Един милиард и триста милиона долара е спечелила през изминалата година Германия за сметка на разоряването на Гърция, купувайки гръцки държавни облигации и давайки на Атина кредити.

Поредният транш на „солидарност“ в размер на 7,7 милиарда евро Гърция получи миналата седмица от постоянно действащия фонд за финансова стабилизация за страните от Еврозоната. И това, оказва се, е добър бизнес. Въпросът е за кого.

Както съобщи Deutsche Welle, кредитът за Атина чрез държавната банка KfW е донесъл на Берлин лихви от 393 милиона евро. 

Печалбите, които Германия е получила от 2015 година в рамките на програмата на Европейската централна банка при покупката на гръцки облигации, възлизат на 952 милиона евро.

Би било хубаво да вярваме, че не само европейските заемодатели получават печалба, спасявайки Гърция от дефолт, но статистиката е упорито нещо.

Станалата член на Европейския съюз през 1981 година Гърция пострада най-много от световната финансова криза, принесена в Европа откъм океана през 2007 година. Аграрната по своята същност страна, чиято икономика бе с единия крак в областта на туризма, се оказа беззащитна. Това я накара да се обърне към Брюксел за финансова подкрепа, тъй като кризата навреди най-вече на гръцките банки, притежаващи основната част от гръцките държавни облигации.

След това американската агенция Standard & Poor’s свали рейтинга на държавните облигации на Гърция до най-ниски нива, което веднага вдигна процентите, при които европейските банки се съгласяваха да купуват тези облигации.

А по-нататък курсът на еврото започна да пада и последва крах на пазара на ценни книжа в целия свят.

Не е наша задача да съдим кой е виновен повече – Гърция с нейната някогашна висока степен на социална защита на гражданите или алчността на банкерите от ЕС, но през март 2012 година страната получи 72,8 милиарда евро от общо одобрените 107,3 милиарда. После още 34,5 милиарда евро, после още 34 милиарда…

В средата на 2015 година гръцкият дълг достигна сумата от 312,7 милиарда евро – сега към него трябва да добавим последните 7,7 милиарда.

Остава само да видим как тези милиарди послужиха за финансовото възраждане на Елада. До влизането на Гърция в ЕС нейният брутен вътрешен продукт нарастваше с, примерно, 5 процента годишно. През първата половина на 90-те – вече само с 1,6 процента. До присъединяването на страната към Европейския съюз промишлените стоки в Гърция се увеличаваха ежегодно с 10,6 процента, селскостопанската продукция – с 3,5 на сто. След встъпването на страната в Евросъюза аграрният сектор на нейната икономика намаля два пъти …

Днес Гърция отстъпва по всички показатели на своите европейски партньори. Тя бе смазана от американския, френския, германския, италианския и швейцарския капитал.

Крупната промишленост вече е в ръцете на чужденците.

Бизнесът обаче, си е бизнес и може чудесно да работи в условията на унищожаване на националната икономика. А ако националният суверенитет се превръща във фикция, това няма абсолютно никакво значение за „единна Европа“.

Както отбелязва BBC, за първото тримесечие на текущата година БВП на Гърция е паднал с още 0,1 процента. Страната не се вдига на крака, както ѝ обеща Брюксел преди пет години, а лети към самото дъно на рецесията. Новият заем от 7,7 милиарда евро ще спре ли това сгромолясване? 6,9 милиарда от тях ще отидат за плащания по взетите вече кредити, 800 милиона – за дълговете към частни кредитори. Колко ще остане за Гърция?