Побоища, изнасилвания, тежък психически тормоз: това са преживели стотици възпитаници на световноизвестния момчешки църковен хор "Катедралните врабчета от Регенсбург". Сега ужасите на детството им излязоха на бял свят.
„Ад", „затвор", „концлагер" - с тези драстични определения говорят някогашните хористи за годините, прекарани под покрива на един от най-прочутите момчешки хорове в света.
Александър Пробст като дете
"Повече от сто пъти"
Александър Пробст, бивш възпитаник на момчешкия хор и автор на книга за преживяното там, разказва пред ДВ за униженията, насилието и побоищата, на които е бил подлаган още в подготвителните класове. Когато като 11-годишен преминал в по-горното равнище, нещата станали още по-лоши. Там един от възпитателите редовно се събирал с малка групичка юноши, с които пиел алкохол и гледал порно. По-късно влизал в момчешката спалня, бъркал под одеялото на Александър и извършвал сексуални действия - повече от сто пъти, разказва Пробст в книгата си.
Юристът Улрих Вебер, който беше натоварен да разследва посегателствата срещу хористи, днес представи доклада си. В него се твърди, че близо 550 деца са били обект на насилие или сексуални посегателства. Вебер обвинява някогашния ръководител на хора Георг Ратцингер, брат на по-сетнешния папа Бенедикт, че си е затварял очите за посегателствата и насилията. Няма обаче сведения, че Ратцингер, който ръководи хора от 1964 до 1994 година, изрично е знаел за сексуалните посегателства.
В рамките на разследванията си, продължили две години, Вебер стига до извода, че близо 500 деца са били подлагани на физическо насилие, а 76 - на сексуална принуда. Юристът допуска, че в „сенчестата зона" навярно има още около 700 жертви. Децата, с които е разговарял юристът, твърдят, че физическото насилие било вездесъщо - и че това били „най-лошите години в живота им, доминирани от страх, насилие и безпомощност". Особено тежка е била съдбата на най-малките, в подготвителната група. Сексуалните посегателства се движели в диапазона от „милувки до изнасилвания". Възпитатели и духовници често биели децата до кръв, използвайки пръчки, връзки с ключове или пръстени-печат. А когато някое от децата от страх се подмокряло в леглото, възпитателите за назидание го изправяли пред всички останали.
Вебер е идентифицирал 49 извършители, на които може да се търси отговорност. Според юриста, техните деяния и по онова време са били наказуеми, но поради изтеклата давност днес вече не могат да бъдат преследвани. Дълги години в църковните среди, близки до момчешкия хор, обвиненията се омаловажаваха с твърдението, че някои от мерките за дисциплиниране на хористите били просто в съответствие с педагогиката, валидна през 1960-те години.
"Извратена система"
Юристът остро критикува тази „култура на премълчаването", чиято цел била да се опази реномето и световната слава на момчешкия хор. Той дава и конкретен пример за „извратената система", наложена от учители и духовници, които запушвали устата на учениците. Когато един 16-годишен ученик пострадал сериозно от тежък побой, майка му подала жалба срещу църковната управа. Съучениците на момчето обаче били принудени да излъжат, че то просто е паднало по стълбите. И в крайна сметка от училището бил прокуден ученикът, а не виновните възпитатели.
След оповестяването на доклада представители на епископството поискаха извинение от потърпевшите и заявиха: „Допуснали сме грешки, от които се поучихме". Вебер потвърди, че организационните слабости в управлението на хора междувременно са отстранени и че там вече се практикува „педагогика в духа на времето" с особена чувствителност към психиката на децата.
