Доскоро в Полша рядко се случваше чужденци да стават жертва на унижения и побой, напоследък обаче подобни прояви все повече зачестяват. Властите не предприемат почти нищо, за да ги пресекат.
Посред бял ден, в центъра на Варшава: "Разкарай се от Полша!" крещи мъж на един виетнамец и го ръга с пистолет в гърба. Поне тази ксенофобска атака миналата седмица завърши без инциденти, полицията съобщи, че пистолетът е бил газов. Виетнамецът се отърва само с уплаха, а извършителят сигурно ще отиде на съд.
Ксенофобски настроения
Доскоро рядко се случваше чужденци да стават жертва на унижения и побой в Полша, напоследък обаче тези инциденти тревожно се увеличават. Понякога дори се чуват заплахи с убийство, както наскоро се случи на Юсеф Хадид, председател на Съвета на мюсюлманите в Полша, който от 1996 година е полски гражданин. Но полският паспорт не го пази от заплашителни телефонни обаждания и имейли. "Искат да ме прогонят, заплашват ме ден и нощ", оплаква се Хадид. Ако всичко това продължава, той смята наистина да се махне от Полша.
Няколко медии, които критикуват правителството, съобщиха и за друг случай: една берлинска ученичка, която пристигнала в Полша на екскурзия с класа си, била заплюта насред улицата. Според нея, полските полицаи просто ѝ се изсмели, когато им поискала помощ. След протеста на омбудсмана Адам Боднар прокуратурата най-после се самосезира – както за нападението, така и за бездействието на полицията.
Под натиск обаче попадна и самият омбудсман. Неофашистката групировка "Национално-радикален лагер" внесе срещу него жалба за клевета. Правозащитникът Боднар отдавна е трън в окото на управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС) – та нали е един от малкото високопоставени представители на демократичните контролни органи, избран още по времето на предишното дясно-либерално правителство.
Правителството просто мълчи
Още от 2016 година омбудсманът предупреждава, че в Полша се надига омраза срещу исляма и призовава правителството да вземе мерки. Нищо такова обаче не се случва: правителството просто мълчи. И почти никой не възразява срещу ксенофобските атаки и срещу омразата, която насаждат дясно екстремистки групировки. Когато в началото на годината в Мазурите бяха нападнати павилиони за дюнер, вътрешният министър Мариуш Блашчак само отбеляза, че, видите ли, мнозина поляци се страхували от исляма заради терористичните нападения в Западна Европа.
Враждебността срещу чуждото нараства. Обект на нападения стават дори поляци, които по външен просто приличат на араби, съобщават правозащитници. "Наблюдаваме гигантски ръст на ксенофобските атаки, както като бройка, така и като сериозност", обяснява Конрад Дулковски от независимата Централа за контрол над расистките и ксенофобски прояви. Дулковски смята, че роля в това отношение играе и смяната на властта преди година и половина, когато ПиС спечели изборите. Днес в Централата пристигат между 30 и 100 оплаквания на ден. Полицейската статистика също очертава тревожна картина. Така например от 2010 година насам броят на престъпленията, мотивирани от расизъм или ксенофобия, се е увеличил цели шест пъти. През 2016 официално са регистрирани над 700 подобни посегателства. Независимото бюро твърди обаче, че много ксенофобски деяния изобщо не се преследват. "Държавните органи се опитват да прикрият факта, че ксенофобията, която помогна на ПиС да вземе властта, междувременно вече е излязла извън контрол", казва Дулковски.
Качински подклаждаше у хората страхове, че бежанците ще докарат в Полша епидемии
Насаждане на несигурност в обществото
По време на предизборната борба през 2015 година политици от ПиС непрекъснато атакуваха мигрантите от Близкия изток и от Африка. В апогея на кризата с бежанците партията на Качински се обяви против приемането на квота от 7000 бежанци от приемателните центрове в Гърция и в Италия, макар че тогавашното дясно-либерално правителство беше одобрило тази квота. Партийният лидер Ярослав Качински подклаждаше у хората страхове, че бежанците могат да докарат в Полша епидемии като холера, например, и да посягат на полски жени. Водещи политици от ПиС обявиха исляма за "главна опасност" и непрекъснато прехвърляха директен паралел между бежанската вълна и терористичните нападения в Париж и в Брюксел. Всичко това насади несигурност в обществото.
След изборната си победа ПиС тръгна на битка срещу "политическата коректност" и "левия истаблишмънт в ЕС". Нека да си припомним, че през 1990-те години Полша все още приемаше с готовност десетки хиляди мюсюлмански бежанци от Чечения. Днес обаче полски граничари връщат дори чеченски семейства с деца, които се опитват да влязат в страната от Беларус и да поискат политическо убежище. Това си е очевидно нарушаване на човешките права, но и срещу него няма почти никаква обществена реакция.
Според полската Централна служба за чужденците, от 2015 година насам броят на молби за пребиваване в Полша се е увеличил с 86%. Кандидатите са главно украинци, белоруси, индийци, китайци и виетнамци.
