Фабрицио Калви е разследващ журналист, автор на 18 книги и 33 документални филма. Вече 10 години изследва неяснотите около атентатите от 11 септември. С темата се захваща покрай мащабно разследване за дейността на ФБР, благодарение на което успява да интервюира почти всички агенти на Бюрото, участвали в операции срещу Ал Кайда. Следва контраразследване за 11 септември, в рамките на което Калви разговаря с голям брой агенти на ЦРУ, замесени в борбата срещу тероризма и Ал Кайда. Откакто чува за първи път името на Алфреда Френсис Биковски, започва да трупа информация за нея и въз основа на многобройните анонимни свидетелства успява да сглоби портрета на една от най-загадъчните агентки на ЦРУ.

Американските медии упорито премълчават името на високопоставената агентка, разкрила убежището на Бин Ладен. Жената, прочула се с прозвището „Царица на изтезанията”, заслужава особено внимание, включително и заради отговорността й за атентатите от 11 септември в Ню Йорк. Началната точка на съвременния хаос. Името й не шества по страниците на американските вестници. А би следвало. „Ню Йоркър” я нарича „Царицата на изтезанията”, за NBC тя е просто „Експертката”, „Асошиейтед Прес” я назовава с второто й име Френсис. През 2011 г. двама независими радиожурналисти, които подготвят документалноразследване на атентатите от 11 септември,възнамеряват да разкрият самоличността й,но след натиск от страна на ЦРУ се отказват.Единствено „Вашингтон Поуст” се осмелява дая освети половинчато като клиентка на единот най-изтъкнатите адвокати във Вашингтон, специализиран в защитата на хората всянка. Тази зловеща героиня на американскитетайни войни е отговорна за множеството закононарушения, свързани с борбата срещу ислямския тероризъм от началото на века. Нои до ден днешен тя продължава да изпълнявафункциите си като висш офицер на ЦРУ с рангна генерал. Просто американците се отнасят безцеремонно към всеки, дръзнал да разкрие самоличността на тайните им агенти. Ако някой в САЩ изпише или само произнесе името й, рискува присъда от десетки години. Тъкмо по тази причина големите електронни медии и вестници не смеят да огласят публично името на Алфреда Френсис Биковски. А поводи за това не липсват, особено откакто Холивуд я кръсти Мая, а Джесика Частейн претвори образа й във филма „Враг номер едно” на Катрин Бигълоу, посветен на преследването и екзекутирането на Осама бин Ладен. През 2014 г. тя отново взривява медиите. Поводът този път са разкритията за прилагането на незаконни изтезания. Близо две години Алфреда Френсис Биковски и колегите й от ЦРУ се борят с нокти и зъби да спрат публикуването на сенатския доклад за методите на разпит на ЦРУ. Сенаторите все пак успяват да се преборят и докладът им излиза в края на 2014 г., но в силно цензуриран вид. Сред заличените имена в него е и това на Алфреда Френсис Биковски. ЦРУ обаче са безсилни срещу интернет. През 2011 г. бившата служителка на ФБР Сайбъл Едмъндс в новата сироля на изобличител разбива табуто и публикува в блога си името, което никой не смее да спомене. Пробивът е бързо задушен и потъва в информационния поток на мрежата. Но името на Алфреда започва да се разпространява, има го дори в Уикипедия. В края на декември 2014 г. The Intercept правинемислимото и осветява Алфреда Биковски винтернет в статия, посветена на „жената,която е в центъра на скандала с изтезаниятана ЦРУ”. На The Intercept не му е за първи път. Това е изданието на скандалния блогър Глен Грийнуолд и на най-търсения изобличител на планетата Едуард Сноудън. Алфреда Биковски не е просто „Царицата на изтезанията”, а много повече. За първи път чух името й през 2011 г., докато разследвах причините за атентатите от 11 септември. Не толкова от предпазливост, колкото поради липса на информация спестих името й в книга си („11 септември: Контраразследването”), както и в двата ми документални филма („Пътищата на терора”), излъчени по Аrte и RTS. Тогава още не бе дошло времето да се разкаже историята на тази фигура, разгърнала потенциала си в подземията на имперската сила. Но сега вече е.

Навремето знаех едно-единствено нещо за нея: Алфреда Френсис Биковски е трябвало да бъде незабавно уволнена от ЦРУ в деня след атакитеот 11 септември 2001 г. заради крайно смущаващата й роля в тази афера. Оттогава научих доста повече за това дете чудо на ЦРУ, което постъпва в агенцията на 25 години направо от университетската скамейка. Като специалист от съветския отдел тя знае, че професионалните й дни са преброени: Берлинската стена току-що е паднала и Алфредаси търси нов враг. Намира го в лицето на едно от бившите протежета на агенцията – Осама бин Ладен, който сега е насочил джихада против американците, започнат някога в Афганистан срещу съветската мечка. Алфреда е едно от първите попълнения в „Алек Стейшън” (кодовото име на спецотряда, който има задачата да издири и залови Бин Ладен) – тайното оръжие на ЦРУ срещу Ал Кайда, формирано през 1996 г. „Алек” е единственият спецотряд на ЦРУ наамериканска територия. В началото Алфреда работи като обикновен анализатор заедно с още десетина агенти, настанени в тайни офиси в една от кулите на Тайсън Корнер в околностите на Вашингтон на две крачки от гигантски търговски център. Обсебени са от мисълта да убият Осама бин Ладен. Към тях са прикрепени десетки агенти от други служби (ФБР, АНС, Агенцията по приходите IRS, разузнавателната служба DIA…), които трябва да улеснят задачата им и да служат за свръзка с другите администрации. Всички те са под шапката на ЦРУ, откъдето получават нареждания. „Алек Стейшън” е държава в държавата. Под прикритието на борбата срещутероризма офицерите й често излизат извънконтрола на службата майка.

През есента на 1999 г. ЦРУ отнема автономията на най-оригиналния си спецотряд. Затваря офисите си в Тайсън Корнер и мести всички служители в централата на ЦРУ в Ленгли. Бюрото на „Алек Стейшън” се разполага на четвъртия подземен етаж на главната квартира, стая 1W01. Броят на служителите му е удвоен. Антитерористичният център на ЦРУ, под чието ръководство оперира звеното, следи работата му отблизо. Директорът му и основател на центъра Майк Шойер е пратен в глуха линия и поста заема офицерът от ЦРУ Ричард Блий, служил в Алжир в началото на 90-те, преди да вземе участие в свалянето на режима на Садам Хюсеин. Ричард Блий е парашутиран лично от директора на ЦРУ Джордж Тенет. Според някои това е знак, че залавянето на Бин Ладен се е превърнало в приоритет за агенцията. Ето че настъпва часът на Алфреда. Тя се издига до номер три в „АлекСтейшън”. Алфреда Биковски и колегите й наблюдават от година една къща в йеменската столица Сана, в която се помещава международната телефонна централа на Ал Кайда. Оттам минават всички телефонни разговори между щабквартирата на Бин Ладен в Афганистан и клетките на организацията по света. През декември 1999 г. в резултат от подслушванията агентите на „Алек Стейшън” разбират, че двама души от Ал Кайда – Халед ал Михдар и Наваф ал Хазми, се готвят за тайна среща на върха на Ал Кайда в Куала Лумпур, където ще бъде подготвен нов атентат. Отпътуването на двамата младежи е неизбежно. До шефовете на подразделенията на ЦРУ в страните, през които се предполага, че двамата ще минат по пътя до Куала Лумпур, е спуснато разпореждане да се сдобият с фотокопие на техните паспорти. Но Наваф ал Хазми им се изплъзва заради по-ранното му отпътуване. Полицията обаче успява да задържи Халед ал Михдар при прекачването му в Дубай на 5 февруари 2000 г. Офицерът, който извършва контролната проверка, ксерокопира паспорта му. Халед ал Михдар е освободен да продължи пътуването си. Още преди дае кацнал в Куала Лумпур, фотокопието на паспорта му лежи върху бюрото на шефа на ЦРУв Дубай, който го препраща спешно в базатана „Алек Стейшън”. Вътре откриват американска виза. И което е още по-странно: американският Държавен департамент информираЦРУ, че Наваф ал Хазми също е снабден с американска виза. Прикаченият към „Алек Стейшън” агент на ЦРУ Дъг Милър попада на депешата, отнасяща се до Халед ал Михдар и Наваф ал Хазми. Дъхът му спира при мисълта, че терористите се готвят да пристигнат в САЩ след краткия престой в Куала Лумпур и веднага бие тревога. Без да губи време, Дъг Милър пише паметна бележка, т.нар. централен разузнавателен рапорт, ЦРР, до ръководството на антитерора във ФБР. „Разполагаме със снимки на Халед ал Михдар и Наваф ал Хазми, които ще ви изпратим отделно”, добавя агентът на ЦРУ, като уточнява, че в молбата си за виза Ал Михдар посочва Ню Йорк като крайна дестинация. „В ЦРУ съобщенията циркулират по определена електронна верига. Преминават през няколко човека по йерархичен път, преди да стигнат до крайния получател”, свидетелства бивш агент на „Алек Стейшън”. Съобщението на Дъг Милър е изпратено в 9.30 часа до оперативния офицер на ЦРУ, работещ по темата, и до прекия му началник в „Алек Стейшън” – ФБР агента Марк Росини. Марк Росини, когото съм интервюирал за книгата и филмите си за 11 септември, е сред най-способните агенти от неговото поколение. От 1995 г. насам той участва във всички големи разследвания на ФБР срещу Ал Кайда. Марк Росини се запознава с ЦРР в 11.30 часа преди обед на 5 февруари и одобрява изпращането му на ФБР. В 16 часа отговорен фактор в ЦРУ блокира изпращането на рапорта на Дъг Милър до ФБР. Два дни по-късно Марк Росини отправя запитване към Майкъл Ан Кей, заместничка на Алфреда Биковски: „Недоумявам защо Бюрото не еуведомено за предстоящото пристигане вСАЩ на двама членове на Ал Кайда?”. „Това неви засяга – отвръща му младата дама. – Следващата операция на Ал Кайда ще се проведе в Югоизточна Азия. Което е извън юрисдикциятана ФБР”. Недоверчивият Марк Росини й възразява: „Това са пълни глупости. Халед ал Михдар иНаваф ал Хазми пристигат всеки момент вСАЩ, а не в Югоизточна Азия. Очевидно възнамеряват да нанесат удара си тук. ФБРспешно трябва да се намеси.” Следва отговор на заместничката на Алфреда: „Ще информирамеФБР, когато преценим”. ТОЕСТ НИКОГА. „Алек Стейшън” няма време да изпрати разузнавателен екип в Куала Лумпур. По молба на спецзвеното тази задача е поверена на малайзийското разузнаване, което проследява Халед ал Михдар до апартамент в луксозна резиденция над един от заливите, където се среща с Наваф ал Хазми. Агентите на малайзийското разузнаване фотографират и филмират всички лица, които влизат и излизат от сградата. Някои от младежите често посещават интернет клубове. След като си тръгват оттам, агентите преравят хард дисковете и проследяват връзките им в интернет с надеждата да стигнат до електронните пощенски кутии, които използват. Пробват да сложат микрофони в апартамента, в който се провежда събранието. Оказва се невъзможно, непрекъснато някой влиза и излиза, а апартаментът почти не остава празен. Липсват данни дали малайзийските тайни агенти са успели да заснемат и филмират всички участници в срещата и дали са увековечили присъствието на човека, оглавявал сбирката. Името му е Халед Шейх Мохамед. Дошъл е от Афганистан, за да намести последните детайли от плана, който замисля от няколко години: атeнтатите от 11 септември. Във Вашингтон шефът на „Алек Стейшън” Ричард Блий и Алфреда Биковски следят с особено внимание срещата в Куала Лумпур. Те избягват да пишат вътрешни рапорти, т.нар циркулярни писма, които могат да бъдат прочетени от стотици офицери и висшестоящи в ЦРУ. Същевременно Ричард Блий информира редовно шефовете си в това число и директора на ЦРУ и за най-дребните детайли около развитието на ситуацията в Куала Лумпур. Ричард Кларк, царят на антитероризма при БилКлинтън, а няколко месеца и при Джордж Буш,ми обясни, че около петдесет високопоставенислужители на агенцията са били в течение нааферата. Дали тъкмо в този момент нещата не дерайлират и едно обикновено наблюдение не се изражда в гигантска манипулация? И дали ЦРУ не се възползва от срещата в Куала Лумпур, за да организира операция по инфилтриране и подмяна? Агентите на ФБР в„Алек Стейшън” и до сега недоумяват защоЦРУ им забранява да уведомят Бюрото за предстоящото пристигане на двамата терористи. „Бях силно разтревожен – призна ми Марк Росини. – Знаех, че те се бяха насочили към Съединените щати и че това нямаше да е туристическа разходка. Бях наясно, че пътуването им беше част от предстоящото шоу. Задавах си въпроса, какво се канят да направят? Какво собствено искат? Но не можех нищо да направя.” Агентът на ФБР Дъг Милър изпраща новмейл до втория човек в „Алек Стейшън” ТомУилшър. С настояване Уилшър да му обясни вписмен вид причините, поради които налага запор върху паметната му записка от 5 февруари 2000 г., предназначена да информира ФБР запристигането на двамата терористи: „Всичко ли прекратяваме, или да напиша ново съобщение?”. Но и този път отговор няма. Самоняколко часа по-късно Халед ал Михдар и Навафал Хазми кацат на летището в Лос Анджелис. Осемнайсет месеца по-късно Алфреда Биковски е повишена в чин и се издига до номер две в „Алек Стейшън”. Не се знае почти нищо за начина, по който управлява кризата с Халед ал Михдар и Наваф ал Хазми през тази година и половина. Затова пък е известно, че тясе опитва всячески да разбере какво знае ФБРза двамата терористи. На 11 юни 2001 г. в Ню Йорк се състои среща между агентите на ФБР и офицерите от ЦРУ. Официалният претекст е да се стиковат разследванията на ЦРУ и ФБР срещу Ал Кайда. Марк Росини е сред участниците в срещата. „Трябваше да се срещнем с колегите от Ню Йорк, мои приятели, с които работехме по едни и същи разследвания”, обясни ми той. Алфреда прави всичко възможно да възпрепятства пътуването му до Ню Йорк. Сутринта минава в размяна на събраната информация по разните разследвания. Представителят на ЦРУ повече слуша, отколкото говори. Следобяд нещата се влошават. Офицерът от ЦРУ показва наагентите на ФБР три снимки, направени от срещата в Куала Лумпур, на коитосе виждат Халед ал Михдар и Наваф алХазми с трето, неидентифицирано отЦРУ лице. От ФБР валят въпроси: „Коиса тези хора? Къде са направени снимките? Кога? По какъв повод?”. Офицерът от ЦРУ отказва да отговори. Агентите на ФБР се изнервят, те също имат какво да споделят с колегите си, но настояват за равноправен двустранен обмен на информация. В опит да успокои ситуацията офицерът от ЦРУ подхвърля едно име: Халед ал Михдар. Агентите на ФБР настояват за по-подробна информация: само името не им върши работа, нуждаят се поне от дата и място на раждане, за да си свършат работата. Агентът на ЦРУ им отказва тази информация. Съобщава им единствено, че Халед ал Михдар пътува със саудитски паспорт. Вдига се врява, всички започват да крещят. Хвърчат обиди. Накрая агентът на ЦРУ става, прибира си трите снимки и напуска срещата, като затръшва вратата след себе си. Чак следгодини Марк Росини разбира защо Алфреда се опитва да саботира участиетому в срещата. Само той можел да информира колегите си от ФБР, че Халед алМихдар и Наваф ал Хазми се намират натериторията на САЩ от осемнайсетмесеца. Бюрото и агенцията се разминават както в средствата, така и в целите. За постигане на целите си агенцията не подбира средствата, в това числои непозволените, манипулира, изтезава иубива, но винаги в сянка. Докато задачата на ФБР е да арестува заподозренитеи да ги изправи пред американския съд. За целта може да използва всички необходими инструменти за проследяване и внедряване. Както и да следи безпрепятствено всички движения на Халед ал Михдар и Наваф ал Хазми на територията (и извън) на Съединените щати. И най-некадърният следовател щеше да забележи, че те се срещат редовно с млади саудитци, откровени ислямисти като тях, почти всички завършили школи за пилотаж с по-изявен интерес към излитането и летенето на ниска височина, отколкото към приземяването. Ноза целта е трябвало Бюрото да бъдеофициално привлечено към разследването. Ако Марк Росини беше информиралФБР на своя глава, щеше да лежи в затвора и да бъде съден за държавна измяна.Обзалагам се, че Бюрото не е разработвало двамата терористи от страх да ненагази в лехите на агенцията. Един въпрос измъчва Марк Росини от атентатите на 11 септември до сега: „ЗащоЦРУ ми попречи да предам информацията на ФБР?”. И производният от него:„По какъв начин агенцията е използваладанните, с които разполага?”. Според Марк Росини тайната на агентите от ЦРУ сигурно е ужасяваща, за да я крият толкова упорито. И тук стигаме до втория сериозен сблъсък между Марк Росини и Алфреда Биковски. Той се разиграва през 2002 г., когато Алфреда Биковски лъже безсрамно пред членовете на анкетната комисия за атентатите от 11 септември, че е предала на ФБР информацията за американската виза на Халед ал Михдар. Това е лъжа, възмущава се Марк Росини, в архивите на ФБР липсват каквито и да било доказателства за подобен демарш, нито една вътрешна проверка на ФБР не потвърждава признанията на Алфреда Биковски. Защо Алфреда Френсис Биковски не е незабавно уволнена от ЦРУ през 2001 г.? Проявената снизходителност към хората, които не успяват да предотвратят атаките от 11 септември, е донякъде разбираема. Но нима може да има пощадаза офицер от разузнаването, възпрепятствал умишлено ФБР да арестува терористите от Ал Кайда? Реакцията наЦРУ е повече от изненадваща: АлфредаБиковски е повишена в чин! Въпреки серията от гафове и провали тя заема все по-важна роля в борбата срещу тероризма и непрекъснато се издига в йерархията на ЦРУ и дори оглавява отдела „Глобален джихад” в агенцията, натоварен със задачата да се бори с ислямския тероризъм навсякъде по света, пост, съответстващ на чин генерал. Тъкмо тя придружава директора на ЦРУ Майкъл Хейдън на 14 февруари 2007 г., когато той обяснява пред комисия в Сената ползите от изтезанията. Дори прави изказване, в което утвърждава, че изтезанията са допринесли за „спасяването на стотици, дори хиляди американски животи”. Лъжа, която докладът на сенатската комисия в края на 2014 г. категорично опровергава. Някои твърдят, че изтезанията са в кръвта на Алфреда. Тя твърдо вярва в тях. Не я стряскат нито симулациите на удавяне (waterboarding), нито бруталните разпити, нито побоят над задържаните, завършващ с разбиване на глава в стената. Човек би рекъл, че дори й доставят удоволствие. Първите й опити в изтезанията датират от март 2003 г. На своя глава взема самолет на агенцията и заминава за Полша, за да присъства в един от тайните затвори на ЦРУ на „силовия” разпит на Халед Шейх Мохамед, мозъка на атаките от 11 септември, задържан наскоро в Пакистан. Свидетели описват колко превъзбудена била от идеята, че ще присъства на watеrboarding (симулирано давене) на Халед Шейх Мохамед, въпреки че нищо не налагало присъствието й в стаята за разпит. Според един от бившите й колеги тя го намирала за страхотно. Изглежда, присъствието й е вбесило Халед Шейх Мохамед до степен, че той се съпротивлявал по-дълго от очакваното на инквизициите. Шефовете й дори ясмъмрят и й напомнят, че разпитите не са„спектакъл”. По всичко личи обаче, че Алфредане е била просто „зрителка” на издевателствата над Халед Шейх Мохамед, а е участвала активно в тях. Когато отговаря пред вътрешния инспекторат на ЦРУ на 16 юли 2003 г., тя възторжено обявява, че Халед Шейх Мохамед е издал петима свои съучастници от Ал Кайда. „Лъжа”, заключава 11 години по-късно сенатският доклад за изтезанията. На 11 юли 2003 г. Алфреда подготвя доклад до директора на ЦРУ, който възхвалява резултатите от бруталните разпити. „Сведенията, измъкнати от Халед Шейх Мохамед, спасиха живота на стотици, ако не и на хиляди американци”, пише тя, без да се притеснява, че звучи нелепо. Подложен над 180 пъти наwaterboarding, Халед Шейх Мохамед признававсичко, което му внушават, понякога дори взаимно изключващи се неща. Алфреда използва разкритията на други арестанти при провеждането на разпити. Един член на Ал Кайда, разпитван от пакистанците, твърди, че Халед Шейх Мохамед е вербувал група чернокожи американци, прегърнали исляма, за извършването на атентати срещу бензиностанции на американска земя. Алфреда отнапред се наслаждава на възможността да разпита своята жертва по случая. В мейл до свои колеги тя пише: „Обожавам тази история с чернокожите мюсюлмани в лагерите на АлКайда в Афганистан. Муки (Халед Шейх Мохамед) ще намрази живота си заради нея”. Но Алфреда не е прочела правилно доклада от пакистанците, затова е убедена, че Мохамед има цяла мрежа на американска земя, готова да премине към действие. Всъщност това е мит. Следва сеанс по мъчения, целящ да принуди арестанта да признае съществуването на митичната мрежа. След като няколко пъти разбиват главата му в стената, Халед Шейх Мохамед „признава”, че разполага с ядра в един от най-дивитеамерикански щати, Монтана. В резултат ЦРУпредприема една колкото мащабна, толкова иненужна операция по издирването на чернокожимюсюлмани в щат, населен предимно с индианци и каубои. Вторият сеанс по инквизиции, на който Алфреда присъства, е този на Абу Зибайда, млад саудитец, когото ЦРУ представя като един от ръководителите на Ал Кайда. Той преминава през всичката гама от изтезания и дори губи едното си око. През 2006 г. е преместен в Гуантанамо, където се намира и до ден днешен при пълна изолация. Според адвокатите му е на път да се смахне. Какво от това, че през 2009 г. американското правителство признава грешката си? Преди да загуби разума си, Абу Зибайда казва на адвокатите си: „Те дойдоха и ми казаха: „Съжаляваме! Объркахме се. Установихме, че не сте номер три в АлКайда, нито ръководител, камо ли боец”. Но Алфреда не е от жените, които се обременяват със скрупули или съжаления. Младият германец Халид ел Масри се убеждава в това на свой гръб през 2004 г. Германски гражданин с ливански произход, той е арестуван по грешка от македонската полиция, която го взема за един терорист от Ал Кайда, който му е съименник. След месец македонската полиция го предава на ЦРУ, което също не знае къде да го дене. В агенцията са разколебани. Някои считат, че германецът трябва да бъде освободен. Но Алфреда не е от тях. Тя чувства „в червата си”, че той е опасен терорист, който следва да бъде опандизен в някой таен затвор в Афганистан, за да бъде подобаващо изтезаван. Бивш колега на Алфреда обяснява: „Тя не разполагаше с точни сведения, но товай диктуваше интуицията”. На какво се основава „интуицията” на Алфреда? Просто паспортът на Ел Масри й се струва подправен. Някой по-разумен агент би почакал германците да се произнесат относно автентичността на документа. Не и тя. Алфреда не седоверява на германците, които подозира в симпатии към терористите. Без грам колебаниетя изпраща Ел Масри в Афганистан, където гоподлагат на изтезания. През февруари 2004 г.ЦРУ заключава, че паспортът на Ел Масри е автентичен. Но Алфреда не се предава: „Ел Масриподдържа контакти с лоши хора или с хора, които познават злодеи”. Два месеца по-късно под натиска на хора в апарата на самото ЦРУ тя склонява да пусне Ел Масри, при условие че германците го надзирават отблизо. Германците отговарят, че Ел Масри е невинен и няма причина да бъде следен. При това положение няма да бъде освободен, отсича Алфреда. В края на април 2004 г. двама служители от европейския сектор на ЦРУ изработват план как да освободят младия германец. Измислят т.нар. „обратно въдворяване” по аналогия с термина „извънредно въдворяване”, което на жаргона на ЦРУ ще рече отвличане на терорист с цел да бъде преместен в някой от тайните затвори. Двамата офицери планират да изведат младия германец от затвора, да го разходят в продължение на няколко часа със самолет и кола със завързани очи и след това да го пуснат сред природата някъде в Европа. Ядното вето на Алфреда обаче блокира операцията. Директорът на ЦРУ Джордж Тенет е уведомен за случая през май 2004 г. Той свиква в кабинета си Хосе Родригес, завеждащ Центъра по антитероризъм към агенцията (СТС), зам.-началника по оперативната част Джеймс Правит и Алфреда. След като ги изслушва, избухва: „По дяволите,да не би да твърдите, че държим невинен човекв затвор в Афганистан? И че сме използвалитехники за „силов” разпит срещу него?”. Никойне се осмелява да му каже, че Ел Масри е бил редовно изнасилван от следователите. Ужасен от чутото, Джордж Тенет отива при Кондолиза Райс, съветничката на президента Буш по националната сигурност. Ел Масри е освободен само след месец, на 28 май 2004 г. Алфреда се измъква и от тази скандална афера с повишение. За пореден път, вместо да бъде смъмрена, тя е наградена. При разформироването на „Алек Стейшън” тя е назначена за завеждащ отдела „Глобален джихад” към спецзвеното, изпълнена с непоколебима решимост да докопа Осама бин Ладен. През март 2007 г. съдбата й предоставя нова възможност. В Багдад се освобождава постът на втория човек в местната структура на ЦРУ. Кандидатите не изобилстват. Алфреда съзира възможността и се явява като доброволец. Отговорните фактори в ЦРУ отказват да я изпратят в Ирак. Новината е публикувана от журналист на списание „Харпър”. Без да назовава Алфреда, той обрисува портрета й в неблагоприятна светлина, описвайки я като „лице, което не вдъхва доверие”, лишено изцяло от ръководни качества. Като никой друг път говорителят на ЦРУ излиза със специално комюнике, утвърждавайки че посоченото от „Харпър” лице „е изиграло важна роля в усилията на това и предишни правителства за предотвратяване на операции на Ал Кайда по света. Благодарение на дейността му са избегнати терористични атентати и е спасен животът на невинни граждани”. Много рядко говорител на ЦРУ се ангажира с подобни позиции, и то по адрес на неназован агент. Изглежда, влиятелната Алфреда има високопоставени приятели във Вашингтон сред многобройните привърженици на практиките на изтезания. Само яките й протекции успяват да я измъкнат и от блатото, в което се забърква през 2009 г. По онова време йорданските тайни служби успяват да вербуват лекар, близък до Ал Кайда. Въпросният Хамам Халил ал Балави твърди, че е в контакт с ръководителите на Ал Кайда. Показва на йорданците свои снимки с високопоставени лидери на организацията. Дори твърди, че може да им предаде втория човек в Ал Кайда, египтянина Айман ал Зауахири. Но само при условие че Зауахири бъде арестуван от ЦРУ. Убедени в значимостта и искреността на двойния си агент, йорданците се свързват с ЦРУ, които от своя страна се съгласяват. Завеждащата отдела „Глобален джихад” Алфреда надзирава операцията от Вашингтон. Убедена в значимостта на източника, тя организира среща между представителите на ЦРУ в Афганистан и Ал Балави. За място на срещата избира лагера „Чапман” близо до град Хост. Двойно проверен избор. Оттук тръгват атаките на дроновете срещу талибаните, включително и срещу мишени, посочени лично от Ал Балави. От друга страна, лагерът се ръководи от бившата агентка на „Алек Стейшън”, ЦРУ ветеранката Дженифър Матюс, организирала немалко арести и „интензивни методи на разпит” срещу предполагаеми терористи от Ал Кайда, сред които и Абу Зибайда. Ал Балави заявява, че се страхува за живота си и се опасява да не бъде разпознат от „къртиците” на Ал Кайда. И агентите на ЦРУ се съгласяват да го пропуснат в лагера без задължителния обиск на колата му, за да не може никой от охранителите да види лицето му. Агентите действат крайно непредпазливо, дори му приготвят торта, тъй като има рожден ден. На слизане от колата е посрещнат от осем агенти на ЦРУ, частни охранители от фирмата „Блекуотър” се насочват към него, за да го претърсят, и в този момент той изкрещява: „Аллах Акбар”, и взривява колана с експлозиви, скрит под дрехите му. Взривът е толкова мощен, че убива петимата офицери от ЦРУ и двамата наемници от „Блекуотър”, дошли да посрещнат човека, оказал се в крайна сметка троен агент на Ал Кайда. Като завеждащаотдела „Глобален джихад” на ЦРУ Алфреда битрябвало да понесе цялата отговорност за ужасяващия провал. Още повече, че тъкмо тя даваразрешение за допускането на Ал Балави в базата на ЦРУ без предварителен обиск. Най-малкото е била длъжна да предупреди агентите да са по-бдителни и да не се доближават до йорданския лекар, преди да бъде щателно проверен. Този път с кариерата й, изглежда, е свършено. Но Алфреда е спасена от поредния театрален обрат. Събитията съвпадат със съществен пробив в преследването на Осама бин Ладен, когото агентите на ЦРУ прихващат във вила в пакистанския град Аботабад. Убийството на Осама бин Ладен от американските „тюлени” на 2 май 2011 г. не само спасява кожата на Алфреда, но дори я превръща в холивудска легенда. За милиони зрители по света тя ще си остане Мая, персонажът на Джесика Частейн от филма „Враг номер едно”, посветен на преследването и убийството на Бин Ладен. Така неназовимата се превръща в недосегаема. „От тук нататък никой не може да я бутне – както ми сподели преди време неин колега от „Алек Стейшън”. – Тя знае прекалено много, за да бъде вкаранав затвора.” Оказва се, че за Алфреда важи правилото за „Голдман Сакс”: тя е… too big to fail.