ЕЛЕКТРИЧЕСТВО ОТ ТЪНКИЯ СВЯТ

Изразът „енергийна криза“ отдавна се е закрепил здраво в нашия лексикон днес. С тази криза оправдават и войните – например „Войната в Залива“, и ескалацията на напрежение в света – „жизненоважни интереси“, и опитите да бъде унищожено „излишното“ население. Малцина знаят, че „енергийната криза“ е най-големият „балон“ в общественото мнение на ХХ век. Отдавна е открит лесен начин за получаването на електроенергия, и то в „готов“ вид, който няма нужда да се трансформира. Това откритие е свързано с гениалния сръбски изобретател и учен Никола Тесла.

Тесла е роден на 10 юли 1856 г. в малко село, недалеч от Нови Сад. Като дете расте любознателен и активен, чиято палавост озъбтявала с приказки баба му, която наричали „черногорската вещица“; тя му разказвала за „австрала“, който е навсякъде, като огромен змей, който обвива земното кълбо – от полюс до полюс, източник на всяка вълшебна власт и всяко магьосничество, хранилище на невиждана енергия, която можели да управляват маговете, за начина, по който тази енергия била насочвана към хората. Кой е можел да помисли, че след много години тези „бабини приказки“ ще бъдат реалност за младия учен.

Младият Тесла завършва висшето техническо училище в Грац, след това – Пражкия университет, който по странно съвпадение бил смятан от стари времена ца център на окултизма и магьосничеството, заедно с Краковския, в който преподавал черна магия д-р Йохан-Георг Фауст от Хелмштед – историческият, а не измисленият от Гьоте. Там учел астрология великият Тихо де Браге; в неговите лаборатории показвал опити с трансмутация на елементи на император Рудолф „елизаветинският маг“ сър Джон Ди, лорд Гледхил… Дали интуицията на учения или образованието показало на младия Тесла направлението, в което той започва да търси тайнствения „астрал“.

Специалността на Тесла е електротехниката, а основният въпрос, с който се занимава, е генерирането и безпроводниковото предаване на енергия на разстояние.

След като завършва университета, до 1882 г., Тесла работи като инженер в Телеграфическото общество в Будапеща; след това напуска Австро-Унгария и заминава за Париж, където се устройва на работа в компанията на Едисън. Скоро ръководството й разбира какъв ценен човек е попаднал там. През 1884 г.

Тесла получава покана да замине за САЩ, в главното подразделение на компанията. Но съвместната работа на двамата велики изобретатели не продължила дълго. Между Тесла и Едисън избухва скандал, в основата на който лежи разликата във възгледите им за произхода на електричеството. Едисън поддържа общоизвестната, позната на всички нас от ученическия чин, теория за „движението на заредени частици“. Тесла смята другояче.

След разрива с Едисън Тесла наема известния изобретател, индустриалец и конкурент на Едисън – Джордж Уестинхаус, основател на „Уестинхаус електрик“ – водеща електротехническа компания в САЩ. Работата в заводите й не пречат на Тесла да продължи търсенията си. През 1888 г. той прави главното откритие в живота си – останалите му изобретения са следствие от него, като дава строго научно описание на явлението въртящо се магнитно поле.

Същата година Тесла получава основните си лицензи за многофазни електрически машини и схемите за разпределение на многофазните токове, за асинхронния електрически двигател и за системата за предаване на електроенергия чрез променливия многофазен ток, т.е. за онова, без което не можем да си представим днешния свят. Тесла предлага да се използва двуфазната система за предаването на ток, който смятал за най-икономична.

По сметките на Тесла през 1895 г. Уестинхауз трябвало да създаде най-голямата в света Ниагарска хидроелектрическа централа.

Благодарение на лицензите си Тестла става независим и осигурен човек. През 1889 г. той прекратява работата си по приложна електротехник и се отдава на изследвания на токове с висока честота и високо напрежение. Целта му е предишната – проникването във вълшебния свят на „астрала“, комплексното гравитационно-електромагнитно поле, което излъчва земята.

В това направление възникват нови разклонения: изобретяването на електромеханичните генератори с висока честота, включително на индукторния тип и трансформатора с висока честота, който е наречен на неговото име. Тези изобретения на Тесла залягат в основата, до момента несъществуващ отрасъл в електротехниката – техниката на високите честоти.

Изобретеното от Попов през 1895 г. радио за известно време отвлича Тесла от главната задача на живота му: от 1896 до 1904 г. той се превключва на изследвания в сферата на безпроводниковото предаване на сигнали. И отново побеждава. През 1899 г. под ръководството му в Колорадо е построена най-мощната в света радиостанция с мощност 200 кВт.

В тези години Тесла конструира редица радиоуправляеми самоходни механизми, включително и абсолютно автономен модел на кораб, наречени от него телеавтомати и получава за тях много лицензи: за електрическия брояч, за честотомера, за усъвършенствания в радиоапаратурата, за паровите турбини.

Но това са само странични открития, възникнали на пътя на целта, която си поставя ученият. Работейки над радиостанцията в Колорадо-Спрингс, Тесла за пръв път стига до мечтата на живота си – той заявява на финансиращия строеж чрез компанията на Уестинхауз – Джон Пирпонт Морган, че най-накрая „успял да хване енергийното поле, което обвива земята и изпълва пространството“; ключът към него не са свръхвисоките вибрации, а обратното – свръхниските.

Проникването в „астрала“ не само означавало, както пише германският публицист Ян ван Хейзинг, че „такива източници на енергия като каменни въглища, нефт и сила на водата стават излишни, както и трансконтиненталните линии за електропредаване. Кораби, автомобили, самолети, фабрики и жилищни домове могат да получат енергия направо от енергийното поле“. Оказало се, че ELF-вълните имат колосално биологично и биопсихическо действие.

Това не е случайно, защото земята със зараждането си се намира под формиращото влияние на геокосмическите електромагнетизъм и гравитация, служещи също за предаващ механизъм на влияние върху биосферата на Земята на големи космически маси, на което е изградена астрологията. Пред човечеството се отваря уникалната възможност не само да реши най-главния проблем в индустриалното общество – проблема с енергията, но и да получи уникална технология, която може да създаде прибори, които могат да спасят човека от много болести, да получи възможност да влияе на психическите процеси и пр., т.е. да „коригира съдбата“.