Срещата на върха на Г-20, състояла се в Хамбург, поставя клуба на световните лидери пред двойно предизвикателство: ефикасно да се справя с вътрешните противоречия и да преосмисля нещата, без да се разпръсне.
“Живеем в период на преход. Г-20 бе форум, създаден в отговор на финансовата криза. Той свърши добра работа, а днес се фокусира върху теми като климата, миграцията, развитието, здравеопазването, образованието и в бъдеще несъмнено ще трябва да се адаптира към тези големи проблеми в дипломацията”, обяснява дипломатически източник измежду съветниците, участващи в дългите нощни преговори за съставянето на заключителното комюнике от срещата.
Всъщност най-важните раздели от това хамбургско комюнике - пътна карта без юридически ангажименти за 20-те най-могъщи страни в света, засягаха климатичните промени и протекционизма, а в по-малка степен банковото регулиране и валутната политика.
“От първите си стъпки през 2008 г. дневният ред на лидерските срещи на Г-20 постоянно бе разширяван, но в Хамбург се стигна до нова фаза”, коментира за АФП Джон Къртън от ръководството на изследователската група за Г-20 в Университета на Торонто. “Г-20 се наложи като център за ефикасно световно управление в сферите на икономиката, социалните въпроси, околната среда, а все повече и на сигурността”, смята той.
Г-20 обаче не се изчерпва само с комюникето. Както показа петъчната среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин, форумът е също ефективен начин за световните лидери да разменят мнения в не толкова формални условия като протоколните визити.
“За тях е много важно да се срещат лице в лице на неутрален терен и да разговарят по всичките злободневни кризи”, обяснява пред АФП д-р Клаудия Шмукер от германския мозъчен център DGAP (Германско дружество за външна политика).
Но според нея Г-20 не бива да разширява пълномощията си твърде много. “Твърде обширният дневен ред разсейва вниманието. Акцентът върху икономиката трябва да бъде запазен”, казва тя. При това “Г-20 няма легитимността” да бъде един вид световно правителство - “най-близкото нещо до световно правителство е ООН”.
Освен периметъра на дейност е належащ и въпросът за състава на Г-20, “ако се цели групата да остане уместен форум”, предупреждава Фридерике Рьодер, директор за Франция на неправителственото сдружение ONE.
“След 50 години младите хора в Африка ще са повече, отколкото във всички страни от Г-20, взети заедно, тъй че занапред групата трябва да се съобразява с Африка. За целта Африканският съюз трябва да стане член на Г-20 наравно с Европейския съюз”, заявява тя.
“Да не отстъпваме”
За разширяване на компетенцията си обаче групата трябва да се справи с една вътрешна заплаха - риска да изгуби ефикасността си поради коренни идеологически разногласия.
И по-специално ако източник на тези разногласия е незаменима държава като САЩ. В Хамбург Тръмп застана срещу течението; позициите му за климата и свободната търговия принудиха групата да се впусне в семантична акробатика с лайтмотива “щом не напредваме, ще се опитаме поне да не отстъпим”.
“Г-20 не е инстанция за реализиране на нещата, а момент, в който лидерите дават политически тласък, за да валидират единодушието, когато има такова, и да систематизират разногласията. Ясно е, че за климата Тръмп няма как да бъде разубеден, но може да се стабилизират споровете. Мисля, че днес приоритетът е ръководителите да се разберат, че няма връщане назад”, обяснява за АФП Себастиен Жан, директор на френския център CEPII.
В Хамбург “динамиката е съвсем различна в сравнение с предишните срещи на върха. По-рано въпросът бе да напреднем, а не да избегнем връщане назад”, додава за АФП Томас Бърнс от канадския мозъчен тръст CIGI.
“Форумът в Хамбург безспорно установи съществуването на един многополюсен свят”, отбелязва икономистът Жак Сапир, който приветства “признанието, че суверенните нации действат легитимно”.
“Проблемът с неформалните групи е, че решенията им не са задължителни, тъй че има нужда от воля за сътрудничество” между членовете им, разсъждава г-жа Шмукер. Според нея днешното положение не бива да трае твърде дълго, иначе групата ще се окаже в опасност.
