Човешкият организъм върши поразителни чудеса на издръжливост при най-тежки изпитания. Много хора, преживели клинична смърт, се връщат към нормалния си начин на живот.

Клиничната смърт е времето, в което кръвта не постъпва в жизненоважните органи, но те продължават да функционират. Когато кръвта започне да се връща в тях, те започват да работят нормално.

Преживели клинична смърт хора често разказват странни неща, на които те са станали свидетели.

История в Норвегия, 1973 г.

Вегард Слетемуен, на 5 години, играел на леда на реката в покрайнините на град Лилестрьом. Внезапно ледът се счупил и момчето паднало във водата. След 40 минути водолазите извадили тялото му. 20 минути лекарите му правили изкуствено дишане и масаж на сърцето. Когато загубили и последната надежда, момчето се върнало към живота. Две денонощия Вегард бил в безсъзнание, а след това неочаквано отворил очите си и попитал: „Къде са очилата ми?“ У него не настъпили сериозни нарушения в мозъчната дейност. Лекарите обяснили този феномен с преохлаждането на организма на момчето. Температурата на тялото му не била повече от три градуса и в организма му били забавени процесите на жизнената дейност.

Случаят с японеца Масару Сайто, 1975 г.

Този ден шофьорът Сайто пътувал за Токио от Сидзуоки. Времето било горещо и той решил да си почине след дългото пътуване. Масару избрал за почивка каросерията на хладилния си автомобил. Той опънал матрак на пода и легнал. Когато започнало да се стъмнява, хората забелязали автомобила, отворили хладилната камера и видели „замразения“ шофьор. Температурата в камерата била минус десет градуса. Тялото на Масару било закарано в близката клиника. Лекарите успели след няколко часа да го върнат към живота. По-късно станало ясно, че шофьорът бил спасен от повишеното отделяне на въглероден окис от сухия лед и пониженото съдържание на кислород. Опитите показват, че при тези условия организмът безболезнено понася продължителното охлаждане. Температурата на тялото може да бъде 5-7 градуса; това състояние се съпровожда с парализа на дишането и спиране на сърцето, т.е. настъпва клинична смърт. Но при правилно прилагане на определени методи за съживяване на организма настъпва пълно възстановяване на функциите му.

С една дума, преживелите клинична смърт хора не са нещо уникално, а просто попаднали в благоприятни условия. На Вегард и Масару провървяло, но не бива да се пренебрегват и усилията на лекарите, които направили всичко, за да възстановят мозъка на пациентите си.

Сърцето може да се съживи и след десет часа, но кората на главния мозък умира шест минути, след като спре подаването на кръв към него.

През 1902 г. ученият А. Кулябко съживил сърцето на дете, починало от възпаление на белия дроб 24 часа преди това.

След 50 години Ф. Андреев удължил този срок до 96 часа. Той прокарал през сърцето специален разтвор, който по химически състав бил близък до кръвта.

Случаят в България, 1971 г.

В Софийския институт за повишаване квалификацията на медицинския персонал се случила трагедия. Една медицинска сестра изварявала хирургически инструменти и с едната си ръка се допряла до стерилизатора, а с другата – до водопроводния кран. Токът убил момичето. След десет минути в стаята влязъл лекарят, който чакал инструментите. Започнала борба за живота на сестрата. Поддържали изкуствено дишане, отворили сърдечната й област. Хирургът извадил сърцето и започнал да му прави масаж; няколко минути нямало никакви резултати. Но лекарите не отстъпвали. След един час и 25 минути сърцето започнало да дава признаци на живот. Но сърдечният мускул трептял, а не се съкращавал. Лекарите използвали електрически дефибрилатор; накрая медицинската сестра се съвзела. Животът се върнал в тялото й. Лекарите обаче се страхували от увреждания на мозъка й. След няколко дни сестрата заговорила, но не на български език, а на испански. По-късно станало ясно, че тя учила този език в гимназията. Мозъкът й незнайно защо извадил точно него от подсъзнанието й. След една седмица сестрата заговорила на български език и скоро се върнала към нормалния си начин на живот.

Този случай показва, че човешкият организъм има огромен запас от сили и енергия за възстановяване. Това се доказва и от другите разкази на хора, преживели клинична смърт.