е именно в това, че още не са се освободили от колониалното наследство в главите си и от политическите норми, наложени им от колониалните държави. Възгледите на Абдулахи Ахмед Ан-Найим звучат отчасти предизвикателно, ако не и неприемливо, но си струва да се прочетат. Защото мнозина в немюсюлманския свят трудно си представят какво е в главите на онези 1,6 милиарда души. Съвсем друг е въпросът, че Абдулахи Ахмед Ан-Найим сякаш изобщо не може да мисли за света отвъд религията и по никакъв начин не включва в размишленията си атеизмакато някаква алтернатива.

С него разговаря Клаудиа Менде.

Абдулахи Ахмед Ан-Найим: За мен като мюсюлманин държавата трябва да бъде секуларна, за да мога аз самият спокойно да практикувам религията си. Държавата изобщо не бива да се интересува от това дали съм атеист или вярващ. Но разделението на държава и религия аз мисля не в ключа на европейското Просвещение, а по съвсем друг начин.

Ако държавата и религията са разделени, каква роля тогава ще играе религията в обществения живот?

Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Аз правя разлика между държава и политика. Държавата няма нищо общо с религията, но политиката има. В Германия, например, християндемократите смятат, че техните политически възгледи са вдъхновени от християнските ценности. Тъй че дори ако прогоните шериата от политиката, той ще остане червената нишка, която следва всеки политик-мюсюлманин.

С какво Вашият възглед за секуларната държава е различен от европейския?

Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Когато преди 1400 години мюсюлманите създават първата си държава в Медина, тя не е нито ислямска, нито религиозна. Тази държава е политическа институция. Концепцията за мюсюлманска държава е постколониална конструкция, която свързва европейската национална държава с идеята за самоопределението на мюсюлманите. Не бива да мислим само за Просвещението и за европейската концепция за секуларна държава.

Тоест, секуларната държава може да има различни лица?

Абдулахи Ахмед Ан-Найим: От френска гледна точка Германия не може да се смята за изцяло секуларна държава, защото религията има място в политиката. А пък Великобритания, където кралицата едновременно е и глава на Англиканската църква, дори от германска гледна точка не би трябвало да е секуларна държава. Въпреки това всички тези държави се смятат за секуларни.

Твърдението, че разделението между църква и държава настъпва благодарение на Просвещението, е грубо опростяване. Това твърдение не може да се изведе от европейската история. Факт е обаче, че европейците наложиха своя възглед за национална държава на колонизираните от тях страни в Африка и Азия. След като тези държави получиха независимост, живеещите в тях мюсюлмани се оказаха граждани на национални държави по европейски образец, които изобщо не отговаряха на тяхната култура и на възгледите им. Тоест, европейските велики сили произволно им наложиха един модел, чиито трагични последици виждаме днес в Сирия и в Ирак.

Но колониализмът не е виновен за това, че днес в тези страни ислямът е държавна религия.

Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Така е. Но какво означава "държавна религия"? За много общества религиозната идентичност е централен момент, но от нея няма никакви юридически последствия. Да не говорим, че съществуват и немюсюлмански страни с държавна религия – Ирландия, например.

"Държавна религия" означава, че не съществува разделение между държава и религия.

Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Член 2 от египетската конституция обявява исляма за държавна религия. Но в останалата част от конституцията липсва каквото и да било позоваване на член 2. Тоест, тази разпоредба е без значение, тя е просто пропаганда без последствия, начин да се легитимира държавата. Египет се управлява от военен режим, който свали законно избрания президент от Мюсюлманското братство. Мюсюлманските братя лежат в затвора, дори ги екзекутират заради политически "престъпления". Военните държат властта в страната, независимо от това какво пише в член 2.

Абдулахи Ахмед Ан-Найим

Вие призовавате мюсюлманите да се освобождават поединично от колониализма. Какво означава това?

Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Сърцата и умовете на мюсюлманите все още са в плен на европейските възгледи и философия, на европейската концепция за управлението на държавата – независимо от факта, че колониализмът отдавна приключи. Защото колониализмът не е просто военна окупация, той е състояние на духа – както на колонизираните, така и на колонизаторите. Окупираният дава важен принос за собственото си подчинение на колониалните и неоколониалните приоритети. Като мюсюлманин аз първо трябва да освободя своето собствено сърце и душата си, за да се превърна отново в самостоятелна личност. Това обаче не означава, че аз отхвърлям влиянието на европейската или американската култура.

Как гледате на дебата около секуларната държава?

Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Докато продължаваме да имитираме европейските модели, ние никога няма да се освободим от колониализма. Трябва да изработим собствени политически модели, които се коренят в нашата история. Трябва да формулираме своята политическа доктрина в рамките на една мисловна система, която се намира отвъд европейските колониални ограничения.

Европейската Реформация е много по-комплексна от разказа за един монах, който заковал на черковната врата списък с изисквания (има се предвид Мартин Лутер – б.ред.). Всяко движение за промени се нуждае от много време и от определен консенсус, който възниква в рамките на няколко поколения. Европейците от времето на Лутер изобщо не са знаели, че са част от християнската Реформация. В същото положение са били и съвременниците на Френската революция. Тези гигантски процеси могат да се видят единствено в ретроспекция.

А какво означава това за обновлението на исляма?

Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Мюсюлманската реформация е сходен процес. 1,6 милиарда мюсюлмани по света обитават един много широк регистър от религиозни направления. То не е като при автомобила: завърташ ключа и Реформата тръгва. Точно обратното: в оборот са най-различни реформаторски идеи, които се натъкват както на подкрепа, така и на съпротива. Някои радетели за реформирането на исляма заплащат дори с живота си – в историята, за жалост, това често се случва.

Искате да кажете, че в момента вече върви процес на реформиране на исляма, така ли?

Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Да, ние сме по средата на пътя. Мюсюлманите все повече се дразнят от някои аспекти на традиционното разбиране на исляма – например ограничените права на жените и липсата на религиозна свобода.

Абдулахи Ахмед Ан-Найим е роден през 1946 г. в Судан. Той е професор в Юридическия университет "Емъри" в Атланта, САЩ. Занимава се с ислямско право, човешки права и международно право. С него разговаря Клаудия Менде.