Политици-националисти обявиха война на демокрацията. Те инструментализират лявата и консервативната обществена критика и полагат основата на един нов фашизъм. Томас Асхойер е събрал „опорните им точки" в един каталог.

Ето последната от трите поредни публикации, в които ви представяме изключително интересното есе на Томас Асхойер "Каталог на дясното мислене".

Авторът пише опорните точки на това мислене не от свое име, а от името на идеолозите на "новата революция". На места обаче личи неговата критичност, дори сарказъм към опорните точки.

Есето на Томас Асхойер в превод на Александър Андреев ви предламе със значителни съкращения.

Постзападно

Ред може да съществува само в националното пространство. Извън многополюсния свят на суверенните национални държави няма ред, да не говорим пък за някакъв западен ред. Онова, което има, са трагичните колизии и тактическите съюзи. Само глупаци могат да вярват в умиротвореното световно общество или пък в ООН. Постзападният свят слага край на империализма на човешките права, защото измамник е всеки, който прознася думите „човешки права". Пък и тези човешки права са си една чисто западна измишльотина. Общоопасни интелектуалци като Сократ, Мойсей или Исус заразиха света с тях, за да попречат на суверенните властници да третират своите поданици така, както им повелява тяхното естествено право.

Пространство

Дясното мислене е пространствено мислене. В интерес на собственото си оцеляване всяка култура трябва да се корени в едно ограничено пространство и по никакъв начин не бива да се смесва с чужди елементи. Независимо дали става дума за православна Евразия, за ислямски султанат или пък за християнски Запад: решаващо е затвореното единство на култура и пространство. Още от самото начало измислената от Запада глобализация беше посегателство срещу националното пространство. Премахването на трайните граници пулверизира старите империи и старите държави. След като пространството беше де-териториализирано, властта вече беше навсякъде – и никъде: в ръцете на ЕС, на МВФ, на СТО, само не и на народа. Глобализацията е ничиевластие, the rule of nobody. В бъдеще обаче нациите отново ще бъдат онова, което бяха: суверенни.

Суверенитет

Желанието за тотален контрол над националното постранство: там най-горещо бие сърцето на дясната революция. С Брекзита и с избирането на Тръмп за президент на САЩ тя отпразнува най-големия си триумф досега. В бъдеще държавите отново ще бъдат свободни, те ще разкъсат златните вериги на международното право и ще се освободят от вавилонското робство на споразуменията за свободна търговия. Невинните нации никога повече няма да бъдат експлоатирани от алчни чужди сили. „Германците плащат – чужденците получават". Глобализацията още от самото начало изпиваше жизнените сокове на народите и осигуряваше ползи единствено за безродната global class. А най-опасното чудовище е Европейският съюз. Той събаря защитните зидове на отечествата и обявява класически културни нации като Гърция за свои протекторати.

Народна общност

От реда в простраството възниква редът в народната общност. В нея всеки е поставен на своето място и най-добре да си остане завинаги там. Народната общност е кастово общество, което е разслоено отгоре надолу. Обществената йерархия е възникнала от естественото неравенство на хората, както и от техния произход по кръв. Всяка прослойка притежава свои собствени права и свое собствено представителство; вътре в това „другарство по нация" вече никой няма да бъде принуден да събира бутилки или да гладува. Вече няма да има анонимно преразпределение от страна на клептократичната социална държава, защото след революцията на имащите сами силните и способните ще проявят национална солидарност и доброволно ще дават на бедните.

Народна култура

От културна гледна точка различните нови авторитети са на светлинни години един от друг. Качински мрази Путин, а за Путин Доналд Тръмп е типичен пример за вулгарен капитализъм. Обединява ги обаче нещо много важно: борбата срещу Холивудските елити, срещу изкуството на Лейди Гага и срещу безродните интелектуалци. Защото те представляват не културата на народа, а безсъдържателната култура на глобалистите. С две думи: властващата хиперкултура е културата на властващите. Точно по тази причина културата отново трябва да бъде национализирана и поставена под надзора на държавата.

Житейският еликсир на народния дух извира от традициите – към които обаче не спада традицията на Просвещението, – поради което държавата трябва да попречи на всевъзможните национални предатели да добавят своите отровни субстанции към този еликсир. Защото културата не е някакво забавление, тя е Държавна сигурност на духовното. Тя не се радва на чуждото, а подхранва идентичността на своето.

Народно стопанство

След падането на Стената либералните елити обещаха, че в хода на глобализацията няма да допуснат големите концерни да противопоставят малките държави едни срещу други чрез инструмента на данъчния дъмпинг. Всичко това беше космополитска измама.

В действителност девизът беше дерегулация и приватизация. Така истински пари потекоха към изкуствените данъчни оазиси на американските концерни, което пък принуди задлъжнелите до гуша народи да ударят секирата на социалните си държави.

Докато трудещите се до изнемога обикновени хора треперят пред несигурното си бъдеще, супербогатите се къпят в шампанско без лактоза и съдират последната кожа от гърба на народа; а в данъчните им оазиси похърква ограбеното благосъстояние на нациите. Политиците, които усещат пулса на народа, ще променят всичко това.

Те ще сложат край на свободната търговия и ще национализират икономиката. Световното стопанство е сила на съдбата. На бойното поле на икономиката всяка нация трябва или героично да се самодокаже или пък трагично да загине. Защото за всички просто не стига.

____________________________________________________

* The rule of nobody (англ.) - ничият закон

* Global class (англ.) - лобална класа

(АГ, ДЦ, ТА, АА)

Томас Асхойер е германски журналист, от 1997 г. е редактор в седмичника "Ди Цайт"