Бъдещето на Сирия и Ирак, като и на Близкия изток, е "неясно и непредсказуемо", според анализатори. Поражението на Ислямска държава не означава решаване на проблемите, които я създадоха. Поради това не може да се гарантира стабилност или последващо балансирано развитие на региона.

През цялата нова история Западът не е позволил на арабските народи да избират и да следват собствения си мироглед. Въпреки това, след Арабската пролет Близкия Изток се нуждае от нова архитектура на сигурността и регионални участници ще трябва да я изградят разчитайки най-вече на собствените си сили, което само по себе си е сериозно предизвикателство.

От тайното Споразумение Сайкс-Пико, през 1916 г., в разгара на Първата световна война и унищожаването на Османската империя, всички решения за този региот са били вземани извън региона. В резултат на това съществуващата държавна система в Близкия Изток е една реалност, с която регионалните елити трябваше да се примиряват. Сега сме свидетели на първите опити да променят ситуацията.

Един от тези опити е била Ислямска държава, а друг опит е свързан с разпространението на кюрдското влияние. Двете сили открито бомбардираха установения териториален административен ред. Въпреки че ИД загуби, докато кюрдите спечелиха борбата, в момента, е трудно да се правят предположения за това кой може да бъде новият архитект, признават специалистите.

Анализаторите смятат за приоритетен проблема с липса на чувствителност към заплахите в регионалните участници. Дори и арабските страни са разединени в разбирането на тези заплахи. При тези условия са предвидими нови конфликти, докато се формира новата архитектура.