Счита се, че червеният живак е едно от най-смъртоносните химически оръжия, предава „Дейли Телеграф”.  То притежава несравнима унищожителна сила, поради което е в списъка с коледни желания на всяка терористична организация.

Съществува обаче един съществен проблем: то все още не съществува. Освен в мечтите на хората, очакващи деня на страшния съд.

Въпреки несигурните доказателства за неговото съществуване, митът за червения живак продължава да се разпространява и Ислямска държава е поредната терористична група, която иска да се сдобие със „златната гъска”.

Историите за приказната субстанция се появяват за първи път в руските и западните медии през на 80-те години на 19 век, в самия край на Студената война. Разпространявали се неясни сведения за химикала – например, че с него може да бъде създадена най-мощната ядрена бомба.

Малко след появата на тези истории, се появили и заинтересовани купувачи. Въпреки че за червения живак се знаело малко, той се превърнал в желана стока на пазар за оръжия за масово поразяване. Вълшебната субстанция бързо затвърдила позициите си и заинтересованите плащали космически цени за привилегията да я притежават.

Смята се, че червеният живак може да сгъстява разтопени материали и да детонира ядрени бомби, големи колкото топка за тенис. Но винаги, когато търговци са хващани с тази субстанция, тя се е оказвала нещо доста по-безвредно.

Според „Ню Йорк Таймс”, червеният живак не е нищо повече от „пряк път за наивници към създаването на ядрена бомба”.

Оказва се, че червеният живак не е просто вид червена херинга.

Много, които са работили в разузнаването вярват, че историите за това вещество са насаждани в публичното пространство, за да отвлекат вниманието на терористите и да ги да си загубят времето в търсене на нещо несъществуващо. Според други теории, червеният живак е просто съветски код за друга интересна субстанция, най-вероятно за литий-6 – материал, който наистина се използва за направата на ядрени оръжия.

Не е известна причината за появата на първите истории.

Мълвата за съществуването на така желаното вещество се разпространява в целия свят. Според едно изчерпателно проучване, проведено от „Таймс”, командирът от Ислямска държава, познат като „Крокодилът”, се опитвал да се добере до червения живак и да го използва за садистичните цели на терористичната групировка.

Абу Омар живее в сирийския град Тал Абиад, близо до турската граница. Той е познат като информатор и сценарист на всички зловещи събития на бунтовнически групи като ИДИЛ.

Той споделя, че военният командир на групировката би платил до 5,5 милиона щатски долара за всеки „пакет” с червен живак, който съвпада със снимки, изпратени на господин Омар през WhatsApp.

ИД търсят червения живак.

Най-смущаващото нещо покрай митичната субстанция е, че тя вече повече от 30 години се смята за истинско оръжие за масово поразяване.

Всеки с достъп до интернет може лесно да се увери в ширещия се скептицизъм около този продукт. „Уикипедия” го описва като „измамна субстанция”.

Дебатът и спекулацията около червения живак се задълбочава през 90-те години на 20 век. През 1992 г. в доклад на „Ню саянтист”, представен от изследователи от Националната лаборатория Лос Аламос, оправдават разпространението на мита за тайнствената субстанция, с търсещите война демагози.

В доклада пише: „Търсите лесен начин да си направите атомна бомба? Търсите ключа към управлението на съветската балистична ракетна система? Или може би искате руска алтернатива на анти-радарната система на американските изтребители „Стелт”? Това, от което се нуждаете е червен живак.”

За оцеляването на всеки мит е нужна информация от правдоподобен източник. На червения живак са помогнали много видни личности.

Американският физик Самуел Коен е може би един от най-известните. Той е познат като създателя на неутронната бомба и до края на живота си вярва в съществуването на червения живак.

В популярно издание на неговата автобиография, достъпно в интернет, той твърди, че веществото е създадено  при смесването на специални ядрени материали в много малки количества. След това сместа се поставя в ядрен реактор или към нея се насочва лъча на ускорител на частици.

Докато повечето от слуховете се разпространяват в страните от третия свят, западните медии също имат голям принос за утвърждаването му. Британският „Канал 4” е направил 2 документални филма, наречени „По следите на червения живак или джобната бомба”.

През 2004 г., група британци са арестувани за опит да закупят един килограм червен живак на стойснот 300 000 паунда. По време на съдебния процес, на съдебните заседатели  било казано, че фактът дали червеният живак съществува или не, няма отношение по случая.

Делото бързо принудил Международната агенция за атомна енергия да направи изявление, в което опровергава твърдението, че веществото е истинско. „Червеният живак не съществува.”

„Цялата история е пълна глупост.”

Въпреки това и днес веществото е начело в списъка с желанията на всички терористични организации.

Дипломатически телеграми до САЩ, публикувани от Уикилийкс през 2010 и 2011 г. показват загриженост по въпроса. През 2006 г. правителството на Шри Ланка изпратило съобщение до американското посолство в Коломбо, че организацията Тамил Тайгърс се опитва да се добере до субстанцията.

Посолството заявява в официално съобщение, че съществуването на червеният живак е лъжа и, че няма от какво да се безпокоят.

През 2013 г. в една от най-големите турски информационни агенции „Сихан” често било споменавано веществото. Трима мъже били арестувани по обвинение в продажба на ядрена глава, съдържаща червен живак.

Според статия на „Ню Йорк Таймс” скоро след това в социалните мрежи започнали да се разпространяват снимки на ракетата. Изображенията много приличат на снимките, изпратени на Абу Омар от командира на Ислямска държава.

Подобно на анти-западна идеология на ИДИЛ, вярата им в съществуването на червения живак е непоклатима.

Когато журналистът от „Таймс” Си Джей Шивърс представя на Омар доказателства, че веществото е плод на измислица, той бил разколебан в успеха на мисията си да го създаде.

Преди да разкаже любопитна история за тест с течен червен живак, проведен няколко години по-рано от Ислямска държава , той споделил, че го е виждал със собствените си очи.

Усилията да се опровергаят слуховете се свеждат до Кампанията против червения живак, която единствено е успяла да посочи опасността, която създава тяхното разпространение.

Но за ИД, подобни инициативи са считани за дело на неверниците.