Американският Конгрес представи законопроект, съдържащ списък от задгранични програми на Държавния департамент за следващата година. Предлага се от бюджета на САЩ да се отделят 5,4 милиарда долара за реализирането на международни проекти. В документа дебело се подчертава, че Държавният департамент не бива да реализира проекти в Крим, докато той „не се върне в състава на Украйна“.

 В същото време ясно е казано, че парите могат да бъдат използвани за „подкрепа на демокрацията в Руската федерация и защита на свободата в интернет“, както и за „помощ в противодействието на руското влияние“. 

Държавният департамент на САЩ не отминава и други държави. Съединените американски щати отново внушават на света, че именно те ще го спасят. Какви са истинските цели, които стоят зад стремежа на американците едва ли не, да спасят света? Как да бъде игнориран антируският вектор, заявен в прав текст в официалните документи? На тези въпроси отговаря известният историк и публицист Андрей Фурсов.

Появи се информация относно това какви задгранични програми възнамеряват да реализират САЩ през 2018 година. Конгресмените нямат нищо против държавата да похарчи над пет милиарда долара за дейност в други страни, в това число и Русия. Америка отново внушава на света, че нейната мисия е да го спаси. Изглежда обаче, че в действителност точно по този начин САЩ официално се намесват във вътрешните работи на други държави. Легитимират процеса, а после твърде добре печелят от това. Съгласни ли сте с подобна теза?

В това, което се случва, няма нищо учудващо. САЩ по най-драстичен начин се месят във вътрешните работи на другите държави по света – преди всичко на Русия. Понеже Русия е ядрена държава, отвън просто няма как да бъде превзета. Това е възможно единствено отвътре, подкопавайки политическия режим, въвеждайки олигарсите в управлението, настройвайки народа срещу властта. С това именно САЩ ще се занимават, водейки информационна война: в дадения случай върху това е изградена цялата мрежа на тяхната политика.

Мен ме удивлява друго: защо ние не водим агресивна информационна война срещу САЩ, защо непрекъснато чакаме кога и как ще е възможно да се помирим с тях. Най-идиотското в това очакване е, че чакаме САЩ да променят политиката си в зависимост от това кой е техен президент: Клинтън, Тръмп или някой друг. Америка не е Русия. В Америка не всичко зависи от това кой е президент. Там има управляваща класа, която е начертала своите ясни и дългосрочни за много години напред цели. Една от тези цели е максималното отслабване на Русия, при успешно стечение на обстоятелствата – нейното разкъсване, както това бе сторено със Съветския съюз.

В началото на 80-те години САЩ не възнамеряваха да унищожават Съветския съюз. Имаха намерение да го направят колкото се може по-слаб. След това обаче, когато си намериха съучастници вътре в СССР, беше взет курс към разрушаване. Съвсем същото ще се опитат да направят сега с Русия. Програма-минимум – максимално отслабване и смяна на режима. Програма-максимум – разчленяването ѝ на няколко части: четири, седем… Така че тук ние сме длъжни да им отговорим.

ПЪРВО. Да се води по-активно информационната война;

ВТОРО. Безусловно, да се потъпче „петата колона“;

ТРЕТО. Много важно е да се решат онези социални проблеми, които Щатите използват за подкопаване на ситуацията у нас. Това са проблемите, свързани със социалното неравенство, икономическото развитие, корупцията.

Законопроектът предполага също така „помощ за противодействие на руското влияние“ в други страни: в Европа, Евразия и Средна Азия. Това е написано в прав текст. Защо американците не се скъпят да хвърлят такива огромни суми за установяване на влияние, а на нас ни се свидят? „Россътрудничество“ получава пари максимум за брошури. Толкова ли сме бедни, че да допуснем антируски дневен ред и санкции, но да не харчим нищо, за да предотвратим това?

Тук моментите са два. Американците могат да напечатат толкова долари, колкото пожелаят. Що се отнася  до нашите организации от типа на „Россътрудничество“, говорим за абсолютно беззъби организации, които икономисват от всичко. Това ми напомня съветската история. Когато в Съветския съюз през 60-70-те години разбраха, че на Запад се продават добре филми, осмиващи съветския начин на живот, част от нашия истаблишмънт и ръководството на държавата радостно приветстваха създаването на такива филми. Защото чрез тях печелеха валута за ведомствата си. А в действителност такива филми подкопаваха съзнанието на съветските хора, действаха много ефективно за нашето разрушаване. Аз мисля, че в това отношение руските компетентни органи са длъжни да обърнат внимание на структури като „Россътрудничество“ и то върху това изпълняват ли те своята функция; а ако не я изпълняват, кому са нужни? Нещо повече: ако тяхната дейност вреди, нека отговарят за това според закона.

Значи трябва да се използват по-ефективни структури за влияние. Как иначе може да бъде притиснат антируският вектор?

През 90-те години на миналия век в Украйна действаха около 400 неправителствени организации от Запада, предимно от САЩ. Те действаха сред всички слоеве на населението. А руските организации заработиха сериозно чак през 2006–2008 година, когато вече беше късно.

Преди няколко години четох лекции около Селигер и приятели от Киев ми разказаха, че практически във всички големи вузове на Украйна има така наречените „натовски стаи“, създадени още през 90-те години. Ако искаш да получиш хубава работа след като завършиш висшето си образование, в дипломата ти непременно трябва да бъде отбелязано, че си изслушал курса лекции в такава „натовска стая“.

Излиза, че ние много силно изоставаме и изключително бездарно губим информационната война. Освен това в самата Русия играят роля цяла редица нерешени проблеми – благодатна почва, която американците могат да използват, за да дестабилизират положението у нас. А на нас никой не ни пречи да си направим изводи от своите грешки и да станем по-зъбати.