Саудитска Арабия е източник на пари и на религиозен фундаментализъм, който трови сърцата и умовете на хората. Неговите плодове се виждат и на Балканите. И тъкмо Рияд трябва да си мълчи, когато става дума за тероризъм.
Дали пък Саудитска Арабия няма убедителни причини за натиска срещу Катар, които европейците още не са разбрали? Де да беше така. Но не е. Потвърждават го колеги от региона, пише го по всички вестници, включително и в арабските: Саудитска Арабия няма никакво смислено обяснение за обвиненията срещу Катар и за наложената блокада.
Смехотворно е да обвиняваш другиго, че поддържа тероризма, след ти самият си най-големият спонсор на фундаменталистки движения в света. Вярно, спонсор не е самата държава Саудитска Арабия, но там действат няколко много влиятелни фондации, за които се твърди, че подкрепят разпространяването по цял свят на уахабизма – консервативната, да не кажем реакционна държавна религия в страната. В Индонезия и на Балканите, например, напоследък може да се наблюдават многозначителните резултати от това влияние. С други думи: Саудитска Арабия е източник на пари и на един религиозен фундаментализъм, който трови сърцата и умовете на хората. А след като това е така, Рияд би трябвало да се въздържа от аналогични обвинения срещу други.
Атака срещу плурализма
Още по-безсрамно е настояването да бъдат спрени Ал Джазира и други медии, които се финансират с пари от Катар. Да, Ал Джазира не е непременно еталон за напредничава телевизия. В арабската ѝ програма се подвизава например водещият Юсуф ал Карадауи, чиято идеологическа ориентация е доста съмнителна, за да го формулираме най-предпазливо. Но Ал Джазира предоставя ефир и на други гласове и представя позиции, които са много далеч от съмнителните твърдения на разни брадати „божи люде". Програмата на Ал Джазира е плуралистична, тя няма нищо общо нито с уахабизма, нито с намръщените автори на фатви, нито пък с благочестивите мъдрости, разпространявани от Саудитска Арабия.
Нека не се лъжем: Катар не е някакъв рай на човешките права. Свидетелство за това е например срамният начин, по който в това емирство (както и другаде край Персийския залив) се отнасят към гастарбайтерите, предимно от азиатския свят. Независимо от това обаче няколко катарски медии – например сравнително новият вестник „Ал Араби Ал Джадид" – са истинска благословия за арабския медиен пазар. В този вестник могат да се прочетат автори, които звучат убедително, които излагат ясни и разбираеми аргументи, които развиват и защитават ясни позиции. Може и да не сме съгласни с тях, но те са разбираеми и предлагат основа за диалог.
Цинични автократи или плурализъм?
Освен това те демонстрират нещо, което би трябвало да е естествено за всяка медия: уважение към публиката и към интелектуалните възможности на гражданите. Тези просветителски гласове (в най-добрия смисъл на това понятие) присъстват с особена гъстота по страниците на „Ал Араби Ал Джадид". Може да се предположи, че тъкмо поради това в Рияд не ги харесват особено. Защото там предпочитат да направляват душите и сърцата на хората не чрез аргументи, а с религиозни средства. Когато твоите собствени вестници са пълни с писания за благословията на вярата, чиято цел е да държи читателите далеч от опасната идея да си изграждат собствено мнение, няма как да си доволен от вестници, залагащи на силата на аргументите.
Ето защо конфликтът между Саудитска Арабия и Катар е нещо много повече от обикновена междусъседска свада на Арабския полуостров. Тук става дума за фундаменталните принципи на политическата култура, което в крайна сметка означава: за политическото бъдеще на целия регион.
Дали и занапред трябва да се залага на доминацията на цинични автократи или пък да се разчита, че все някога ще възникне плуралистична и отворена Арабия? Това в крайна сметка е залогът в раздора край Персийския залив. За европейските държави – не на последно място и предвид миграционните тенденции – би трябвало да е съвсем ясно кой заслужава подкрепа.
