Унгарският премиер Виктор Орбан, който отстоява антимигрантски позиции, заяви днес, че лидерите на ЕС и американският милиардер от унгарски произход Джордж Сорос искат нова, смесена и мюсюлманизирана Европа, предаде Асошиейтед прес, цитирана от бТВ.

Орбан заяви на културен фестивал в Бъйле Тушнад, Румъния, че оградите по границата на Унгария, подкрепяни от други централноевропейски страни, са преградите пред усилията на ЕС и Сорос да увеличат миграцията на мюсюлмани.

Унгарският премиер добави, че неговата страна е против приемането на мигранти, които могат да променят културната идентичност на страната. Той обаче увери, че под негово ръководство Унгария ще остане място, където християните от Западна Европа ще могат винаги да намерят сигурност. През 2018 г. той ще се кандидатира за четвърти премиерски мандат.

Според Орбан унгарските опозиционни партии не могат да се сравняват с неговото правителство.

„В предстоящата предизборна кампания трябва преди всичко да се изправим срещу външни сили“, подчерта Орбан. „Трябва да се противопоставим на мрежата на мафията на Сорос и на брюкселските бюрократи. И през следващите девет месеца ще трябва да се борим срещу контролираните от тях медии“, каза той.

Сорос се превърна в основна цел на правителството на Орбан. Неотдавна прието законодателство има за цел да затвори или прогони от страната Централноевропейския университет в Будапеща, основан от Сорос през 1991 г.. Будапеща разработи и нови правила за неправителствените организации, финансирани изцяло или отчасти от чужбина. Според критици новите разпоредби имат за цел да лишат от легитимност неправителствените организации, много от които са подкрепяни от фондацията „Отворено общество“ на американския милиардер.

Орбан отново заяви позицията си, че финансираните от Сорос неправителствени организации искат да навредят на сигурността на Унгария с подкрепата си за бежанците, а Будапеща се е опитала да спре нашествието на мигранти с оградите от бодлива тел, издигнати по границите със Сърбия и Хърватия.

В отговор на въпрос дали би избрал президента на САЩ Доналд Тръмп или руския му колега Владимир Путин, Орбан отговори с виц за поляк, от когото през комунистическата ера поискали да избира между Хитлер и Сталин. „Той отговорил, че избира Марлене Дитрих“, каза унгарският премиер, смеейки се. „Това, което искам да кажа, е че не можете да дадете добър отговор на лош въпрос“.

Преди година Орбан изрази за първи път подкрепата си за Тръмп, който тогава беше само кандидат за президент, на същия фестивал. Путин е посещавал Унгария два пъти за две години. Будапеща разширява енергийните си връзки с Москва, а Русия строи нови реактори в унгарската ядрена централа.

Орбан подчерта, че външната политика на страната ще се ръководи от унгарските интереси, а не „от Тръмп, Путин или (германската канцлерка Ангела) Меркел“.

Ниската раждаемост в Унгария превръща унгарците в „застрашен вид“, заяви още Орбан. Той добави, че правителството облага мултинационалните компании в страната с данъци, за да финансира социални политики и да подтикне семействата да имат повече деца.

Орбан: Унгария е солидарна с подложената на европейска инквизиция Полша

„Инквизиционната офанзива срещу Полша никога няма да постигне успех, защото Унгария ще използва всички законови възможности в Европейския съюз, за да прояви солидарност с поляците“, каза Орбан в реч, предавана по телевизията от Бъйле Тушнад, в Румъния.

Подобно на полския лидер Ярослав Качински, Орбан е от години в конфронтация с Брюксел, който обвинява Унгария в незачитане на демократичните свободи. Унгарският премиер се представя като борец за свобода от хватката на ЕС, добавя „Ройтерс“, цитирана от БТА.

През тази седмица по време на колегията на членовете на Европейската комисия (ЕК) една тема окупира изцяло дебата между еврокомисарите – планът за съдебна реформа в Полша, предложен от управляващата „Право и справедливост“, припомня „Капитал“. ЕК обяви, че може да започне процедура по замразяване правото на глас на Варшава в Брюксел, ако законопроектът, който разрешава на парламента да назначава съдии във Върховния съд, бъде придвижен. Миналата седмица хиляди поляци протестираха в големите градове на страната и се обявиха против реформите на партията под ръководството на Ярослав Качински. Търканията между Варшава и Брюксел започнаха още от избирането на консервативната и евроскептична „Право и справедлвост“ през 2015 г. Въпреки заканите на Брюксел рано в събота Горната камара на полския парламент прие промените за реформиране на Върховния съд.

„Не става въпрос само за народа на Полша. Това, което се случва в Полша, засяга целия съюз, всички нас, всяка една държава членка“, заяви зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс, цитиран във Financial Times (FT).

Тимерманс предупреди полското правителство, че ЕК е готова да задейства член седми от Договора на Европейския съюз, който цели да осигури зачитането на общите европейски ценности и върховенството на закона от всяка една държава членка.

„Тези закони значително увеличават систематичната заплаха върху върховенството на закона в Полша“, заяви Тимерманс. „Заедно, тези закони ще заличат цялата независимост и ще поставят съдебната власт под политическия контрол на правителството“, допълни още той.

При „ясен риск от тежко нарушение“ комисията има правото да издаде предупреждение на уличената страна членка. Санкция във вид на замразяване правото на глас на Полша може да последва при „сериозно и постоянно нарушаване на ценностите, заложени в член втори на договора“. Имайки предвид постоянния конфликт между Варшава и Брюксел, подобен ход от страна на ЕК не изглежда твърде невъзможен.

„Решението ни следващата седмица зависи от развитията през тази“, коментира още Франс Тимерманс, визирайки възможността от стартиране на проверка на полското правителство още този месец. Ако бъде установено нарушение, ЕК ще трябва да спечели подкрепата на страните членки според системата за гласуване с квалифицирано мнозинство, както и тази на две трети от Европейския парламент.

Варшава за пореден път не се трогна от заплахите на Европейската комисия и в ранните часове на съботния ден Горната камара на полския парламент одобри закон за реформиране на Върховния съд на страната. Така правителството отхвърли и протестите на десетки хиляди поляци. В петък през нощта десетки хиляди недоволни, че така се отслабва върховенството на закона и независимостта на един от стълбовете на демокрацията, за пореден път се събраха в центъра на Варшава. Множеството носеше европейски знамена, плакати с призиви за „свободен съд и свободни съдии“.

Западните медии нарекоха митингите, продължаващи дни наред „революция на свещите“.

Засега натискът не успява да убеди управляващите да спрат приемането на закони, които фактически подчиняват съдебната система на правителството и парламентарното мнозинство. САЩ разпространиха специален призив, в който се казва: „Призоваваме всички страни да гарантират, че реформата на правораздаването няма да наруши Конституцията на Полша или международните правни ангажименти на страната и ще уважи принципите за независимост на съда и разделение на властите“.

От своя стана в изявлениe във вторник полският президент Анджей Дуда коментира, че би подкрепил законопроекта, ако приетата миналата седмица разпоредба, даваща контрол на парламента върху Висшия съдебен съвет, бъде отменена. „Съдебната власт е сложна тема. Трябва да бъде реформирана, но мъдро“, коментира той, цитиран в The Guardian.

Самото предложение на Дуда е съдиите от Висшия съдебен съвет да бъдат гласувани с мнозинство от три пети, а не с обикновено, както гласи законът сега. Според Тимерманс обаче, предложението на Дуда не е достатъчно силно, за да спре натиска от „Право и справедливост“ и други десни партии.

„Предложението на Дуда не отменя основните механизми на трите правни акта, които осигуряват на правителството власт над съда“, коментира пред The Guardian Миколай Пиетрзак, председател на Варшавската адвокатска колегия.“Не е конституционно, нито е задоволително. Това са само приказки“, добавя той.

„Това не е решение, защото решенията за избирането на съдии пак ще бъдат взимани от Качински и Зиоброще“, коментира Агнешка Поманска от Гражданска платформа, най-големият опозиционер на „Право и справедливост“ в правителството.