Пламен Пасков:
Много добър материал на Нора Стоичкова за Епицентър.
Препоръчвам за запознати, и ценители.
Поне от 2,5 години говоря и пиша, че Южен поток няма да бъде възстановен, и че Турски поток няма да има, освен само турски – до Турция, и в Турция, ако и това изобщо бъде направено.

Също така отдавна пиша очевидното – Германия е наказвана, и ще бъде наказана не само за Северен поток 2, но и за първия Северен поток. И ще бъде мачкана до пълната ликвидация на каквито и да е руски газпромови потоци, и докато не премине изцяло на втечнен американски газ – бил той шистов, или друг. Няма никакво значение, че той, правоверният американски втечнен газ, ще бъде над 60% по-скъп от руския.

Пазарната икономика и демонокрацията са така – ще купувате каквото ви кажем, на каквато цена ние ви кажем, и на условия, които ние ви наложим. Защото нашите над 100 американски военни бази са в Германия, и защото армията на Германия е почти колкото едновремешната българска армия, и 5-10 пъти по-небоеспособна.

Така, че, ще слушате пазарно-непазарно-антипазарно, както си искате.

Но ще слушате, ще купувате, ще плащате за газ, за НАТО, и за каквото ние решим! Какви са тия глезотии – средният американец да живее по-зле от средния германец?!

Кой победи в тази война, все пак?!

Да, до 1990 трябваше да помпаме със свръхпотребление +22-25% и да създаваме видимост за благополучие в Западна Европа, за да разрушим СССР и сателитите им отвътре – те сами да поискат да се разрушат.

Сега вече и тази игра е спечелена и няма нужда от тези игрички.

Ще слушате, ще плащате, и никакви руски потоци!

Точка!

„Нека направим Америка отново велика!“

Бачо Доню Тръмпата.

Този лозунг се изпълнява по този начин, не с благовония, и мантруване!

 

 

САЩ сложиха „Северен поток–2″ на трупчета

България бе най-лоялният член на ЕС, понякога лоялен до глупост, когато си спряхме Южен поток, заяви на срещата с посланиците на България в Централния военен клуб преди брони дни. “Изпълнявахме абсолютно всички изисквания на ЕС, ние бяхме най-лоялният член на ЕС, дори понякога до глупост, защото когато спряхме Южен поток всички ни притиснаха – и Путин, и Лавров“.

 

Борисов призна очевидното и не за пръв път се измята от реченото. Но не може да му се отрече, че уцели момента да повдигне въпроса, – малко преди да се разразят газовите урагани на международната сцена. Малко преди САЩ да наложи санкции върху Газпром и „Северен поток – 2“, и да приближи всички нас с още една крачка към глобалната война.

 

Американският президент Доналд Тръмп одобри предложението „да налага санкции срещу лица и компании, които инвестират в руско строителство на експортни тръбопроводи, еднократно от $1 млн. до повече от $5 млн. в течение на годината“. С новия закон се забранява „предоставянето на проекти за оборудване, технологии и услуги“. Практически САЩ забраниха на Европа не само разширяването на газовите доставки от Русия, но и строежа на нови тръби.

 

С новите американски санкции се прави пореден опит за орязване на достъпа на ГАЗПРОМ до богатия Европейски пазар и право в сърцето на 4-тата световна икономика – Германия. Украинците да не се тупат о гърдите – САЩ ги използват само като предтекст в бойната си газовата стратегия срещу Русия и целия свят го вижда.

 

Днес, в отношенията Изток – Запад, както и в началото на миналото хилядолетие, ябълката на раздора пак се оказва Германия. И днес, както преди Първата световна война, Германия пак е заплашена от разграбване. Този път от своя „съюзник“ – Америка. Американският разузнавач и анализатор Пол Крейг още преди 5 години каза в едно интервю, че всъщност сега е ред на Европа /разбирай – Германия/ да си върне с лихвите ония 80 млрд. долара по „Плана Маршал“, които я вдигнаха на крака след опустошителната Втора световна война.

 

Германия е най-голямата европейска икономика, четвърта в света, с БВП в номинално изражение в размер на 3.82 милиарда долара, или 44 741 долара на човек. Годишно. С 1-2% през последните години, като тя е засегната от слабия ръст в еврозоната. Не случайно бежанските потоци бяха насочвани със сателити право към индустриалното сърце на Европа, с цел да я отслабят и направят по-лесна за разграбване.

 

Със своите почти 30 трилиона долара дълг и ръждясали щати, САЩ като бича акула надушила кръв, атакуват с новите санкции директно богатството и пазарите на Германия.

 

„Северен поток – 2“ е спасението за германския и за европейския пазари, защото собственото газово производство освен, че е в малки обеми, непрекъснато намалява. През следващите 20 години запасите на природен газ във вътрешността на Европа ще намалеят драстично. Новите газопроводи обаче биха увеличили руските газови доставки в европейския пазар до 70% дял. Сега ГАЗПРОМ доставя около една трета от газа за Европа. С други думи, новото балтийско трасе, със средни реални обеми от 110 милиарда кубометра и три пъти по-голям капацитет, устремен право към сърцето на германското сърце на европейската индустрия,

 

е една от най-сериозните заплахи за американската хегемония. 

 

Защото който постигне такъв дял от енергийните доставки, той ще е господар на същото това сърце. САЩ изобщо не смятат да изпуснат сделката. И за съжаление незавидното им икономическо положение ще ги тласне съвсем скоро и към военни действия, ако ЕС не се подчини и не въведе аналогични санкции. “Американският законопроект може да има непредумишлени едностраннни ефекти, които да засегнат енергийните интереси на ЕС“, реагира по-остро от обичайното и самият председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер. Той дори си позволи да размаха пръст на Вашингтон, че „ако опасенията ни не бъдат взети предвид, сме готови да реагираме в рамките на няколко дни“. Юнкер буквално каза, че

 

Америка на първо място не означава  интересите на ЕС на последно място! 

 

И направи недвусмислен намек – „тясното сътрудничество между съюзници е в основата на изпълнението на Минските споразумения“. Това последното означава, че ако Европа реши, може и да промени позициите си по отношение на Украйна.

 

Колкото и да е васална на Америка, днешната брюкселска администрация трябва да си дава сметка, че този път безапелационното приемане на американските санкции, ще има непредвидими последствия в световен мащаб и може да прекрои не само административната карта на континента, но и да преразпредели наново световните богатства. Като при това разпределение те няма да участват. А богатите нямат друг страх освен от обедняване. Така че, ако реши богатият индустриален бизнес на континента, може и ЕС да се разпадне и никаква Америка, никаква военна заплаха няма да удържи европейското единство в рамките на глобалния американски интерес.

 

Американският план е пъклен за Европа – ТТИП и доставки на втечнен газ през целия Атлантик, включително и канадски доставки по несигурните северни морски пътища.

 

Но, моля, погледнете глобуса! Колко ще е навлото в цената на американския шистов газ, ако се осъщеви поредната луда американска мечта? От Ню Йорк до пристанището Хавър във Франция са 2062 морски мили. Със скорост от 20 възела, това ще отнеме 6 дни, 9 часа и 6 минути на един товарен кораб да пренесе определено количество втечнен газ до европейския бряг. Точно 3 818,82 kм – как може да се осигури и охранява такова трасе е въпрос не само на военни възможности, но и на пари. 6-ти американски флот не кръстосва моретата в полза на американския бизнес ей тъй, за Бог да прости!

 

Отделно, за да се втечни един газ някъде около Ню Йорк или около шистовите находища, трябва да бъде построен не само специален завод, но да се построи и съответната газова инфраструктура. Аналогично такъв завод и такава инфраструктура трябва да бъдат изградени и на европейския бряг. Само че този път – от атлантическия бряг до газовия хъб в Германия и в Америка, което са още няколко хиляди км.

 

Освен това, добивът на газ в Америка е от шисти и е в пъти по-скъп по себестойност от руския газ от Ямалските находища, който е на средна стойност от 50 долара, при това с несравнимо по-висока чистота и качества. А трасето от Ямалския полуостров до Германия през Балтика, макар и най-дългият подводен маршрут за експорт на газ в света, е дълго само 1224 kм. Трасето на „Северен поток – 2“, по което ще текат 55 млрд. кубически метра годишно и по същество представлява още 2 газопровода успоредно до първите.

 

Строежът на проекта се осъществява от консорциума Nord Stream AG, в който влизат четири западни компании – германските Wintershall и E.ON са с 15,5% дял, а холандската Nederlandse Gasunie и френската GDF Suez са с по 9%. Останалите 51% са на руската компания „Газпром”. Приблизителната стойност на „Северен Поток-2” се оценява на около 9,5 млрд. евро. Според споразумението, подписано между европейските партньори и „Газпром”, всяка една от европейските компании ще трябва да инвестира до 950 млн. евро в изграждането на проекта. Именно тези параметри на добива и доставките на руски газ, го правят несравнимо конкурентен, най-конкурентния на този пазар.

 

Невъзможно високата цена на втечнения газ от Америка или Канада, това е проблемът на тези планове. За северния път от Канада е трудно да се мисли, защото там климатичните условия са тъй непредвидими, че по-добре Европа да си заръча газ от Марс или направо от метановите океанина Нептун и Титан. Може и по-евтино да излезе.

 

Всички експерти декламират в един глас, че американския план е невъзможен, но американците продължават да я карат по старата парадигма – силен флот, мощно ВПК и множество локални войни за недоволните от американския бизнес. В тази ситуация дали изобщо е възможно България да изгради газов хъб или каквото и да е алтернативно газово трасе, е много несигурна прогноза. По всичко личи, че не само Южен поток, но и „Турски поток“ ще се смръзне съвсем скоро и така ще е докато не залетят ракети с ядрени бойни глави по двата края на планетата.

 

Целият Близък изток днес е в пожарища именно по тази причина. Едрите и дребните газови играчи в този район воглаве със САЩ и Русия още

 

не могат да се разберат кой да доставя газ на Европа. 

 

А те трябва да се разберат до една година, защото Русия възнамерява да спре газовите доставки през Украйна през 2019 г. Това ескалира напрежението до критичната точка в дипломацията, отвъд която са възможни само военни действия.

 

На фона на тия мащабни американски маневри срещу Русия и „Газпром“ нашия Борисов изглежда пак слага тигана, докато рибата е още в морето. Очевидно не е достатъчно само сенатор Маккейн да се разболее тежко, за да се отвори прозорец от синьо небе над България и да осъществим най-накрая ЮП 2.

 

Забележително е, че от американската преса върху Москва, печели само Анкара, която по този начин усилва преговорните си позиции по отношение на Кремъл.

 

Газовите войни влязоха в гореща фаза 

 

още през 2008 година, когато Брюксел яхна световното финансово цунами и обнародва «План за действие за енергийна безопасност на ЕС» (An EU Energy Security and Solidarity Action Plan), където Турция, Азербайджан, Грузия, Туркмения, Казахстан, Узбекистан, Ирак, Иран и Египет бяха обозначени като партньори на „Южният газов коридор“. Това е проект, който от самото начало планира изолацията на газовите интереси на Русия. А 10 години по-рано на29 октомври 1998 года, Гайдар Алиев (Азербайджан), Едуард Шеварднадзе (Грузия), Нурсултан Назарбаев (Казахстан), Сюлейман Демирел (Турция) и Ислам Каримов (Узбекистан) подписаха в Анкара декларация, която стартира строителството на нефтепровода „Баку — Тбилиси — Джейхан“.

 

Министърът на енергетиката на САЩ Бил Ричардсън е бил единственият и най-влиятелен свидетел на тази нова нефтогазова Антанта, оператор на която и до ден днешен се явява британската корпорация „Бритиш петролиъм“. А после дойде ред и на газопровода „Баку — Тбилиси — Ерзурум“, който беше пуснат в експлоатация през 2006 година. Иронията на историята се състои в това, че именно бившата съветска (партийна) номенклатура, която завладя властта в националните републики на СССР в зората на горбачовската „перестройка“, се опита в съюз със САЩ и Турция да девалвира влиянието на Русия на енергопазарите в ЕС. И почти успяха. Русия и Таджикистан стоят на ръба на войната. Например.

Опитвайки се да се измъкне от американския натиск, Русия предложи през 2012 година „Южен поток“ през България за Южната част на Европа. На потока имаше наредени поне 8 държави до Италия, а в последните му дни в началото на 2014 г. даже Австрия искаше да се закачи за него с някоя „веточка“ през България.

 

Но на 1 декември същата година руският президент беше принуден да признае, че Брюксел е заел неконструктивна позиция, а България се е оказала твърде слаба за огромния натиск, който господарите ѝ оказват върху нея. И обяви началото на „Турски поток“. Но именно това коства случката със сваления от турците руски Су-24 и замразяването на новия проект, а в средата на следващата година и опита за военен преврат и свалянето на президента Ердоган в Турция. Войните днес не се водят за жени и територии, а за ресурси. Така че светът от 27 години гори в пожара на световната газова война между Русия и САЩ.

 

Нито Анкара, нито нейните съюзници в НАТО не възнамеряват да осигурят на „Газпром“ коридор на юг за безпроблемни доставки на газ в ЕС. Днес над проекта надвиснаха американските санкции като нов „дамоклев меч“.

 

Израел и Иран вървят към Европа през Турция

 

Тел Авив с надежда гледа на енергийния газов коридор през Турция. На 12 юли министърът на енергетиката на Израел Ювал Штайниц обяви на Световния нефтен конгрес, че до края на 2017 година неговият турски колега Берат Албайрак (зет на Ердоган) ще посети еврейската държава за подписване на споразумение за строителство на газопровода в Турция. „Искаме да построим тръбопровод от Израел за експорт на газ в Турция и страните от Европа“, подчерта Штайниц, цитиран от агенция „Регнум“ и други медии.

 

Тоест евреите се интересуват от Трансанатолийския газоповод, за което говори и бившият посланик на Израел в ЕС Одед Еран. Экспертът отбелязва, че в началото Турция може просто да внася в качеството на единствен потребител, но с времето Израел планира да се закачи и на Трансадриатическия газопровод.

 

Иранците също заиграват с турците в това отношение. Те подработват споразумение за свободна търговия между двете страни, като приветстват „по-активното участие на турски компании в иранските проекти за добив на нефт и газ“. Това заяви пък на 12 юли заместник-министърът на нефта Амир Хюсеин Заманиния, също на Световния нефтен конгрес в Истамбул. Техеран изхожда от споразумение за доставки на газ от 1996 г., „съгласно което, Иран доставя на Турция от 2001 г. насам по 3 милиарда кубометри годишно“. В скоро време тези доставки могат да достигнат 10 млрд. куб. м газ., според Анадолската агенция, която цитира министерството на външните работи на Турция.

 

Подобни газови интереси

 

съсредоточват в ръцете на Ердоган голяма власт, 

 

което прави „Южния газов коридор“ сериозна алтернатива на руските газови потоци. На този фронт също предстои голям сблъсък, тъй като до дни се очаква под американска егида да се създаде нова държава Кюрдистан. И тъкмо този сблъсък дава известна надежда за „Южен поток 2“. Но очевидно това късче синьо небе над България всъщност е окото на бурята. Няма сделки и търговия, там където падат бомби.

 

Така че единственият ни ход днес е внимателно да следим купестата облачност и да се молим на нашия, българския Господ, световната буря и този път да не ни отнесе.

 

И нас, и злощастния Европейски съюз, право в аналите на историята.