В края на май 1947 г. двама овчари от племето таамир пасели голямото си стадо кози в пустинната местност Вади-Кумран. Това пасбище се намирало на 20 километра източно от Йерусалим, недалеч от река Йордан, близо до бреговете на Мъртво море. Овчарите били юноши, затова не стояли на едно място, а проявявали жив интерес към скалистата местност, която граничела с ливада, обрасла с трева.

В една от скалите момчетата открили отвор; те влезли през него и се оказали в пещера. Било тъмно и нищо не виждали. Едното момче извадило кибрит и запалило една клечка. Оказало се, че юношите са попаднали в просторна зала; на пода й нямало нищо, но на далечната стена в сумрака видели някакви големи камъни. Момчетата ги доближили, запалили втора кибритена клечка и видели, че това не са камъни, а големи глинени съдове. Преброили осем. Седемте били празни, а в едната открили голям свитък от сива тъкан, която при докосването се разпадала. Младите хора видели и пергаментови свитъци; извадили ги внимателно от делвите, изнесли ги от пещерата и ги разгледали.

На пергаментите имало изписан текст, но момчетата не могли да прочетат нищо, тъй като той бил написан на непознат за тях език, който дори не приличал на арабския.

Във всеки случай това били древни манускрипти. Момчетата знаели, че такива артефакти струват много скъпо и ги скрили на сигурно място за по-добри времена.

След два месеца юношите отишли във Витлеем – свято за всеки християнин място, защото там се родил Христос. На святата земя те открили търговец, който се интересувал от древни находки и му продали свитъците.

Търговецът ги показал на митрополит Атанасий от църквата „Свети Марко“ в Йерусалим и той ги купил. През 1948 г. Атанасий предал няколко свитъка в школа за източни изследвания. Учени се запознали с тях и признали историческата им ценност. Изследвали ги и установили възрастта им – някъде в границите между 160 г. пр.н.е до 230 г. от н.е.

Уникалните манускрипти стигнали до Йерусалимския университет, който ги класифицирал. Те съдържали фрагменти от книгата на Исайя – първия пророк от „Стария завет“, който живял в 8 век пр.н., фрагменти от книгата на Даниил – библейския пророк, живял в 7 век пр.н.е., „Апокалипсиса на Ламех“- бащата на Ной, „Устава на общините“, „Благодарствени химни“ и свитъка „Войната на синовете на светлината против синовете на тъмнината“.

Тази ценна историческа находка предизвикала огромен интерес сред учените кръгове. Но изследователите не могли веднага да се заемат да изследват пещерите, в една от които открили манускриптите, попречил арабско-израелският конфликт. На 15 май 1948 г. Израел провъзгласил независимостта си, но това засилило съпротивата на мюсюлманския свят. До края на 1949 г. там бушували войни.

През 1951 г. били организирани четири големи археологически експедиции, които изследвали повече от 200 пещери. В 11 от тях изследователите открили остатъци от древни документи; били открити почти 40 хиляди различни ръкописни фрагмента. Те представлявали разнообразни версии на доканоничното изложение в „Стария завет“. С една дума учените открили безценен извор на вселенска мъдрост.

Кой бил автор на това многообразие от знания?

В древността на тези земи живеели представители на религиозната кумранска община. Те водели затворен начин на живот, малко общували със заобикалящия ги свят и се наричали „есеи“. От тяхната среда произлязъл Йоан Кръстител, който кръстил Христос във водите на река Йордан. Информацията за есеите е нищожна, но се знае, че те били в основата на създаването на Християнството. Може би точно те подарили на света тази вяра.

Есеите, или осините, или кумранитите, според Уикипедия, са една от юдейските секти, която води началото си от първата четвърт на 2 век пр.н.е.

Първите сведения за тях са от Филон Юдейски, Йосиф Флавий и Плиний Старши. Според първите двама историци есеите били около 4 хиляди, били пръснати из Юдея, живеели първо в градовете и селата с името асидеи и се борели с партията на елинистите. След това според Филон те се отделили на северозапад от Мъртво море, образували там обособени колонии и избягвали срещите с останалите си съплеменници дори в Йерусалимския храм. Така те създали затворен орден, живеели безбрачно и приемали в редовете си и други хора, но след тригодишен изпитателен срок.

При приемането в кумранската община кандидатът давал обет:

Да почита Бога;
Да бъде справедлив към всичко;
Да не вреди на никого;
Да бъде враг на неправдата;
Да пази верността си към властите;
Като постигне властта, да не се възгордява;
Да не се различава от другите по дрехите и украшенията;
Да изобличава лъжата и да обича истината;
Нищо да не скрива от съчленовете на ордена и нищо за тях да не съобщава извън него;
Да не предава догмите на есейското учение на никой друг;
Да не употребява клетви;
С вяра да съхранява древните книги на есеите и юдеите и имената на ангелите;
Да не принася кървави жертви;
Усърдно да се занимава със земеделие, пчеловъдство, скотовъдство, занаяти, лечение;

Да не създава оръжия и да отхвърля войната до пришествието на Месията, но да се готви за война против силите на Злото на страната на Месията.;

Да признава само общата собственост;
Безусловно да отрича робството;
Да помага всячески на другите;
Да уважава братята си в ордена.

Произход на есейското учение

Според немския историк Неандер есеите заимствали учението си от халдеите по времето на вавилонския плен. Халдеите са семитски племена, обитавали Южна Месопотамия, устиетата на реките Тигър и Ефрат на северозападния бряг на Персийския залив от края на 10 век пр.н.е до 4 век пр.н.е. Според други историци в основата на есеизма лежат повече гръцки и питагорейски идеи, отколкото юдейски.

Кумранските ръкописи

Според една от най-популярните хипотези Кумранската община на есеите е собственик на т.нар. Свитъци от Мъртво море, или Кумранските ръкописи, които са най-древният източник на древни фрагменти от Петокнижието и възможно те са най-древният откъс от Евангелието на Марко. Според хипотезата есеите скрили тези свитъци в близките пещери по времето на еврейските въстания през 66 г. от н.е., малко преди да бъдат поробени от римляните.